Решение № 12011 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4674/2009 г.

Решение № 12011 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4674/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Георгиев Йорданов от гр. Стара Загора, подадена против решение № 11 от 10.02.2009 г., постановено от Старозагорския административен съд по адм. д. № 632/2008 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът необосновано е приел, че протоколът на комисията по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не отговаря на нормативните изисквания. Касаторът твърди, че съдът не е проявил нужната активност, като не е е поставил задача на експертизата относно характеристиката на имота: построени сгради и насаждения. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново по съществото на спора, с което да потвърди заповедта на кмета на община Стара Загора като законосъобразна или да върне делото за ново разглеждане от нов състав на Старозагорския административен съд. Ответникът - кметът на община Стара Загора с писмено становище пледира за отмяна на обжалваното решение и оставяне в сила на негова заповед № 1712/16.08.2007 г. Ответникът - Мима Иванова Колева оспорва касационната жалба с писмено възражение, подадено чрез упълномощен адв. З. Пеева, която развива подробни съображения за отхвърляне на касационната жалба. Ответниците - Еленка Иванова Василева, Жеко Георгиев Касабов, Марийка Желева Чолакова и Ганчо Желев Чолаков не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспорваният административен акт, с който е признато правото на Георги Йорданов да придобие собственост върху земеделска земя, е постановен незаконосъобразно, при липса на мотиви и доказателства. Правилен е и изводът на съда, че представеният документ, подпечатан от кметството на Стара Загора през 1992 год., "установяващ" правото на ползване, по смисъла на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не съдържа достатъчно индивидуализиращи данни. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното Решение № 11 от 10.02.2009 г. е отменена Заповед № 1712/16.08.2007 г. на кмета на община Стара Загора, с която е признато на Георги Георгиев Йорданов да придобие собственост върху имот № 38, масив 258, с площ 600.06 кв. м., находящ се в м. "Съборената кория", землище Стара Загора и е възложено на техническата служба на община Стара Загора да извърши оценка на имота. Съдът е върнал делото като преписка на община Стара Загора за произнасяне по заявление вх. № 0502162/03.07.1992 г. на Георги Георгиев Йорданов при спазване разпоредбите на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, като с решението е определен едномесечен срок за произнасяне, считано от влизане на решението в сила За да достигне до този резултат Старозагорският административен съд е приел, че оспореният акт е издаден в нарушение на императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4, предложение първо от АПК, съгласно която административният акт трябва да съдържа фактически основания за издаването му. В мотивите на атакуваното решение е изложено, че в случая липсват вписани фактически и правни основания в процесната заповед и в протоколното решение на назначената комисия. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото точно е констатирано, че процесната заповед съдържа цитиране на разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която не е приложима в конкретната хипотеза. В случая е следвало да се впише изрично дали се касае за приложение на § 4а или на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, защото този въпрос е от съществено значение при установяване на правното основание за закупуване на имота, така и относно максималната площ, за която следва да се издаде оценителен протокол в изпълнение на оспорената заповед. Безспорно е, че в текста на процесната заповед кметът на община Стара Загора не е отразил конкретизация на имота - той не е индивидуализиран с граници и съседи. Визираните недостатъци в съдържанието на оспорената заповед не са отстранени с цитирания в заповедта протокол № 26/28.04.1998 г. на комисията, назначена със Заповед № 70/15.01.1998 г. Първоинстанционният съд правилно е установил, че в този протокол е вписано като основание, както § 4а, така и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на много заявители, поради което няма как да се разбере относно процесния имот кое от основанието е налице. От съществено значение в случая е обстоятелството, че в цитирания протокол не са изложени конкретни мотиви относно отделните имоти и заявители, а е съставена таблица, в която са вписани входящите номера, имената и адресите на заявителите. Няма спор относно факта, че в текста на горепосочения протокол не се съдържа никаква информация относно имота, за който се признава право на закупуване и относно площта на съответния имот. В конкретния случай следва да се има предвид и факта, че от заявлението на касатора с вх. № 0502162/03.07.1992 г. също няма данни относно правното основание, на което се претендира преобразуване на право на ползване в право на собственост. С касационната жалба не се опровергават верните констатации на Старозагорския административен съд, а се развива тезата, че съдът не е проявил нужната активност, като не е е поставил задача на експертизата относно характеристиката на имота: построени сгради и насаждения. Решаващият съдебен състав счита възражението за неоснователно, защото при разглеждане на делото в първоинстанционния съд е допусната съдебно-техническа експертиза със задача, формулирана подробно от бившите собственици на процесния имот, но касаторът не е поставил никаква задача на вещото лице, въпреки, че е присъствал лично в съдебните заседания при допускане на експертизата и при приемането й без въпроси и възражения от страна на Георги Георгиев Йорданов. Това означава, че експертиза е надлежно допусната и изслушана, а касационният жалбоподател не е проявил достатъчно активност, която не следва да бъде замествана съда, който е решаващ спора орган и не може да подпомага определена страна в процеса. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение