Решение № 6807 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4191/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Сийком дизайн" ЕООД, подадена чрез адв. Георгиева срещу Решение 13893/27.12.2024 г. постановено по адм. д. 1455/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р03000323005337091001/29.03.2024 г., потвърден с Решение 91/17.06.2024 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - Варна при ЦУ на НАП, с който за ревизираното лице са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 10.2023 г. в размер на 8 782,67 лв. главница и лихви в размер на 449,87 лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което бъде отменен ревизионния акт. Претендират се разноски. Ответникът директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Митева в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба и претендира разноски за касационната инстанция. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил Ревизионен акт Р03000323005337091001/29.03.2024 г., потвърден с Решение 91/17.06.2024 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ Варна при ЦУ на НАП, с който на Сийком дизайн" ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 10.2023 г. в размер на 8782,67 лв. главница и лихви в размер на 449,87 лева. Установено е по делото, че предметът на дейност на Сийком дизайн ЕООД e строителни дейности, извършване на строителни услуги и продажба на стоки във връзка с извършвани услуги по строително-монтажни работи (СМР). Същият основен предмет на дейност е посочен от органите, представляващи дружеството и в представените писмени обяснения и декларации. Към момента на извършване на ревизията дружеството няма нает персонал, няма обекти, складови бази и др. Дейността се извършва чрез наемане на подизпълнители. През ревизираните периоди търговецът е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по фактура 1600004115/27.10.2023г. с доставчик Ауто Бохемия" АД и предмет - продажба на лек автомобил Шкода Октавия с данъчна основа 43 913.33 лв. и начислен ДДС 8 782,67 лв. Дружеството е ползвало данъчен кредит за покупката през данъчен период м.10/2023 година. В хода на ревизионното производство от ревизираното дружество са представени фактури за извършени услуги със закупения лек автомобил Шкода Октавия, а именно: 1. Фактура 17/ 04.12.2023г. с получател Р. Д. М., с предмет по фактурата - отдаване под наем на лек автомобил Шкода с peг. [рег. номер] за срок от 5 дни, за по 30 лв. на ден - ДО в размер на 150лв. и начислен ДДС в размер на 30 лева. 2. Фактура 18/20.12.2023г. с получател П. Л. Т., с предмет по фактурата отдаване под наем на лекия автомобил за срок от 3 дни, за по 30 лв. на ден - ДО в размер на 90лв. и начислен ДДС в размер на 18 лева. Представен е и Договор за наем на лек автомобил от 27.02.2024 г., сключен между Сийком дизайн ЕООД, като наемодател от една страна, и Ю. Р. Б., като наемател. За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на съдебното производство е допусната и изслушана съдебно счетоводна експертиза и са ангажирани гласни доказателства. След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия, в изискуемата форма при спазване на правилата за издаване на електронни документи. Съдът е очертал спорния по делото въпрос, а именно налице ли са основания за приспадане на данъчен кредит по фактура 1600004115/ 27.10.2023г. с доставчик Ауто Бохемия" АД. За да отхвърли жалбата административният съд е анализирал приложимата нормативна уредба и представените в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза и изслушаните в хода на съдебното производство свидетелски показания, като е стигнал до следните правни изводи: На първо място решаващият състав е приел за недоказани твърденията на ревизираното дружество, свързани с наличие на предпоставки за приложение на изключенията по чл.70, ал.2, т.1 и т.5 ЗДДС. Административният съд не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, като е счел същите за нелогични, пристрастни и некореспондиращи с другите писмени доказателства, събрани по делото. При формиране на крайните изводи по спорния въпрос, съдът е съобразил, че оборот от общо 288 лв. от двата краткосрочни договора за отдаване на автомобила под наем формират твърде малък приход за дружеството, което изключва възможността това да е основна дейност за него или поне една от основните му дейности. В тази връзка е отчетено, че в хода на ревизионното производство, от представляващият дружеството е декларирано, че неговата основна дейност е строителството и извършване на други видове СМР. В заключение, съдът е посочил, че дори и да се приеме за вярно, че след закупуване на автомобила същия е бил отдаден под наем, то не е изпълнено допълнителното условие по изречение второ на т. 5 от ал. 2 на чл. 70 от ЗДДС вр. с т. 18а от §1 на ДР на ЗДДС, а именно: общата стойност на извършените от лицето доставки по тази дейност да представлява повече от 50 на сто от общата стойност на всички изпълнени от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по този закон (ЗДДС). Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Установените факти от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото, в резултат на което крайното заключение по приложението на материалния закон се явява обосновано и правилно. Единствените доводи в касационната жалба са свързани с доводи за нищожност на фактури с номера 0( )01 от 14.06.2023 г. и 0( )02 от 15.06.2023 г., издадени от ревизираното лице Сийком Дизайн ЕООД към Сийком Марин ЕООД с предмет консултантски услуги, и във връзка с които на Сийком Марин ЕООД е бил издаден ревизионен акт, обжалван по съдебен ред. Изложените обстоятелства по отношение на цитираните две фактури са неотносими към настоящият правен спор. Предмет на настоящето производство е правото на приспадане на данъчен кредит по фактура 1600004115/27.10.2023 г., с доставчик Ауто Бохемия АД, а посочените фактури касаят друг данъчен период и друго лице, поради което не следва да бъдат коментирани в мотивите към настоящото съдебно решение. В случая правилно административният съд е приел, че не са налице основания за приспадане на данъчен кредит по фактура 1600004115/ 27.10.2023г. с доставчик Ауто Бохемия" АД. Твърденията в касационната жалба за необоснованост на решението не могат да бъдат споделени.