Решение № 3946 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9991/2017 г.

Решение № 3946 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9991/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ЦУ на НАП чрез юриск. Л. И. срещу решение № 1218/04.07.2017 г., постановено по адм. дело № 750/2017 г. по описа на Административен съд - гр. Б., с което е отменен РА № Р-02000216004644-091-001/22.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № 56/14.03.2017 г. на директора на посочената дирекция за определен за внасяне ДДС в размер на 11 633,33 лв. и лихви - 1 480,49 лв., вследствие на непризнато право на данъчен кредит по фактура № 0000000061/31.07.2015 г., издадена от "Слънце енд Ко" ЕООД за доставка на "пекарна". Обжалва се решението и в частта за разноските. В касационната жалба се релевират оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост. От изложението на касационната жалба може да се направи извод, че е налице оплакване и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила предвид, че касаторът е останал недоволен от преценката от съда на доказателствата по делото и най-вече изводите му, че приходните органи не са установили твърдяната привидност на сделката. Неправилно според касатора съдът е приел, че е налице реално предаване на стоката, тъй като в хода на ревизионното производство е установено, че доставчикът е разполагал с такава стока от същия вид и количество и че тя е предадена на получателя, като съдът е приел, че поведението на прекия доставчик не може да повлияе неблагоприятно върху правата на ревизираното лице. Твърди, че неправилно съдът е приел, че действително в ревизионния акт е посочено, че ревизираното лице знае, че участва в измама, но изводът на приходните органи бил формален единствено на база на един и същи адрес на управление на двете дружества. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Навитас енд Ко" ЕООД срещу ревизионния акт, вкл. и отмяна на решението и в частта за разноските. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Навитас енд Ко" ЕООД - гр. Б., редовно призован, не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени ревизионния акт първоинстанционният съд е приел, че е доказана реалността на доставката на "пекарна", по която "Слънце енд Ко" ЕООД е издал на "Навитас енд Ко" ЕООД фактура № 0000000061/31.07.2015 г. Този извод съдът е направил при преценка на доказателствата, събрани по делото и от тях и от констатациите в ревизионния акт е приел, че не се доказва привидност на сделката, като изводите за това на приходните органи са формални. Съдът е приел, че е налице вътрешно противоречие в констатациите на приходните органи, изразяващи се от една страна в извода за наличие на относителна симулация и знание у получателя, а от друга страна - за липса на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС поради отсъствие на доказателства за "наличието на предмета и в патримониума на дружеството", което според съда означава абсолютна симулация. В тази връзка според съда в оспорения ревизионен акт се съдържат две отделни твърдения, които следва да бъдат подведени под различна правна квалификация - при първото в случаите, когато липсата на доставка произтича от собствените действия на получателя и същият е невъзможно да не знае, че доставката е недействителна, е налице знание или задължение за знание, че данъкът няма да бъде платен (чл. 177 ЗДДС), а не хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. С. съда при второто твърдение, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно - чл. 70, ал. 5 ЗДДС, която разпоредба визира случаите, когато не са налице условията за упражняване право на приспадане на данъчен кредит, изчерпателно изброени в чл. 71 ЗДДС, но условията за реално осъществяване на доставката не е сред тях. Съдът е изложил мотиви относно правната природа и основни характеристики на относителната симулация, като при нея страните прикриват сключването на друга сделка, а по отношение на абсолютната, когато зад привидната сделка няма друга сделка. От доказателствата по делото съдът е направил извод, че се доказва реалността на спорната доставка с оглед сключения между страните по доставката договор от 02.02.2015 г. за доставка на пекарната за изпичане на ядки и маслодайни семена, включваща 4 бр. - неръждаеми ленти и 1 бр. бункер със спецификация, посочена в Анекс 1 - неразделна част от договора и приемателно-предавателен протокол между страните по доставката. Тези доказателства, както и установеното от съдебно-счетоводната експертиза за извършено прихващане между страните по доставката на вземания със задължения, както и плащане по банков път и съставяне на всички счетоводни записвания във връзка с предмета на фактурата - от момента на формиране на себестойността до заприходяването на пекарната и посочването в амортизационния план, както и последващото отписване при доставчика. Във връзка с констатациите в ревизионния доклад, че посоченият във фактурата доставчик не би могъл да извърши твърдяната изработка поради това, че не е разполагал с необходимите материали и активи и персонал, както и че разходите не били оправдани в счетоводната документация, съдът е приел, че за да се изключи в такъв случай правото на приспадане на ДДС освен в случай, че се докаже наличие на измама и въз основа на обективни данни от органите по приходите да се установи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на данъчен кредит, е част от данъчна измама, предвид приетото в решение С-18/13 на СЕС. Обжалваното решение е правилно постановено. Правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДДС е предпоставено от реалността на доставката. В процесния случай се