Решение № 2803 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10086/2018 г.

Решение № 2803 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10086/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1167/18.05.2018 г. постановено по адм. д. № 97 по описа на Административен съд гр. Пловдив 2017 г. е отменен ревизионен акт /РА/ №Р-16001616000621-091-001 от 07.09.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 809/21.12.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, в частта с която на "Инвест -Иванов" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10121. 47 лв., в едно със законната лихва върху тази сума и е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт в частта относно непризнат данъчен кредит в размер на 24 113. 67 лв. ведно със законните лихви върху тази сума. Срещу решението са подадени две касационни жалби. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив обжалва съдебния акт в частта, с която е отменен ревизионния акт и е признато право на данъчен кредит на "Инвест-Иванов" ООД в размер на 10 121. 47 лв. по доставки осъществени от "Келме" ООД. В касационната жалба се твърди, че по делото не е доказано нито индивидуализиране, нито предаване на стоките, т. е. основни елементи от реалността на доставките. Неправилно съдът се е позовал на свидетелските показания на Д. Здравков и М. Методиев, като е счел че същите са достатъчни, за да обосноват действителност на доставките при липсата на каквито и да било други документи, които да подкрепят техните показания. Не е доказано и как е осъществен транспорта на стоките. След като не е доказан документално превоз, то не е установено и преминаването на процесните стоки в пространството. Не е установено доставчикът да е развивал дейност за процесния период. Въз основа на тези твърдения се иска отмяна на решението, в тази част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1800 лв. за всяка съдебна инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В останалата част, според Директора на Дирекция"ОДОП"-Пловдив, решението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Не е установена реалност на доставките, по които ревизираното лице претендира право на приспадане на данъчен кредит. Решението на АС-Пловдив, се обжалва и от "Инвест Иванов" ООД, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството и е прието, че РА е законосъобразен, относно отказаното право на данъчен кредит в размер на 24 113. 67 лв., в едно със законната лихва върху тази сума. Според втория касатора не са обсъдени всички факти по делото, поради което неправилно е прието, че количествата закупени горива не са използвани за независимата икономическа дейност на дружеството. Неоснователно не са кредитирани и представените по делото пътни книжа. Не е отчетен фактът, че дружеството разполага с необходимия трудов ресурс за осъществяване на транспортна дейност. Не е спорно, че фактурите за гориво са заплатени, а горивото е реално предадено на фирмата. Възразява се, срещу изводите на съда по отношение на фактурираните доставки от ЕТ "Магнолия 90-З. Димитрова", тъй като от доказателствата по делото е видно, че дружеството притежава необходимата материално-техническа и кадрова обезпеченост, за извършване на транспортни услуги и оспорените фактури, издадени от доставчика му са свързани пряко с предмета му на дейност, както и със сделките които дружеството е осъществявало преимуществено през ревизирания период. Въз основа на тези доказателства се налага извод за наличие на извършени облагаеми доставки на услуги по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗДДС. Касаторът се позовава на практиката на СЕС относно установяването на данъчна измама, като твърди, че органите по приходите не са доказали участието на ревизираното лице в такава и следователно, не е налице основание да му бъде отказано право на данъчен кредит. Моли решението да бъде отменено в оспорената част, като претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. По подадената от Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив изразява становище за неоснователност, като моли да бъде отхвърлена и решението в тази част да бъде оставено в сила. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира двете касационни жалби за допустими, но неоснователни. Атакуваното решение е правилно. Постановено е при спазване на съдопроизвоствените правила и правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Доказателствата по делото са обсъдени, възпроизведена е подробно установената фактическа обстановка и са анализирани събраните доказателства по фактури и доставчици. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушения на материалния закон или необоснованост, поради което същото ще следва да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в нея отменителни основания, както и валидността и допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 211, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са процесуално допустима, като подадени от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество на спора, касационната инстанция намира следното: Предмет на оспорване пред АС-Пловдив е бил ревизионен акт № Р-16001616000621-091-001 от 07.09.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 809/21.12.2016 г., в частта с която на "Инвест – Иванов" ООД не е признат данъчен кредит в размер на 34 235. 