Решение № 10876 от 25.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4386/2011 г.

Решение № 10876 от 25.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4386/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Веселин Димитров Велков от гр. Видин срещу Решение № 2828/24.02.2011 г., постановено по адм. дело № 10723/2010 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на процесуални правила и приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Пиперкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят та Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирана страна в законоустановения срок, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на Върховен административен съд отхвърля жалбата на Веселин Димитров Велков от гр. Видин срещу заповед № К-8565/19.07.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). За да постанови посочения резултат, съдът след установяване на релевантните за спора факти и обсъждане на доводите на страните прави обосновани и правилни изводи за законосъобразността на оспорения акт. С оглед приобщените по делото доказателства е прието, че последният е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа всички реквизити съгласно чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Оспорената пред тричленен състав на ВАС заповед на министъра на вътрешните работи е издадена въз основа на мотивирано предложение до органа по назначаването, в което са изложени данни относно осигурителния стаж на служителя и този в МВР в съответствие с изискванията на чл. 268, ал. 1 от ЗМВР, обосноваващи извод за наличието на предпоставките по смисъла на чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ бр. 69/2008 г.) от ЗМВР. Последната разпоредба въвежда самостоятелно основание за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР - при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО, по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), държавните служители по ЗМВР при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по посочения закон. В тази връзка правилно е взето предвид, че приложените по делото документи установяват, че служебният стаж на жалбоподателя в МВР е общо 34 години, 3 месеца и 15 дни, от които осигурителен стаж в МВР на длъжности за държавен служител - 33 години и 19 дни. Предвид изложеното и с оглед на това, че разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е специална и предпоставя право на органа по назначаването при наличието на условия за пенсиониране по чл. 69 КСО да упражни по своя инициатива, независимо от волята на служещия, прекратяване на служебното правоотношение, правилно съдът приема, че обжалваната заповед е издадена и в съответствие с приложимия материален закон. Основаните на различията за прекратяване на служебното правоотношение, установени в разпоредбите на чл. 245, ал. 1, т. 2 и чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР възражения в жалбата пред решаващия състав са обсъдени подробно и направените обосновани и правилни изводи в обжалваното решение изцяло се споделят от настоящия касационен състав и не следва да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение. Предвид изложеното решението не страда от инвокираните с касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия