Решение № 2152 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8309/2015 г.

Решение № 2152 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8309/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стоян Йорданов Георгиев от с. Струмяни, обл. Благоевград, подадена чрез процесуалния представител адв. Г. Янакиева, против решение № 728 от 14.05.2015 г., постановено по адм. д. № 832/2014 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена неговата жалба против Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/13458 от 12.08.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., за отказано финансиране по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по мярка "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" (НР1). В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно и в противоречие с установеното от първата от техническите съдебни експертизи съдът приел, че процесното УП е законосъобразно, въпреки че е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Настоява, че съдът не съобразил раздел IV на заповед № РД09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, даваща възможност земеделският производител, след като обжалва уведомителното писмо, да докаже-чрез експертиза, че неговият парцел отговаря на условията за допустимост за подпомагане. В тази връзка сочи практика на ВАС по аналогичен случай. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, или ВАС да постанови решение по съществото на спора, с което да отмени административния акт. Претендира разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС, представляван от адв. Юрукова, и в писмена молба, поддържа касационната жалба. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", не изпраща представители и не взема отношение по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата по съображения, че съдебното решение е постановено при спазени съдопроизводствени правила и точно приложение на материалния закон. Този извод обосновава с обстоятелството, че заявената площ попада извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., видно от колони 5, 6 и 7 на таблици 1 и 2 от уведомителното писмо, а подпомагането по СЕПП и НР1 е отказано въз основа резултатите от извършени кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства за съпоставяне на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП по чл. 24 от Наредба № 105/22.08.2006 г., при които като недопустими за подпомагане са установени общо 21.96 ха от декларираните общо 38.23 ха., който показател надвишава с 50 % от общо заявените за подпомагане площи. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор, против Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/13458 от 12.08.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., с което напълно е отказано финансиране по СЕПП и НР1,по подадено от него заявление с Уникален идентификационен номер (УИН) 01/25031393910 за кампания 2013 г., за 22 парцела с обща площ 38,23 ха-БЗС 06834-386-1-3, БЗС 06834-386-1-4, БЗС 16033-83-1-4, БЗС 16273-11-31-3, БЗС 16273-11-3-3, БЗС 16273-11-3-4, БЗС 16273-117-1-1, БЗС 16273-174-1-2, БЗС 16273-174-2-2, БЗС 16273-35-1-3, БЗС 16273-35-1-4, БЗС 16273-85-1-1, БЗС 35818-141-1-1, БЗС 35818-141-2-2, БЗС 35818-141-3-2, БЗС 35818-141-4-2, БЗС 35818-36-1-2, БЗС 35818-53-1-1, БЗС 35818-54-1-1, БЗС 35818-55-1-1, БЗС 35818-55-2-2, БЗС 35818-6-1-1, с мотиви, че при извършена автоматизирана проверка между заявените от жалбоподателя БЗС с одобрения със заповед № РД09-114/27.02.2014 г. на МЗХ окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., е установена разлика между декларираната и установената площ от 21.96 ха и са изключени по СЕПП и НР1 от окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" БЗС 16033-83-1-4 - 13.77 ха, БЗС 16273-11-31-3 - 0.09 ха, БЗС 16273-174-1-2 - 6. 97 ха, БЗС 16273-174-2-2 - 1.05 ха, БЗС 16273-35-1-4 - 0.01 ха, БЗС 16273-85-1-1 - 0.02 ха, БЗС 35818-36-1-2 - 0.05 ха. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт е опорочен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон -отменителни основния по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Твърдял нарушение на чл. 24, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и противоречие с разпоредбите на чл. 43, ал. 3 ЗПЗП, тъй като поддържал БЗС-та съгласно изискванията на националните стандарти. Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган-изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП. По отношение на изискването за форма съдът обосновал извод, че от съдържанието на писмото могат да се изведат изводи кои обстоятелства са мотивирали органа да издаде акта и посочил, че възприетата в процесното уведомително писмо табличната форма дава яснота в тази насока. По отношение на изискването за спазване на административно производствените правила и на материалния закон съдът счел, че не са налице нарушения, като съобразил че отказаното финансово подпомагане по СЕПП е на основание чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г. вр. чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 ЗПЗП, съответно по НР1 -на основание чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г. вр. чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. и затова, че заявената площ попада извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. В тази връзка кредитирал "комплексната" съдебно-техническа и допълнителната експертизи, извършени от геодезиста Ангелов, по отношение на които счел, че напълно потвърждават установените от ДФЗ като попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Не посочил изрично, но очевидно не кредитирал другото заключение- на вещото лице П. Иванова, за което изложил единствените съображения, че "не почива на обективни данни за състоянието на парцелите към 2013 г. "Обосновал основния си извод, че процедурата за одобряване на специализирания слой е приключила със заповед № РД09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните и ДФЗ действа в условията на обвързана компетентност, след като получи заповедта на министъра на земеделието и храните, с която той е одобрил специализирания слой за съответната година. По същество приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че с изключение на много малка част, парцелите отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане на земеделски парцели и че ДФЗ действително процедира в условията на обвързана компетентност, след като получи заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой за съответната година, но това не лишава от възможност земеделския производител, след като обжалва уведомителното писмо, да докаже-чрез експертиза, че неговият парцел отговаря на условията за допустимост за подпомагане, както е посочено в т. IV на заповед № РД09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните. Така постановеното решение е неправилно-постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в резултат на които е останала неизяснена фактическа обстановка по делото. Освен това и не са обсъдени всички събрани по делото и относими към преценката по съществото на спора доказателства, като не са изложени мотиви относно приложимото право и предвидения с него ред за оспорване на процесния административен акт. Тези изводи се налагат от следното: Най-напред следва да се посочи, че процедурата за одобряване на специализирания слой за относимата кампания е приключила със заповед № РД09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, но възражението на касационния жалбоподател, че в съдебното производство може да се извърши контрол относно законосъобразността й, е неоснователно. ВАС вече е имал повод да посочи - в решение № 7593 от 23.06.2015 г. по адм. д. № 4928/2015 г., IV отд-е, че е вярно, че ДФЗ действа в условията на обвързана компетентност, след като получи заповедта на министъра на земеделието и храните, с която той е одобрил специализирания слой за съответната година, но това не лишава от възможност земеделския производител, след като обжалва уведомителното писмо, да докаже-чрез експертиза, че неговият парцел отговаря на условията за допустимост за подпомагане, в какъвто смисъл впрочем са изричните указания, дадени в раздел IV на заповед № РД09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, приложена на л. 90 от делото. На следващо място, посочените в оспореното УП правни основания не са обсъдени задълбочено от първоинстанционния съд, респективно не са формирани обосновани мотиви по съществото на спора. На трето-не са разгледани всички приложени към делото доказателства-установеното от вещото лице П. Иванова, че изключените от специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. площи от декларираните от жалбоподателя БЗС, са били в добро земеделско състояние през 2013 г. -залесени с растителност, която отговаря на изискванията за добро земеделско и екологично състояние, в която връзка са и св. показания, нито данните от тях са съпоставени с констатациите по атакувания акт, като се има предвид вида на процесното многогодишно растение. Няма основания за извод, че констатациите в първото заключение "не почиват на обективни данни за състоянието им към 2013 г.", предвид данните по приложените по делото УП за 2011-2014 г., констатациите в допълнителното заключение на в. л. Ангелов, а и св. показания, от където следва извод за допуснато ново съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Този извод се налага от нормата на чл. 168 АПК, съгласно която съдът е длъжен да преценява законосъобразността на административния акт изцяло, включително като събира допустимите по Гражданския процесуален кодекс доказателства и да дава указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест в процеса и необходимостта от изясняване на обстоятелства, които са от съществено значение за решаване на делото. Затова постановеното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, което налага неговата отмяна при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. Спорът е останал неизяснен от фактическа страна в резултат допуснатото от първоинстанционният съд съществено нарушение на процесуални правила, поради което е налице основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на спора съдът следва да укаже на жалбоподателя относно кои обстоятелства не сочи доказателства и да осъществи подробен анализ на събраните доказателства, свидетелските показания и заключенията на вещите лица, като при необходимост допусне изслушването на допълнителни експертизи. Следва да има предвид, че след като ДФЗ приеме заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой площи и заложи данните в ИСАК, действа при условията на обвързана компетентност. Но за жалбоподателя, пропуснал да обжалва заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряването на специализирания слой, остава възможността, изрично указана в раздел IV от заповедта от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, да обжалва уведомителното писмо относно площите, установени като попадащи извън този слой, и да докаже, че част от тях или всички попадат в него. Едва след конкретно и пълно изясняване на спора от фактическа страна, съдът следва да направи правните си изводи относно основателността на подадената жалба. Също така при новото разглеждане на делото административният съд следва да съобрази решението си с константната практика на ВАС- така напр. в решения № 7593 от 23.06.2015 г. по адм. д. № 4928/2015 г., № 7816 от 29.06.2015 г. по адм. д. № 5265/2015 г. - двете на четвърто отделение. По изложените съображения Върховният административен съд не може да реши делото по същество, и тъй като е налице основанието на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - установено е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, следва да го върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при съобразяване с указанията, дадени в настоящото отменително решение. При този изход на процеса и по аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК, разноски по настоящото дело не следва да се присъждат. По това искане на страните първоинстанционният съд следва да се произнесе при новото разглеждане на делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,