Решение № 12619 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15660/2013 г.

Решение № 12619 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15660/2013 г., VIII о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Цифрова компания" ООД, с ЕИК 200784892, чрез адв. Милен Ралчев, срещу Решение № 2187 от 13.08.2013 г., постановено по адм. дело № 2822/2010 г. по описа на Административен съд - Варна (АСВ), 10 състав, с което е отхвърлено оспорването по жалбата на дружеството срещу Решение от 3.08.2010 г. към ЕАД № 09BG002001Н004228-4 от 7.09.2009 г. за определяне като дължими и вземане под отчет на митни сборове и други държавни вземания, издадено от заместник - началник на Териториално митническо управление (ТМУ) - Варна, както и по частна жалба, подадена от началника на Митница - Варна, чрез юрисконсулт Сирма Кирилова, срещу Определение № 5034 от 11.10.2013 г., постановено по същото дело, в частта му с която искането на ответника за присъждане на разноски е отхвърлено. В касационната жалба, подадена от "Цифрова компания" ООД, се излагат съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че съдебното решение, предмет на контрол, е постановено при липса на мотиви - съдът не е посочил каква именно фактическа обстановка приема за установена и въз основа на какви доказателствени източници, като доказателствата са само посочени, без да е извършен техен анализ поотделно и в съвкупност. Не са обсъдени и доводите на страните, поради което съдът не е отговорил на нито едно от възраженията на касатора - жалбоподател в първоинстанционното производство. По този начин са възпроизведени и констатациите на вещите лица, като предвид съществуващите противоречия, съдът не се е обосновал, за да кредитира или не част от становищата и на кои от тях основава своите изводи. Поради неправилно кредитиране заключенията на вещите лица, според касатора, съдът е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че устройствата, предмет на вноса, не могат да осъществяват достъп с интернет и/или интернет услуги. Съдът не е съобразил произнасянето на Съда на Европейския съюз (СЕС) по преюдициалния спор, направено с Решение от 22.11.2012 г. по съединени дела № С-320/11, С-330/11, С-382/11 и С- 383/11. Тъй като в Комбинираната номенклатура (КН) не съществува изискване устройството да осигурява достъп до интернет приложения, за да се класира в код 8528711300, съдът е въвел допълнителни и несъществуващи изисквания, на които да отговарят стоките от вноса, за да бъдат класирани в посочения тарифен код. Касаторът моли отмяната на решението, постановено от АСВ и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или решаването му по същество и отмяната на Решение от 3.08.2010 г. към ЕАД № 09BG002001Н004228-4 от 7.09.2009 г., издадено от заместник - началник на ТМУ - Варна. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Варна, чрез юрисконсулт Виолета Конова, в писмено становище от 1.09.2014 г., оспорва касационната жалба. Изразява становище за неоснователност на доводите на касатора. Поддържа се, че изводите на състава на АСВ кореспондират на събраните по делото доказателства. Като се позовава на Решението на СЕС от 22.11.2012 г. по съединени дело № С-320/11, С-330/11, С-382/11 и С- 383/11 ответникът по касация твърди липса на основания за касиране на обжалваното съдебно решение. Правилно, според него, решаващият състав е приел, че при съобразяване на така даденото тълкуване от СЕС на относимите разпоредби, на констатациите на вещите лица и извършения експеримент, безспорно се установява, че устройството не може да осъществява достъп до интернет и/или интернет услуги, поради което е направен обоснован извод, че то не може да се класира в твърдяната подпозиция. Позовава се на практика на Върховния административен съд (ВАС). В частната жалба срещу определението относно разноските, подадена от началника на Митница Варна, се сочи, че по аргумент от разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК ответникът има право на сторените разноски и на юрисконсултско възнаграждение, но въпреки своевременно представения в съдебното заседание списък на разноските, ведно с доказателства за извършените плащания, съдът е присъдил единствено юрисконсултско възнаграждение. Частният жалбоподател изразява недоволство от това определение, в частта му, с която е отхвърлено искането му за разноски, отправено с молба вх. № 16699 от 21.08.2013 г. по описа на АСВ за допълване на Решение № 2187 от 13.08.2013 г. в частта за разноските. Твърди, че в тази част същото е неправилно и незаконосъобразно. Иска произнасяне от настоящия съд относно присъждането на претендираните от него разноски в пълен размер. Ответникът по частната жалба не ангажира становище. В съдебното заседание страните не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: По касационната жалба на "Цифрова