Решение № 11578 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8944/2015 г.

Решение № 11578 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8944/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Л., в качеството му на управител на "К. О. А." ДЗЗД, срещу решение № 585 от 27.03.2015 г. по адм. дело № 1936 по описа за 2014 г. на административния съд - Б.. С него е отхвърлена жалбата на дружеството по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу акт за дерегистрация по ЗДДС № 020991400004290 от 26.05.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Б., потвърден с решение № 243 от 26.08.2014 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б. при ЦУ на НАП.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на закона, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира присъждане на сторените разноски.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Б. не ангажира становище по нея.

Подадена е и касационна жалба от директора на дирекция "ОДОП" - Б. срещу решение № 585 от 27.03.2015 г. по адм. дело № 1936 по описа за 2014 г. на административния съд - Б., в частта на разноските и срещу допълнително решение № 1187 от 02.07.2015 г., постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искането му за допълване на съдебното решение в частта за разноските. Претендира се отмяната на двете атакувани решения и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Ответникът по тази касационна жалба - "К. О. А." ДЗЗД, чрез управителя Лефтеров изразява становище в писмен отговор за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба "К. О. А." ДЗЗД и за основателност на тази на директора на дирекция "ОДОП" - Б..

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба на "К. О. А." ДЗЗД е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Административният съд - Б. е бил сезиран с жалба срещу акт за дерегистрация по ЗДДС № 020991400004290 от 26.05.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Б., потвърден с решение № 243 от 26.08.2014 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б. при ЦУ на НАП. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена точно фактическата страна по спора, приложените от административния орган правни разпоредби, възраженията на дружество - жалбоподател и е направен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. За да отхвърли жалбата против акта за дерегистрация по ЗДДС съдът е приел, че е доказана хипотезата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС - предвид установената невъзможност за откриване на регистрираното лице на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Посочил е, че всички известни на органа по приходите адреса са посетени и на нито един лицето не е намерено. Съдът е посочил, че за посещенията са изготвени протоколи, които са съставени законосъобразно и съдържат реквизитите предвидени в чл. 50, ал. 2 от ДОПК.

Констатирана е и предпоставката чл. 176, т. 3 от ЗДДС, а именно невнасяне на ДДС за пет данъчни периода по справки-декларации, а именно от м. 06.2013 г. до м. 10.2013 г., поради което е установено системно неизпълнение на задълженията на дружеството по ЗДДС. С оглед на това съдът е приел за правилно приложена нормата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, тъй като в съдебната практика е прието, че системното неизпълнение на задължения за дружеството е налице, когато е констатирано три или повече пъти неизпълнение на задължение от регистрираното лице.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС, прекратяването на регистрация (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит, освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Регистрацията се прекратява по инициатива на регистрираното лице или на приходната администрация - чл. 106, ал. 2 от ЗДДС. Основанието за дерегистрация е първо по чл. 176, т. 1 от ЗДДС, а именно поради невъзможността регистрираното лице да бъде открито по реда на ДОПК на посочения от него адрес за кореспонденция. Освен горното основание, при безспорната установеност на системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС от регистрирано дружество (визирано в чл. 176, т. 3 от ЗДДС, а именно невнасяне на ДДС за пет данъчни периода по справки-декларации, а именно от м. 06.2013 г. до м. 10.2013 г.), е налице още едно (самостоятелно) основание за дерегистрация, което обосновава законосъобразността на оспорения пред първоинстанционния съд Акт за прекратяване на регистрация по ЗДДС.

Предпоставките за налагане на мярката за дерегистрация, визирани в чл. 176, т. 1 и т. 3 от ЗДДС са налице и всички останали съображения са неотносими към законосъобразността на акта.

Фактическите и правни изводи на първоинстанциония съд, съдържащи се в атакуваното решение се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

По изложените съображения обжалваното решение в тази му обжалвана част, като правилно следва да бъде оставено в сила.

1. Касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" е против основното решение № 585 от 27.03.2015 г. по адм. дело № 1936 по описа за 2014 г. на административния съд - Б., в частта на разноските и срещу допълнително решение № 1187 от 02.07.2015 г., постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искането му за допълване на съдебното решение в частта за разноските, е подадена в срок и от надлежна страна.

При постановяване на основното решение, административният съд е оглед изхода на спора е преценил, че разноски на касатора не се дължат. Същото е посочил и досежно ответника по касацията, като е изложил и мотив, че касатора (дружество по ЗЗД) не притежава правосубектност и не може да бъде страна по гражданско правоотношение, включително и по отношение на събирането на съдебни разноски. Предвид което съдът е посочил, че последните не могат да бъдат събрани от "К. О. А." ДЗЗД. Този довод е неправилен. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ДОПК в производствата по този кодекс неперсонифицираните дружества (каквото е "К. О. А." ДЗЗД) и осигурителните каси се приравняват на юридически лица. Предвид на това същото има данъчна правосубектност и представлява надлежна страна в процеса, поради което същата следа да бъде осъдена да заплати разноски на ответника в производството в размер на 300 лв. представляващо юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, в приложимата редакция, за цялото съдебно производство.

С оглед горното, допълнителното решение, с което е оставена без уважение молбата на директора на дирекция "ОДОП" Б. за допълване на решение № 585 от 27.03.2015 г. по адм. дело № 1936 по описа за 2014 г. на административния съд - Б. също следва да бъде отменено.

При този изход на спора на дирекция "ОДОП" - Б. се дължат 300 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение за цялото съдебно производство.

За точност на изложението следва да се посочи, че с отхвърлянето на жалбата в едната част и уважаването й срещу второто решение се постига ефекта относно носенето на отговорност по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в съответната редакция за страната, която претендира и има право на присъждане на съдебни разноски.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 248, ал. 3 от ГПК, Върховният административен съд, първо отделение