Решение № 7635 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2313/2020 г.

Решение № 7635 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2313/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Вълчеви 2010" ЕООД, ЕИК *********, седалище гр. В. и адрес за призоваване - гр. Б., ул. "Цар Симеон I" № 58-60, офис № 1, подадена чрез адв. Райнова против решение № 2052 от 30.10.2019 г., постановено по а. д. № 2392 по описа за 2019 г., на Административен съд – В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № ФК-318-0398209 от 29.07.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Б., Дирекция "Оперативни дейности", ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б "д" от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка - запечатване на стопанисван от дружеството търговски обект: студио за татуировки, находящ се в гр. С. бряг, алея "Кубан" № 6, за срок от 5 дни. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане на материалния закон чрез потвърждаване на принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС. Твърди, че на дружеството не е издадено наказателно постановление, поради което налагането на принудителна административна мярка е незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което жалбата против оспорената заповед бъде уважена, както и присъждане на направените разноски. Ответникът - началник отдел "Оперативни дейности" гр. Б. в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "Вълчеви 2010" ЕООД против Заповед № ФК-318-0398209 от 29.07.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Б., Дирекция "Оперативни дейности", ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б "д" ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на стопанисван от дружеството търговски обект: студио за татуировки, находящ се в гр. С. бряг, алея "Кубан" № 6, за срок от 5 дни. За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е приел, че процесният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Решението е правилно. По делото не е имало спор по фактите. Установено е, че от страна на приходните органи е извършена оперативна проверка на 20.07.2019 г. на търговски обект - студио за татуировки, находящ се в гр. С. бряг, алея "Кубан" № 6, стопанисван от "Вълчеви 2010" ЕООД. Резултатът е обективиран в Протокол № 0398209 от 20.07.2019 г., съгласно който на посочената дата в обекта е извършена оперативна проверка, като в хода на същата се констатирани няколко нарушения: 1. направена е контролна покупка, за която е издаден фискален бон, несъдържащ изискуемите от закона реквизити; 2. установена е положителна разлика от 20 лв. между касова и фактическа наличност; 3. в обекта не се съхранява паспорта на монтираното и въведено в експлоатация в същия ФУ. В хода на проверката са събрани: дневен финансов отчет, съкратен отчет на фискалната памет, детайлен отчет на фискалната памет, опис на налични парични средства и др. Процесната заповед е издадена въз основа отразеното в протокола установяване, че в обекта не се съхранява паспорта на ФУ, като е прието, че нарушението изпълнява състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС вр. чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. Съобразно установената по делото фактическа обстановка, която не е била спорна пред административния съд, настоящият състав намира, че извършването на нарушението е безспорно установено. При поискване от дружеството не е представен паспорта на монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство и паспорта на фискалното устройство, поради което съдът правилно е приел, че заповедта за налагане на принудителна административна мярка е законосъобразна. В оспорената заповед са описани точно и ясно установените нарушения, изложени са мотиви за наложените принудителна административна мярка и определения срок. Административния съд правилно е приел, че в заповедта са изложени мотиви, че срока на запечатване се определя в рамките на оперативната съмостоятелност на административния орган, съобразно тежестта на нарушението и последиците от същото, вида и характера на търговската дейност. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, касаещи неиздаването на наказателно постановление във връзка с установеното административно нарушение. В процесния случай правилно съдът е приел, че неиздаването на наказателно постановление не е предпоставка за процесуалната и материалната законосъобразност на наложената административна принуда. Нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от органа, който я е наложил, при заплащане на наложената за нарушението глоба или имуществена санкция. Издаването на наказателното постановление и изпълнението на наложената административна санкция, не са част от материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Разпоредбата изрично регламентира, че принудителната административна мярка се прилага, независимо от наложени глоби и имуществени санкции. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,