Решение № 4906 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9232/2009 г.

ВАСVII отделение14.04.2010 г.докладчик Павлина Найденова

Диспозитив

Отхвърля жалбата на Национално сдружение "Българска старина" гр. София, срещу решение № 84 от 26.05.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 173/2008 г. Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Мотиви

Решение № 4906 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9232/2009 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Национално сдружение "Българска старина" гр. София, срещу решение № 84 от 26.05.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 173/2008 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на сдружението срещу "Български кастинг агенция" ООД, представлявано от Деян Великов Русев и "Арт Код Ентъртеймънт" АД, представлявано от Георги Торнев за извършена дискриминация по признаци възраст, лично и обществено положение и е установено, че липсва в този смисъл нарушение на Закона за защита от дискриминация. Ответниците не са взели становище по жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневен срок от съобщаване на решението. Разгледана по същество е неоснователна. Установено е, че членовете на НСБС са участвали като "публика" в предаванията "Това го знае всяко хлапе", излъчвано по БиТи Ви, "Шоуто на канала", излъчвано по БНТ и "Стани богат" по Нова ТВ, по сключени договори с кастинг - агенции. Продуцентите на посочените предавания са работили с различни кастинг - агенции. "Български кастинг агенция" ООД е работила за предаванията "Това го знае всяко хлапе", излъчвано по БиТи Ви и предаването "Стани богат", излъчвано по Нова ТВ, а "Арт Код Ентъртеймънт" АД е работила с други кастинг агенции като агенцията "Фърс Фейс", която е наела членовете на сдружението за участие в "Шоуто на канала". Сдружението НСБС, представлявано от Ана Момчилова е сезирало различни държавни органи като Териториалната дирекция на НАП, Държавната агенция за закрила на детето и Комисията за лични данни с оплаквания, по които са получени отговори. По отношение на предаването "Шоуто на канала", членовете на НСБС са твърдели, че след изразено недоволство от пушене по време на записите на предаването, при което сдружението сигнализирало ХЕИ, глобило организаторите на предаването със сумата 1600 лв., операторският екип ги обиждал с реплики "развалини, старци, като не ви изнася да се махате". Твърдяло се е, че заради това оплакване на членовете на сдружението е отказвано сключване на договори за последващо участие в предаването. По отношение на предаването "Това го знае всяко хлапе" твърденията са, че организаторите ги конфронтирали с останалите участници, като по време на снимките им се е втълпявало че са стари /достатъчно стари, за да бъдат отстранени от ръкопляскане/, а продуцентите предпочитали млади хора, на много хора е отказано плащане, като причина за лошото отношение се сочи, че те са от групата на Ани Момчилова, отказвано им е плащане, защото отказвали да дадат ЕГН и ксерокопие на личната карта. Оплакванията по отношение на предаването "Стани богат" са за неплащане на дължимите хонорари за дълъг период от време, както и участие на деца, пред които се използвали неприлични изрази и за неправомерно използване на лични данни. В производството пред комисията са дадени обяснения, че изпълнителните продуценти имат единствено договорни отношения с лицата, представляващи кастинг агенциите, които се уговорят за участие като "публика" с изпълнители, с оглед личността на изпълнителя и като публика участват хора от различни възрасти. Основателно е прието от комисията, че не е установено различно отношение спрямо членовете на сдружението по признак възраст, лично и обществено положение и твърденият от жалбоподателя отказ да бъде продължен, сключен нов договор за участие с членовете на сдружението като "публика" в посочените предавания не представлява дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр. Съгласно чл. 9 ЗЗДискр, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Необходимо е това третиране е извършено съзнателно по някои от признаците по чл. 4 ЗЗДискр. и да е налице причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него следва да е признак по чл. 4 от закона. Изводите на комисията, че в случая отсъстват белези, определящи поведението като дискриминационно по тези признаци, е законосъобразен Не са доказани факти, водещи до извод за наличие на пряка дискриминация по посочените признаци, изразяваща се в по-неблагоприятно третиране спрямо при сравними сходни обстоятелства, поради което не е възникнала доказателствена тежест за ответниците да докажат, че правото на равно третиране не е нарушено. В жалбата до съда се посочва, че от писмени обяснения на свидетели е установено, че към тях са отправяни обиди, непрекъснато им е напомнено, че трябват млади хора, като не харесват реда да си ходят, както и отделянето от останалата "публика", стоенето с часове на крака, отстраняване от записите, след глобата на "Шоуто по канала" по техен сигнал. Представеният списък на 21 подписали се членове на сдружението, които не са получили парите си за предаванията или не са допускани на същите предавания, не представлява доказателство в административното и съдебното производство. Дори и при положение, че посочените в молбата на сдружението до комисията обстоятелства са се осъществили, от тях не може да се направи извод за извършена дискриминация по смисъла на закона, по признак възраст, лично и обществено положение. Обстоятелството, че договорите не са подновени не може да се окачестви като акт на дискриминация, а като воля на страна по договор. Изпълнителните продуценти не са представители на кастинг- агенциите, установено е, че в предаванията са участвали и други възрастни хора. Твърдяното нежелано поведение не се основава на дискриминация по възраст, членуването в сдружението не представлява лично или обществено положение, като основание за неравностойно третиране. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение,