Решение № 3996 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11975/2010 г.

Решение № 3996 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11975/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 166 от 10.08.2010 г., постановено по адм. д. № 373/2010 г. Добричкият административен съд е отменил решение № 9/05.05.2010 г. на директора на ТП на НОИ гр. Добрич, с което е оставено в сила разпореждане № 5410028020/12.03.2010 г. на началник отдел администрация "Пенсии" при ТП на НОИ гр. Добрич, с което е отказано на Йордан Димитров Тонков да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО при условията на втора категория, като е върнал административната преписка за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Осъдил е ТП на НОИ да заплати на Йордан Димитров Тонков сумата 416 лв., представляваща разноски по делото. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на ТП на НОИ гр. Добрич с оплакване, че неправилно положения от Тонков труд за периода от 05.03.1985 г. до 31.12.1999 г. е приет за такъв от втора категория. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Съдебното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество, за неоснователна. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение при изяснена фактическа обстановка. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от експерт Дарина Дойчева, разпитани са и трима свидетели за установяване условията на полагания труд от Тонков. Анализирайки данните от събраните по делото доказателства, правилно административният съд е посочил, че положеният от жалбоподателя труд на длъжността "леяр-формовчик" в Обувен завод "Добрич" - гр. Добрич в периода от 05.03.1985 г. до 31.12.1999 г. следва да се отнесе към втора категория. От съдържащите се в преписка доказателства, а именно, удостоверение от "Добрич" АД, писмо-отговор на ТП на НОИ Силистра до ТП на НОИ Добрич, извадки от разплащателни ведомости, показания на разпитаните в с. з. на 25.06.2010 г. трима свидетели и др. по несъмнен начин се установява, че работата на жалбоподателя е била свързана с особена вредност и тежест на труда. При изработката на отливките от специален алуминий и ЦАМ - сплав от цинк, алуминий и мед, се отделяли вредни газове, поради което леярната е била отделена от другите помещения на завода. Металите се отливали при висока температура от 600 градуса, при леенето се поставяли и допълнителни химикали. Така установените обстоятелства по делото са обосновали извода на съда, че положения от Тончев труд следва да бъде причислен към втора категория на основание чл. 31б от ПКТП (отм.), визиращ работата на шприцьори на директно и индиректно леене на ходилни детайли. В мотивите на решението са развити и доводи за приложение на чл. 67 във връзка с чл. 12 от ПКТП (отм.). Съгласно чл. 12 от правилника - за втора категория се признава труда на работници, инженерно-технически работници до началник на цех включително и от технологичния транспорт в леярското производство на черни метали. Според общата норма на чл. 67 - трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Безспорни са доказателствата по делото за вредността и тежестта на положения труд от жалбоподателя, поради което законосъобразно е определянето му като втора категория. При така обобщените факти по делото и въз основа на данните от експертизата, се налага изводът, че общият осигурителен стаж на лицето е 45 г., 2 мес. и 18 дни, а сборът от точки съобразно чл. 68 КСО повече от 100. Обосновано и правилно съдът е приел, че са налице материално-правните предпоставки за пенсиониране на жалбоподателя при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Оспореният административен акт се явява постановен в нарушение на материалния закон и правилно е отменен като незаконосъобразен. По изложените данни не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,