Решение № 253 от 10.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 820/2013 г.

Решение № 253 от 10.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 820/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Частните обвинители, съпрузите С. и Х. М. чрез своя повереник са подали касационна жалба срещу решението на Пловдивския апелативен съд, потвърждаващо присъдата на Хасковския окръжен съд. Присъдата - 295 от 14.ХII.2012 г. по нохд № 708/12, е за отговорността на турския гражданин Б. Е. (Baris Elci) за извършеното от него на 29.III. 2013 г. престъпление по транспорта по чл. 343, ал. 1, б. "а" НК - за смъртта на сина на М., С. С., която подсъдимият Е. причинил по непредпазливост и след нарушение на правилата за движение с лек автомобил. Наложеното наказание 3 г. лишаване от свобода ХОС намалил с една трета поради проведеното от него съкратено съдебно следствие (чл. 373, ал. 2 НПК, във връзка с чл. 58а НК) и приложил условното осъждане (чл. 66 НК) с четиригодишен изпитателен срок, като освен това наложил лишаване от право за управление на мпс в продължение на 3 г. и 6 месеца. Решението - 51 от 6.III.2013 г. по внохд 51/13, е издадено след въззивна жалба, подадена от страната, обжалвала и сега. И двете жалби - предишната и сегашната, са посветени на явната несправедливост при санкционирането на подсъдимия и е поискано нейното отстраняване съответно на контролните правомощия на въззивната и касационната инстанции, така че Б. Е. да получи лишаване от свобода за около 4 г. и 6 м. и лишаване от право да управлява мпс - 6 г. В съдебното заседание на ВКС е участвувал присъствено само прокурорът и според него жалбата е неоснователна. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Липсва претендираната от жалбоподателя явна несправедливост на наложеното наказание. Жалбата съдържа твърдения, които наистина е трудно да бъдат оспорени: например за младостта на убития при транспортния инцидент, за мъката от загубата за неговите родители, за влошената обстановка по пътищата и необходимостта от превенция за нейното подобряване. Трудно е обаче да се приеме и че съдилищата (доколкото пряко проверяваният сега съд се е съгласил с проверявания от него) са пренебрегнали значението на посочените и на подобни от тях обстоятелства. Двете предходни съдебни инстанции са отдали по-скоро дължимото на своеобразието в конкретния случай - младостта също и на подсъдимия, повода за предприетото от него нощно пътуване (тревожно съобщение за негова близка), неясна причина за внезапното навлизане в лентата за насрещно движение, своеобразие, което не поставя случая между драстичните прояви на пътя, заслужаващи по-строго санкциониране. Сам жалбоподателят настоява за не много по-тежко по размер наказание л. св., но поради гореизложеното ВКС намира за неприемлива както подобна форма на утежняване на положението на подсъдимия, така и отпадането на условното осъждане. Ръководен от изложеното и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС -I н. о.