компания" ООД: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в срок. Разгледана по същество жалбата е основателна, но не на наведените в нея основания. Производството пред АСВ е образувано по жалба на "Цифрова компания" ООД срещу Решение от 03.08.2010 г. към ЕАД № 09BG002001Н004228-4 от 7.09.2009 г., издадено от заместник - началник на ТМУ - Варна, действал в качеството си на орган по чл. 30 от Правилника за прилагане на Закона за митниците (ППЗМ). С оспореното пред АСВ административно решение е констатирано, че "Цифрова компания" ООД е оформило на режим "Допускане за свободно обращение" стока SET - TOP модули с комуникационна функция - 11 броя. В ЕАД № 09BG002001Н004228-4 от 7.09.2009 г. обявеният тарифен код е 8528711300, но след извършена проверка и предвид отразеното в Доклад с вх. № 9300 - 557 от 23.07.2010 г. е установено, че стоката се класира в друга тарифна позиция. Предвид това, на основание чл. 78 от Регламент 2913/92 г., във вр. с чл. 4, § 5 от Регламент 2913/92 г., във вр. с чл. 201 от същия, заместник - началникът на ТМУ - Варна е коригирал посочения ЕАД, като в клетка № 33 "Тарифен код" следва да се чете 85287111900, направени са и корекции в клетка № 47 "Изчисляване на вземанията", като е разпоредено да се вземат допълнително под отчет: мито - 83,43 лв.; ДДС - 16,69 лв. или общо - 100,12 лв. На основание чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. При така извършената проверка настоящият съдебен състав служебно констатира, че обжалваното съдебно решение е недопустимо. Както се посочи, предмет на оспорване пред административния съд е било Решение от 3.08.2010 г., издадено от заместник - началника на ТМУ - Варна, действал в качеството си на орган по чл. 30 ППЗМ. С разпореждането за насрочване от 15.09.2010 г. (л. 30 от първоинстанционното дело) съдът е разпоредил призоваването на страните, като в нарушение на чл. 154, ал. 1 АПК не ги е конституирал изрично. По аргумент от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. За първото по делото съдебно заседание като ответник по спора е призован началникът на Митница Варна, като при доклада на делото в това заседание съдът погрешно е посочил, че оспореното решение е издадено от началник на ТМУ - Варна (л. 312 от първоинстанционното дело). Съдът е постановил съдебно решение след проведено съдебно производство с участието, като ответник във всички съдебни заседания, именно на началника на Митница Варна. Видно от диспозитива на съдебния акт, оспорването по жалбата срещу спорния акт, изходящ от друг издател (заместник - началника на ТМУ - Варна), който не е участвал като страна в процеса, е отхвърлено. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което касационната инстанция следи служебно съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Допуснатото нарушение при конституирането и призоваването на ответника в първоинстанционното производство е съществено, тъй като е довело до постановяването на съдебно решение без участието на надлежния ответник, който е издателят на оспорения административен акт. По изложените причини обжалваното първоинстанционно решение следва да се обезсили, на основание чл. 221, ал. 3 АПК и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АСВ. При новото разглеждане на делото съставът на съда следва да конституира като надлежен ответник в производството издателят на акта по реда на чл. 154, ал. 1 АПК и да извърши последващите процесуални действия по разглеждане на спора по същество при неговото участие. По частната жалба на началника на Митница Варна: Частната жалба е процесуално недопустима като подадена срещу част от Определение № 5034 от 11.10.2013 г., която не съществува. Видно от диспозитива на посоченото определение съставът на АСВ е осъдил "Цифрова компания" ООД да заплати на началника на Митница Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., като отхвърлителен диспозитив в този съдебен акт не е обективиран. Както се посочи, по - горе частният жалбоподател обжалва определението в частта му, с която е отхвърлено искането му за разноски, отправено с молба вх. № 16699 от 21.08.2013 г. по описа на АСВ за допълване на Решение № 2187 от 13.08.2013 г. в частта за разноските. Такава част обжалваното определение не съдържа, като съображения за издаването на отхвърлителен диспозитив не са развити и в неговите мотиви. Предвид това, като съобрази, че обжалваната част от определението не съществува, настоящият състав намира, че на основание чл. 215, т. 2 АПК, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част следва да бъде прекратено поради липса на предмет. Предвид изхода на спора по касационната жалба настоящият състав не следва да се произнася по разноските. По въпроса за разноските в цялото съдебно производство следва да се произнесе съставът на АСВ при новото разглеждане на делото. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,