14 лв., в едно със законната лихва в размер на 7 508. 34 лв. При осъществената проверка, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които могат да бъдат самостоятелно основание за отмяна. При преценка на неговата обоснованост и законосъобразност са изложени мотиви, че РА е незаконосъобразен по отношение отказаното право на данъчен кредит по доставки извършени от "Келме" ЕООД, а в останалата част правилно не са възприети като реални доставките от ЕТ"Магнолия 90-З. Димитрова"отнсно наем на МПС и осъществяване на транспортни услуги. За осъществените доставки на стоки от "Сан Марко"ЕООД; "Техномаркет"; "Вест-Инвест" ЕООД и "Ангросист-93" ЕООД е прието, че не са свързани с дейността на дружеството и по тях също е отказано право на данъчен кредит. За да обоснове незаконосъобразност на РА относно доставките на "Келме" ЕООД, решаващият състав е анализирал и обсъдил в тяхната съвкупност представените по делото доказателства-процесните фактури, приемо-предавателните протоколи, доказателства за плащане и надлежното осчетоводяване на доставките при "Келме" ЕООД и ревизираното лице. Изслушал е показанията на свидетелите М. Методиев и Д. Здравков и е установил механизмът на доставките. С приетата по делото експертиза е установена и последваща реализация на доставените замразени агнешки глави и черва. АС-Пловдив е приел, че съгласно Директива 2006/112/ЕО на Съвета, начинът и формата на придобиване на правото на собственост, са без значение, а следва да бъде установен фактът на предаване на стоката във властта на получателя, с което той придобива правото да се разпорежда с нея. В този контекст е обоснован извод, че по делото са налице следните факти: прекият доставчик и ревизираното лице към момента на сделката са регистрирани по ЗДДС субекти; процесните стоки физически съществуват и правото на разпореждане с тях е било предоставено на жалбоподателя; издадена е редовна фактура, която отговаря на изискванията на Закона за счетоводството и ЗДДС; данъчната основа и дължимия данък са разплатени между контрагентите и на последно място всички процесни стоки са били предмет на последваща реализация, които налагат да се приеме, че доставката е реално осъществена. По отношение на останалите доставки на горива и наем на МПС, както и относно стоки несвързани с дейността на дружеството, съдът е приел, че ревизионния акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата на дружеството в тази част. Обосновано на събраните доказателства, е прието, че по процесните фактури е налице плащане, но от представените доказателства не може да се установи точно какъв е бил предметът на спорните услуги, кой ги е извършил, а по отношение на горивата и дали са използвани за икономическата дейност на ревизираното лице или са били предмет на последваща реализация. По отношение на фактурите издадени от "Сан Марко"ЕООД; "Техномаркет"; "Вест-Инвест" ЕООД и "Ангросист-93" ЕООД е изтъкнато, че макар да няма изрични мотиви за тези доставки, тъй като се оспорва изцяло РА е необходимо да се посочи, че не са ангажирани от жалбоподателя никакви доказателства, че процесните стоки са използвани за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Мотивирайки се с липсата на доказателства относно извършените доставки на стоки и услуги, като е изложил подробни мотиви АС-Пловдив е отхвърлил оспорването в тази част. Решението е правилно. Съдът е направил последователен анализ на установените в хода на ревизията факти. Мотивите на решението съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда, които са формирани в съответствие с правилата на логическото мислене и при съвкупна преценка на всички обстоятелства и събраните по делото доказателства. Изводите на първоинстанционният съд се споделят от настоящата инстанция. По касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика": Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган незаконосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Доказателствата, събрани в хода на административното и съдебно обжалване, като приемо-предавателни, складови разписки, както и установеното от експерта плащане и последваща реализация на стоките установяват, че са налице реално извършени доставки от доставчика "Келме" ЕООД, с предмет на доставка " замразени агнешки глави и агнешки черва" по пет броя фактури. В конкретния случай, органите по приходите оспорват реалността на сделките по фактурираните доставки на субпродукти, като обосновават твърденията си с факта, че доставчикът не е разполагал с този вид стока, за да може да я предаде, както и че не е установено как е извършен превоза, предвид факта, че "Келме" ЕООД не разполага със МПС. Фактите, които обосновават реалното осъществяване на доставките, са установени в хода на съдебното производство, чрез разпита на свидетелите М. Методиев и Д. Здравков, които установяват под страх от наказателна отговорност как е превозена стоката и на кого е предадена. Показанията им кореспондират с доказателствата събрани в хода на ревизионното производство и дадените обяснения от ревизираното лице. Отделно, възраженията в жалбата касаят липсата на документи за превоз, за наличие на складово помещение, доказателства за извършено плащане по процесните стоки, липса на платежни документи и индивидуализация на стоките с оглед характера им на родово определени вещи. Видно от данните по делото, съдът правилно е приел, че извършването на доставки е положителен факт от обективната действителност, от възникването на който се пораждат определени права за данъчния субект. В негова тежест е да ги докаже и той се е справил успешно с тази задача. За посочените стоки са установени елементите на фактическия състав на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 6 от ЗДДС и РА правилно е отменен в тази част, с оглед наличие на основанията за упражняване на правото на данъчен кредит. По касационната жалба на "Иванов Инвест" ООД: От събраните по делото доказателства не се установява реалното извършване на доставките по фактурите издадени от ЕТ "Магнолия 90-З. Димитрова", както и за доставка на горива. Наличието само на фактурите и осъществените плащания, не са достатъчни за да установят обективното извършване на доставки от вида на процесните. Следва да се има предвид, че в основата на прилагане механизма на ДДС стои именно извършването на облагаема доставка, което в случая не е доказано. По фактурите издадени за 2013 г. от ЕТ"Магнолия 90-З. Димитрова" с предмет "Наем на микробус" е установено, че е извършвано плащане, не са установени разходи за гориво или други доказателства от които да се установи реалност на доставката. По същия начин и към фактурите издадени от същия едноличен търговец с предмет "извършен транспорт" през 2014 и 2015 г. не са представени транспортни документи, от които да е видно какъв е бил маршрута на осъществения превоз, кога е осъществен и от кого. Макар, че е налице счетоводно отчитане на операциите, това не е основание да се приеме, че транспортната услуга е извършена. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, а именно на основание чл. 154, ал. 1 ГПК ревизираното лице носи същата да докаже благоприятния за него положителен факт от обективната действителност за наличие на реална доставка. За разлика от доставките по фактурите на "Келме" ЕООД, по отношене на тази част от доставките РЛ не се е справило успешно с възложената му доказателствена тежест. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12). Настоящата инстанция счита, че от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства не следва категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките по процесните фактури. От изложеното следва, че правилно е отказан данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗДДС по издадените от ЕТ"Магнолия-90 З. Димитрова" фактури. Споделят се мотивите на АС-Пловдив, изложени в атакуваното съдебно решение. На същото основание, е отказано право на приспадане на данъчен кредит и по фактури за доставка на гориво, което според твърденията на ревизираното лице е използвано за осъществяване на дейността на дружеството. В касационната жалба се твърди, че основната дейност на "Инвест Иванов" ООД, е свързана с търговия на хранителни продукти и горивата се използват за осъществяване на тези доставки. За това твърдение обаче не са представени доказателства. Както е посочил и АС-Пловдив не са налице транспортни документи, от които да е видно, за кое МПС е ползвано горивото, кой е осъществил превоза и по какъв е маршрут. В приложените транспортни книжки също няма никакви отразявания. Не се споделя и твърдението в касационната жалба на ревизираното лице, че органите по приходите не са изследвали параметрите и количествата реализирани стоки и притежаваните от дружеството МПС-та. В хода на съдебното производство изцяло в доказателствена тежест на ревизираното лице е да докаже твърдения от него положителен факт за наличие на реални доставки на стоки и услуги. Съдът следва да определи във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото, дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик. Разместването на материални блага предполага оставянето на материални следи за това движение, поради което ревизираното лице следва да притежава, респ. да представи още в хода на ревизията, доказателства за начина по който е разходвало доставените горива, които да наведат на категоричен и несъмнен извод, че това е във връзка с осъществяваната от него дейност. Противно на поддържаната от жалбоподателя теза СЕС в своята практика сочи, че не е изключена възможността компетентната администрация да провери дали фактурираните доставки са действително извършени и с оглед на това да установи данъчно задължение / С-642/12 и С-643/12/. В процесния случай, е извършена проверка в хода на ревизионното производство и е установено, че не са налице доказателства за реалното осъществяване на процесните доставки и въз основа на това не е признато право на данъчен кредит във връзка с тях. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от пороците, посочени в касационните жалби и като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По разноските: Пред настоящата инстанция и двете страни претендират присъждане на разноски. С оглед изхода на делото в полза на Директорът на Дирекция "ОДОП"-Пловдив следва да бъдат присъдени разноски в размер на 940. 05 лв. определени по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а в полза на "Инвест-Иванов" ООД сумата от 468. 59 лв. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение