Решение № 7933 от 16.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2973/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от И. А. Д., [ЕГН], с адрес в гр. Пловдив, [жк], [адрес], чрез упълномощения адв. Ю. Рангелова, срещу Решение 10751 от 06.12.2024 г., постановено по адм. дело 2780/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив (АС-Пловдив), с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) Р-16001622007766-091-001/14.07.2023 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) П-16001623161387-003-001/16.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 388/18.10.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която са му определени допълнителни задължения за заплащане на корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. 31.12.2018 г. в размер на 108 884,49 лв. главница и 47 924,82 лв. лихва и за данък върху добавената стойност (ДДС) за периода 01.12.2018 г. 31.12.2018 г. в размер на 661 260,10 лв. главница и 300 434,86 лв. лихва; като жалбоподателят е осъден да заплати на НАП 41 427,56 лв. разноски по делото. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че съдът е възпроизвел установената при ревизията фактическа обстановка, която не е спорна между страните, като е преповторил основанията на органите по приходите за приложение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизираното лице в качеството му на управител на Инокстрейд ЕООД. Счита, че не са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на Д. на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК, тъй като безспорно е била установена само първата предпоставка, а именно, че е бил едноличен собственик и управител на дружеството към момента, към който са установени публичните вземания на дружеството. Възразява, че не е доказан вторият елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК, тъй като не е доказано поведение на управителя, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон лицето има задължение да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Липсват и констатации относно момента, от който е настъпила невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), към датата на издаване на РА на дружеството, същото е притежавало краткотрайни материални активи на стойност, надвишаваща значително установените задължения. Иска се отмяната на първоинстанционното решение. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, включително и адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения адвокат на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 7 и чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител в писмени бележки и в съдебното заседание пред касационната инстанция оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 41 427,56 лв. Прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд Пловдив е законосъобразността на РА Р-16001622007766-091-001/14.07.2023 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) П-16001623161387-003-001/16.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта потвърдена с Решение 388/18.10.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив, с който на И. А. Д. е установена отговорност на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК за задължения на Инокстрейд ЕООД, като са определени задължения за заплащане на корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. 31.12.2018 г. в размер на 108 884,49 лв. главница и 47 924,82 лв. лихва и за данък върху добавената стойност (ДДС) за периода 01.12.2018 г. 31.12.2018 г. в размер на 661 260,10 лв. главница и 300 434,86 лв. лихва. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че Инокстрейд ЕООД е вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 07.11.2001 г. с едноличен собственик и управител И. А. Д., който е останал такъв, както към момента на установяване на задълженията на дружеството, така и към момента на процесната ревизия. Издаден е влязъл в сила РА Р-16001619005029-091-001/10.02.2020 г., с който на дружеството са установени допълнителни задължения за заплащане на корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. 31.12.2018 г. в размер на 108 884,49 лв. главница и 47 924,82 лв. лихва и за данък върху добавената стойност (ДДС) за периода 01.12.2018 г. 31.12.2018 г. в размер на 661 260,10 лв. главница и 300 434,86 лв. лихва. Според ревизиращите непредставянето на търговската и счетоводна документация при извършените ревизионни производства на дружеството, както и в настоящата ревизия представлява укриване на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Също така е прието, че управителят се е разпоредил в своя полза и е реализирал приходи от наличните краткотрайни активи, съгласно представени счетоводни справки. След анализ на събраните доказателства в ревизионното производство, решаващият състав е приел, че процесният РА е издаден от компетентни органи по приходите, при спазване на изискванията за форма и съдържание, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Мотивирал е изводи за спазване на материалния закон и наличие на основание по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността на И. Д. за задълженията на управляваното от него дружество Инокстрейд ЕООД, установени с РА Р-16001619005029-091-001/10.02.2020 г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Въз основа на доказателствата по делото и липсата на спор в това отношение може да се заключи, че РА Р-16001622007766-091-001/14.07.2023 г., поправен с РАПРА П-16001623161387-003-001/16.08.2023 г., е издаден от компетентни органи по приходите, съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание по чл. 120, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Съставените ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са приложени на хартиен и магнитен носител. Безспорно те представляват електронни документи и са подписани от издателите с валидни квалифицирани електронни подписи към съответния момент, съгласно разпоредбите на ЗЕДЕУУ и Регламент (ЕС) 910/2014 на ЕП и на Съвета. По съществото на спора първоинстанционният съд е определил правилно приложимите законови разпоредби. Не е спорно и е установено по делото, че РЛ е било управител на Инокстрейд ЕООД в периода на възникване на задължения на дружеството за данъци, установени с влязъл в сила РА Р-16001619005029-091-001/10.02.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, с който на дружеството са установени допълнителни задължения за заплащане на корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. 31.12.2018 г. в размер на 108 884,49 лв. главница и 47 924,82 лв. лихва и за данък върху добавената стойност (ДДС) за периода 01.12.2018 г. 31.12.2018 г. в размер на 661 260,10 лв. главница и 300 434,86 лв. лихва. И. А. Д., в качеството на управител на ревизираното дружество, е участвал в проведената ревизия, като не е представил изисканата от органите по приходите счетоводна документация. Като управител на дружеството не е подал и задължителните отчетни регистри и справки-декларации по ЗДДС, не е декларирал действителните стойности на ДДС за внасяне, нито реализираните приходи от дейността на дружеството. Не е подадена и ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2018 г. С тези си действия и бездействия, ревизираното лице е препятствало възможността на органите по приходите да установят данъчните задължения на дружеството. С това си поведение Д. несъмнено е осъществил фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК, тъй като в качеството си на управител на Инокстрейд ЕООД е укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите и вследствие от това не могат да бъдат събрани задълженията за данъци. Неоснователно е възражението, че към датата на издаване на РА на дружеството, същото е притежавало краткотрайни материални активи на стойност, надвишаваща значително установените задължения, тъй като нито в хода на ревизията на Инокстрейд ЕООД, нито в хода на процесната ревизия е посочено къде се намират тези активи, поради което органите по приходите обосновано за нуждите на данъчното облагане са приели, че стоките са продадени и приходите от това са укрити. В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 5 октомври 2016 г. по дело С-576/15. При това положение, за ангажиране на отговорността на Д. за така установените задължения на управляваното от него дружество, не е необходимо установяването и на предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК, които също се твърдят и доказват от ответника. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и обосновано. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на жалбата срещу процесния административен акт. С оглед изхода на спора и своевременната претенция за разноски в полза на НАП (по арг. от § 1, т. 6 ДР АПК) се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 41 427,56 лв., изчислено съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо, Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение,