Решение № 349 от 11.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 303/2010 г.

Решение № 349 от 11.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 303/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е инициирано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ч.н.д. № 7201/2009 г. на РС-Варна. Предлага се отмяна на постановеното по него определение от 15.02.2010 г. в частта, в която на осъдения С. М. е определен открит тип затворническо общежитие и общ първоначален режим на изтърпяване на наложеното при условията на чл. 25, вр. чл. 23 и чл. 24 НК общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В съдебно заседание на 8.06.2010 г. депозираното искане се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденото лице, редовно уведомено не се явява, като изрично и писмено декларира нежелание за лично участие. Назначеният служебен защитник пледира за неоснователност на искането на Главния прокурор и моли да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 370/15.02.2010 г. по ч.н.д. № 7201/09 г., в инициирана по предложение на РП-Варна процедура по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, Варненският РС при съблюдаване изискванията на чл. 25, вр. чл. 23 от НК е групирал наложените на С. К. М. наказания по н.о.х.д. № 2743/07 г., н.о.х.д. № 3050/07 г., н.о.х.д. № 3507/07 г., н.о.х.д. № 15/08 г., н.о.х.д. № 1896/08 г., н.о.х.д. № 219/09 г. и н.о.х.д. № 5812/09 г., и определил едно общо най-тежко наказание на осъдения - ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, увеличено на основание чл. 24 от НК с ЕДИН МЕСЕЦ, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Визираният съдебен акт не е бил предмет на въззивна проверка, влязъл в сила на 3.03.2010 г. и за същия са приложими процесуалните норми на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Атакуваното с искането на Главния прокурор определение, в частта очертаваща начина на изпълнение на лимитираната обща наказателна санкция за включените в съвкупността престъпления по цитираните наказателни дела индицира на несъблюдаване на разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Семантическото и логическо тълкуване на правните норми обосновава изводи за съдържащи се в тях задължителни предписания за настаняване в затворнически общежития от закрит тип на осъдените на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, извън обсега на визираните в чл. 59, ал. 1 от закона хипотези и на рецидивистите по § 3 от ДР на ЗИНЗС, и за определяне на строг режим на изтърпяване на наложеното им наказание. Приобщените бюлетини и справки за съдимост по настоящото дело сочат на предхождащи извършената кумулация осъждания на С. М. по н.о.х.д. № 57/94 г. и по н.о.х.д. № 16/2002 г. на РС-Девня за престъпни деяния по чл. 195, ал. 1, т. т. 3 и 4, вр. чл. 26 от НК и по чл. 215, ал. 1 от НК, с индивидуализирани санкционни последици -ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Очертаната конкретиката формира заключение за необходимост от прилагане на императивните правила на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Допуснатото нарушение на материалния закон аргументира основателност на искането на Главния прокурор за възобновяване на ч.н.д. № 7201/2009 г., отмяна на постановеното от Варненски РС определение, в частта, с която на С. М. е диференциран открит тип затворническо общежитие и общ първоначален режим на изтърпяване на наложеното при условията на чл. 25, вр. чл. 23 и чл. 24 от НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, и за връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. При последното в пределите на лимитираната от процесуалния закон компетентност на решаващия орган да се приложат стриктно разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, обезпечаващи точното изпълнение на съдебния акт. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1НПК, Върховният касационен съд