Решение № 1648 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3542/2018 г.

Решение № 1648 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3542/2018 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Варна срещу решение № 134 от 30.01.2018 г. по адм. д. № 467/2017 г. по описа на Административен съд Варна, с което по жалба на Д. Георгиева е било отменено решение № 2153-03-1/11.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ Варна. Вместо него е постановено изменение на разпореждане № 16/10.11.2016 г. на длъжностното лице при ТП на НОИ Варна за прихващане на вземане на Държавното обществено осигуряване /ДОО/ по разпореждане №РС-04-03-00179481/29.09.2016 г. от личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Георгиева като дължимият размер на ежемесечните удръжки се намалява от 40, 90 лева на 35, 06 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Моли да бъде отменено съдебното решение и вместо него да се постанови отмяната на оспорения административен акт. Ответникът – Д. Георгиева, редовно призована, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество, правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и процесуалните правила. Съдът е приел неприложимост на чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК, по силата на изключващата норма на чл. 163, ал. 1 от КСО и съществуващото специално правило на чл. 114а, ал. 3 от КСО. Правилно първоинстанционният съд е определил размерът на удържаната сума, съобразно тази разпоредба. Според приложено към делото разпореждане № [ЕГН]/13.09.2016 г. на ръководител на "ПО" при ТП на НОИ гр. Варна на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от КСО е постановено прекратяване от 31.12.2010 г. на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. Георгиев, тъй като е починал на 15.12.2010 г. съгласно акт за смърт № 175/29.07.2016 г. С разпореждане №РС-4-03-179481/29.09.2016 г. на началник отдел към ТП на НОИ гр. Варна на основание чл. 114, ал. 4 от КСО е разпоредено Д. Георгиева да възстанови неоснователно получена сума от 3227. 64 лв. и лихва от 2237. 66 лв., представляваща изплащана на нея пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. Георгиев за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. Разпореждането е потвърдено с решение № 2153-03-86/08.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ Варна, влязло в сила на 11.07.2017 г., като потвърдено с решение по адм. дело № 4367/2017 г. на ВАС. С разпореждане № 16/10.11.2016 г. на ръководителя на контрол на разходите на ДОО при ТП на НОИ Варна е разпоредено на основание чл. 114, ал. 5 от КСО прихващане на вземането на ДОО от 3227. 64 лв. /главница/ и 2237. 66 лв. /лихва/ с вземане на Д. Георгиева от ДОО - лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, чрез ежемесечни удръжки от 40. 90 лв., определени съгласно чл. 85, ал. 1, т. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/- 1/6 от пенсията, тъй като е под минималната работна заплата. Според чл. 85, ал. 1, т. 3 от НПОС. С процесното решение на директора на ТП на НОИ Варна е потвърдено разпореждането. По делото пред касационната инстанция не се спори, че прихващането е на основание чл. 117а, ал. 1 КСО, според която обжалването на разпорежданията по чл. 114 КСО не спира тяхното изпълнение. Съгласно чл. 114а, ал. 1 КСО върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114. Процесният случай попада в хипотезата на чл. 114, ал. 5 КСО, според който дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Изричната нормативна регламентация изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК, според която принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, пенсията или стипендията - в размер до 250 лв. месечно. В случая се касае за прихващане от пенсия за осигурителен стаж и възраст на дължима сума по влязло в сила разпореждане непогасена доброволно. Ето защо касационната инстанция споделя направените от първоинстанционният съд изводи за неприложимост на разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК. – В аналогичен смисъл е напр. решение № 6510 от 17.05.2018 г. по адм. д. № 8327/2017 г., VІ Отд. ВАС. Първоинстанционният съд е отменил решението на директора на ТП на НОИ, и вместо него е изменил разпореждане № 16/10.11.2016 г. на длъжностното лице при ТП на НОИ, като е постановил, че размерът на месечните издръжки, следва да е по-нисък – 35, 06 лв., за пенсия до 300 лева месечно – една седма част съгласно чл. 114а, ал. 3, т. 1 от КСО, действащ към момента на издаване на решението на директора на ТП на НОИ от 11.01.2017 г. Така постановеното решение на Административен съд Варна е правилно, съобразено с материалния закон и процесуалните правила. Не може да се възприеме за основателен доводът в касационната жалба, че предмет на оспорване по делото е не решението на директора на ТП на НОИ, а разпореждането на длъжностното лице, предвид на чл. 118 КСО, който предвижда обжалваемост пред административния съд на решенията на директора на ТП на НОИ. За пълнота на изложението следва да се посочи, че тъй като с влязло в сила разпореждане на ръководителя на контрола по разходите за ДОО при ТП на НОИ Варна е определено, че Георгиева дължи възстановяване на сумите получени без правно основание и този въпрос не следва да бъде разглеждан и решаван отново в настоящото съдебно производство, тъй като не представлява предмет на спора по делото. Неотносими са наведените доводи в становището по касационната жалба относно недължимост на сумите, подлежащи на възстановяване от Георгиева. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение,