Решение № 10215 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 320/2014 г.

Решение № 10215 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 320/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Районен съд Хасково, против решение № 294/17.12.2013 г., постановено по адм. дело № 745/2011 г., по описа на Административен съд Хасково, с което е отменен отказ от 29.09.2011 г., на Земестник - председателя на Районен съд Хасково, обективиран под формата на резолюция от 29.09.2011 г. върху подаденото от Тодор Георгиев Бойчев Заявление от същата дата за издаване на свидетелство за съдимост и е задължен Районен съд Хасково, да издаде исканото от Тодор Бойчев свидетелство за съдимост, в срока по чл. 38, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г. на МП, сред представяне за справка на документите по чл. 35, ал. 5 от същата наредба. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът Тодор Георгиев Бойчев с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Хасково е отменил отказ от 29.09.2011 г., на заместник - председателя на Районен съд Хасково, обективиран под формата на резолюция от 29.09.2011 г. върху подаденото от Тодор Георгиев Бойчев Заявление от същата дата за издаване на свидетелство за съдимост и е задължен Районен съд Хасково, да издаде исканото от Тодор Бойчев свидетелство за съдимост, в срока по чл. 38, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г. на МП, сред представяне за справка на документите по чл. 35, ал. 5 от същата наредба. За да постанови този резултат съдът е приел, че съгласно действалия към датата на постановяване на процесния отказ текст на чл. 2, ал. 1, изр. прърво и второ от от ЗДТ (преди изменението с ДВ, бр. 99, от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) държавните такси са прости и пропорционални, като същите се заплащат с държавни таксови марки или в брой. Жалбоподателят е представил доказателства за заплащане на държавна такса с държавни таксови марки, поради което постановеният отказ е незаконосъобразен. Решението е правилно. Обоснован е изводът, че при извършване на административната услуга по чл. 33 от Наредба № 8/26.02.2008 г. на МП за функциите и организацията на бюрата за съдимост, органът действа при условията на обвързана компетентност. Установено е, че заявлението за издаване на свидетелство за съдимост е съдържало реквизитите по чл. 35, ал. 1 и доказателствата по ал. 5 от Наредба № 8/2008 г., включително такива за платена държавна такса. Съответствието на административния акт (отказ) с материалния закон (чл. 2, ал. 1 от ЗДТ, редакция, ДВ, бр. 62/2002 г.) в частта за държавна такса е преценено към момента на издаване на акта. Съгласно относимия текст на посочената разпоредба, държавните такси са прости и пропорционални. Те се заплащат с държавна таксова марка или в брой. Министърът на финансите определя как се унищожават таксовите марки и в кои случаи таксите се събират в брой. Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието не определя случаите, в които таксите се събират в брой. Липсва и относим акт на министъра на финансите в изпълнение на закона. При така установеното, заплащането на държавна такса с таксови марки не е недопустимо и не е основание за отказ да бъде издадено свидетелство за съдимост. Доводът за изменението на материалния закон (ДВ, бр. 99/2011 г.) е неоснователен, по арг. от чл. 142, ал. 1 от АПК. По изложените съображения обжалваното решение на Административен съд Хасково е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, седмо отделение