Решение № 273 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4524/2008 г.

Решение № 273 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4524/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Л. К. от гр. В., чрез пълномощника му адв. П, против решението от 28.07.2008 г., постановено по гр. д. № 503/2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено решението от 28.12.2007 г. по гр. д. № 2494/2007 г. на Варненски районен съд и е прекратено като недопустимо производството по предявения от Х. Л. К. срещу Т. А. П. и В. Г. К. иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС. Касационното обжалване е допуснато с определение № 645 от 19.06.2009 г. поради това, че тъй като атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, изразена в приложеното към изложението решение № 1529 от 30.07.2003 г. по гр. д. № 1257/2002 г. на ВКС, IV г. о., по въпроса за предмета на иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответниците по жалбата Т. А. П. и В. Г. К. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено като недопустимо производството по предявения от Х. Л. К. срещу Т. А. П. и В. Г. К. иск за разпределяне на ползването на ПИ № 1 в кв. 271 по плана на 15-ти микрорайон на гр. В., ведно с изградената в имота съсобствена сграда. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че искът за разпределяне на ползването е недопустим, с оглед на образуване в хода на делото и висящо дело за делба на имота между страните. Прието е, че е недопустимо при висящ делбен процес - постановено решение за допускане на делбата и налична възможност във всеки един момент да се поиска определяне на мерки по чл. 282, ал. 2 от ГПК (отм.), паралелно да бъде разглеждан иск, имащ характер на съдебна администрация. Решението е неправилно. Искът с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с общата вещ, по отношение на която мнозинството от съсобственици или не е било формирано, или е взело решение, вредно за нея. Искането по чл. 282, ал. 2 от ГПК (отм.) за разпределение на ползването на делбените имоти до приключване на делбата има основание, ако някой от съделителите не ползва делбения имот. По него съдът се произнася с решението за допускане на делбата или по-късно с определение. При разпределение на ползването се посочват имота и кой от съделителите кой имот, респ. част от имот ще ползва, като следва да се определи крайния срок, до който е допустимо разпределението. Мярката по чл. 282, ал. 2 от ГПК (отм.), понастоящем по чл. 344, ал. 2 ГПК, не е равностойна на възможността съдът да реши как да се ползва имота по чл. 32, ал. 2 от ЗС. В делбения процес не се разглеждат претенции за ползване на имот, освен в случаите, когато е постановено решение за допускане на делбата и е направено искане от някой от съделителите за ползване на отделни имоти преди окончателното приключване на делбата - чл. 288, ал. 2 от ГПК (отм.), сега чл. 344, ал. 2 ГПК. Това е привременна мярка до завършване на делбеното производство, докато разпределянето на ползването на общата вещ по чл. 32, ал. 2 от ЗС е по-стабилен способ за разпределяне на ползването, при който няма определен краен срок, до който е допустимо извършеното разпределение, освен доколкото се прекрати съсобствеността или настъпят нови обстоятелства, които обуславят възможността да се иска изменение на предписаното от съда разпределение по чл. 32, ал. 2 от ЗС. Предвид изложеното като е приел, че искът за разпределяне на ползването е недопустим, с оглед на образуване в хода на делото и висящо дело за делба на имота между страните, въззивният съд е постановил неправилно решение за обезсилване на първоинстанционното решение по делото и за прекратяване на делото. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ГПК то трябва да се отмени и делото се върне за разглеждане на спора по същество от друг състав на въззивния съд. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.