касае за фактура, в която е обективирана доставка на стока, поради което за законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит носителят на това материално право е задължен да докаже с безспорни доказателства, че доставката е действително осъществена чрез предаване на стоката от доставчика на получателя. В тази връзка следва да се посочи, че чл. 6, ал. 1 ЗДДС третира доставката на стока, като прехвърляне правото на собственост, което е в противоречие с приетото дефиниране на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. В процесния случай спорът между страните по делото е именно за реалността на спорната доставка по фактура № 0000000061/31.07.2015 г. за пекарна. Установено е по делото, че получателят и доставчикът са свързани лица, тъй като представляващият ревизираното дружество "Навитас енд Ко" К. К. е син на представляващия "Слънце енд Ко" ЕООД Д. К.. Това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да се приеме, че доставката между тях не е реално извършена. В случая свързаността между страните по доставката е обусловила у приходните органи извод, че се касае за привидна сделка - относителна симулация. Твърденията на приходните органи за такава симулация подлежат на доказване от тях, а в процесния случай правилно първоинстанционният съд е установил, че не е доказана симулация. Симулацията като институт на гражданското право бива два вида: абсолютна и относителна. При абсолютната симулация е налице привидна сделка, като тя не прикрива друга сделка, а между страните изобщо липсва воля за покупко-продажба, а при относителната симулация страните не желаят да бъде постигнат резултата от сделката, а чрез нея прикриват друга сделка - в този смисъл е решение по гр. дело № 1575/2008 г., Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Приходните органи са приели, че спорната доставка е привидна при относителна симулация, но доказването й изисква да се установи, че страните не са желали сделката, по която е издадена процесната фактура да породи правни последици, а са желали правните последици по прикритата сделка, но такава прикрита сделка, както правилно е прието в обжалваното решение, приходните органи не са доказали. Това означава, че при твърдения от ревизиращите органи за относителна симулация, те е следвало да докажат коя е прикритата сделка, но както беше изтъкнато това не е сторено нито в хода на ревизията, нито пред първонистанционния съд. От доказателствата по делото се установява наличие на облигационни правоотношения между страните със сключването на договора от 02.06.2015 г. и издаването на спорната фактура и спецификация в Анекс 1, неразделна част от договора. Представен е пред приходните органи и предавателно-приемателен протокол между страните по доставката с подписи и печати върху него, както и е установено плащането по доставката - една част по банков път, а останалата част с протокол за прихващане на насрещни вземания на страните по сделката. От съдебно-счетоводната експертиза правилно съдът е установил осчетоводяване на доставката, заприхождаване на пекарната при получателя, вкл. и в амортизационния план с инвентарен № 8 и дата на въвеждане 31.07.2015 г. с първоначална стойност 58 166,67 лв. и с амортизационна квота 30%. Вещото лице е установило от извършената проверка, че е налице и калкулация на произведената машина с вложени в нея материали, труд и печалба, както и че доставката е осчетоводена от "Слънце енд Ко" ЕООД. Установено е от вещото лице и от доказателствата по делото, че впоследствие стоката е отдадена под наем на "Т. К." ООД, като вещото лице е извършило проверка в базата на дружеството в гр. Б., кв. Лозово и е установило, че пекарната е в експлоатация. Обстоятелството, че "Т. К." ООД е свързано лице със страните по спорната доставка само по себе си не може да доведе до категоричен извод за данъчна измама, както за пряката, така и за последващата доставка и правилно е посочено в обжалваното решение, че органите по приходите са смесили основанието по чл. 177 ЗДДС с това по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. У. е от експертизата, че преди процесната доставка, с фактура № 1000010190/01.07.2015 г. именно "Т. К." ООД е доставил на "Слънце енд Ко" транспортна лента, пакетажна машина и материали, което пък от своя страна със стойностите на всяка една от тях (с обща сума от 4 686,93 лв.) са участвали в себестойността на пекарната. Вещото лице не е могло да посочи точно как е формирана общата себестойност на машината, но това обстоятелство не е относимо към правото на приспадане на данъчен кредит. При недоказана от приходните органи данъчна измама с участие на ревизираното дружество, свързаността на страните по пряката доставка и последващото преотдаване на пекарната на "Т. К." ЕООД е без значение за правото на приспадане на данъчен кредит. Относно обезпечеността на прекия доставчик не може да се вменява в задължение на получателя по доставката да установи това обстоятелство, поради което той не може да бъде държан отговорен за неустановяването на техническа, материална или кадрова обезпеченост на доставчика. При наличие на договор, анекс към него и спецификация на частите, от които е изработена пекарната, както и предавателно-приемателен протокол, на който приходните органи не са оспорили автентичността му, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за изпълнение на фактическия състав на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДДС, поради което на получателя по спорната фактура правилно съдът е признал правото да приспадне ДДС като данъчен кредит. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба и като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение