Решение № 183 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12988/2015 г.

Решение № 183 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12988/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано е по касационна жалба на зам. -председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) против решение № 236 от 06.10.2015 г., постановено по адм. д. № 388 по описа за 2015 г. на Административен съд Х. В касационната жалба се твърди, че решението и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът- Х. К. М., гражданин на Сирия не взема становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 236 от 06.10.2015 г., постановено по адм. д. № 388 по описа за 2015 г. на Административен съд Х., първоинстанционният съд е, отменил решение № 4688 от 09.06.2015 г. на зам. -председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут в частта, с която на Х. К. М., гражданин на Сирия, е отказано предоставяне на хуманитарен статут и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут, след съобразяване с дадените задължителни указания. В останалата част е отхвърлена жалбата на Х. К. М. срещу решение № 4688 от 09.06.2015 г. на зам. -председателя на Държавната агенция за бежанците, в частта, с която е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да постанови този резултат, съдът e приел за правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. По отношение на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут съдът е приел, че чужденецът не твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Според решаващият съд няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е установил, че административния орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на данните от справка вх. № 01-5197 от 25.05.2015 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, относно Ливан, като е приел, че поради допълнително събраната от протокол № УП-3171/30.04.2015 г. информация, следва да бъде взет под внимание факта, че кандидатът е живял и работил на територията на Ливан в продължение на близо десет години. Съдът е установил, че в решението са цитирани подробно данните от справката и е посочено, че в момента не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на територията на Ливан, като кандидата Х. К. М. е възможно да се завърне в Ливан, страна, която административния орган е приел за трета сигурна държава за него по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. Липсата на предпоставките на чл. 9 от ЗУБ спрямо Ливан, основават постановения отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът от първата инстанция е приел, че този извод е направен при несъобразяване с разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, както и че административния орган не е изследвал и не е изложил доводи по посоченото обстоятелство в чл. 4, § 3, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО - дали може да се смята, че кандидатът би могъл да се ползва със закрила на друга държава, в случая-Ливан, чието гражданство той би могъл да иска. Воден от изложеното първостепенният съд е приел, че постановеното решение, в частта му, с която е отхвърлена молбата на Х. К. М. за хуманитарен статут е немотивирано и постановено в нарушение на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира, че решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Настоящата инстанция споделя извода на съда за допуснато процесуално нарушение от страна на ДАБ, тъй като не са изложени мотиви за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя по чл. 9 от ЗУБ. Правилни са изводите на решаващият съд, свързани с липсата на обсъждане от страна на административния орган на личното положение на лицето, във връзка с обстановката в държавата по произход. Административният орган в решението не е изложил никакви факти във връзка със Сирия, чиито гражданин е лицето, търсещо закрила. В решението е коментирана единствено обстановката в Ливан, в която страна лицето е пребивавало. Мотиви в решението на ДАБ относно актуалната обществено-политическа обстановка в държавата на произход на жалбоподателя, са необходими, тъй като това е от съществено значение относно наличието на обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Разпоредбите на чл. 9 от ЗУБ изискват преценка на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца спрямо държавата му по произход, в настоящия случай Сирия. Молбата на кандидат за предоставяне на хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, освен когато не са налице условията по чл. 9, ал. 1, ал. 6 и ал. 8 и когато той идва от трета сигурна държава, включена в минималния общ списък, приет от Съвета на Европейския съюз, или в националните списъци, приети от Министерския съвет - чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗУБ, в относимата към момента на издаване на решението на административния орган редакция, ДВ бр. 52 от 2007 г. По дефиницията на § 1, точка 9 от ДР на Закона за убежището и бежанците, трета сигурна държава е тази, в която чужденецът е пребивавал и няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; защитен е от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; съществува възможност да поиска статут на бежанец и има достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. Преценка на всички изведени от закона предпоставки за определяне на държавата Ливан като трета сигурна държава спрямо чужденеца не е извършена от административния орган. В случая, дори и да са налице факти относно положението в Ливан, въз основа на които да се направи извод, че чужденецът няма да бъде застрашен от преследване или тежки посегателства, ако бъде върнат там, то липсва надлежно обсъждане на останалите предпоставки относно допускането му на територията на тази държава, на възможността да бъде върнат на територията на Сирия, както и да бъде поискан от него статут на бежанец или хуманитарен статут. Независимо от това, по делото не се твърди, не се и установява от събраните доказателства, търсещият убежище да идва от трета сигурна държава - Ливан, предпоставка за приложението на посочената разпоредба на чл. 13, ал. 13 от ЗУБ. Решаващия съд правилно е посочил, че административното решение е постановено и в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ предвижда задължение за административния орган да извърши преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му на произход или с трети държави, каквато в конкретния случай се явява Ливан, където лицето е пътувало по работа в продължение на близо 10 години, както и е живял в определен период от време. Същите твърдения са подкрепени от поставените в паспорта му печати, удостоверяващи многократни напускания на териториите на държавите Ливан и Сирия. Видно от доказателствата по делото, е че кандидатът за статут е бил регистриран с постоянен адрес в гр. Х., Сирия. Същият е дал подробни и достоверни обяснения, че през януари 2014 г., както и в началото на юли 2014 г. е живял в гр. Х., където къщата му е била разрушена и същия месец напуснал Сирия. Правилен е изводът на административния съд, че се дължи произнасяне относно всички релевантни факти свързани с бежанската история, включително обстоятелствата при напускането на държавата на произход. Изводът на ДАБ е направен при несъобразяване с разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, без да се преценят всички относими факти посочени в тази разпоредба. Административният орган не е изложил мотиви, чиято пълнота да обоснове постановения отказ относно хуманитарния статут. Първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие със съдопроизводствените правила, като е върнал преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК. В административното производство са допуснати нарушения на задължението по чл. 35 от АПК, както и на специалната норма на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Тези нарушения следва да бъдат отстранени при повторното разглеждане на преписката. Административният орган следва да събере информация и обсъди обстановката в страната на произход Сирия във връзка с личното положение на лицето и предвид основните моменти от бежанската история, както правилно е посочил решаващия съд. Дължи се произнасяне и относно това дали Ливан се явява трета сигурна държава за кандидата като се анализират всички условия, разписани в § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. Воден от изложеното настоящия състав на Върховния административен съд следва да отбележи, че неправилното приложение на закона към приетите за установени от административния орган факти и неизлагането на относими към приложението на разпоредбите на чл. 9 и чл. 13 от ЗУБ такива, основават незаконосъобразността на оспорения административен акт. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение,