Решение № 12040 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5759/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение 368/07.04.2023г., постановено по адм. дело 28/2023г. на Административен съд Бургас, с което по жалба на "Моторс Бургас" ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-187-0088513/01.11.2022г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" Бургас в дирекция "Оперативни дейности" към главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а", чл. 186, ал. 3 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е постановено налагане на принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект гумаджийница, находящ се в гр. Бургас, ж.к. Зорница, стопанисвана от Моторс Бургас ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че издадената заповед е немотивирана. Изрично в акта са изложени мотиви, които в достатъчна степен обосновават определения срок в който обекта да не функционира. Сочи се, че определената продължителност на ПАМ е в разумно отношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охраняваните с прилагане на ПАМ обществени отношения. Определения срок в ЗПАМ е обоснован с вида на нарушението, вида и характера на извършваната дейност, констатираното наличие на касова разлика между наличните парични средства в касата и тези регистрирани във ФУ. Твърди се, че наложената ПАМ е с превантивна цел, както изисква и нормата на чл. 22 от ЗАНН да служи за преустановяване поведението на търговеца, водещо до отклонение от данъчно облагане. По подробно изложени в касационната жалба доводи се моли за отмяна на решението на АС Бургас и за отхвърляне жалбата на дружеството. Претендира разноски по делото за платена държавна такса в размер на 70 лв. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Моторс Бургас ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима и неоснователна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, твърденията на страните и извършвайки преценка относно допустимостта на жалбата и правилността на решението, въз основа на наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е била ЗПАМ ФК-187-0088513/01.11.2022г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" Бургас в дирекция "Оперативни дейности" към главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а", чл. 186, ал. 3 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е постановено налагане на принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект гумаджийница, находящ се в гр. Бургас, ж.к. Зорница, стопанисвана от Моторс Бургас ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. По делото безспорно е установено, че при извършена проверка в търговския обект гумаджийница, стопанисвана от Моторс Бургас ЕООД, на 28.10.2022г. в 14:50ч. е извършена контролна покупка на 2 бр. гуми Фулда втора употреба, на обща стойност 110лв., платени в брой, като за извършената продажба не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство (ФУ), нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на продажбата. След легитимация на органите по приходите и в хода на проверката е разпечатан дневен финансов отчет, от който е видно, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон, а обектът е целогодишен, с работно време от понеделник до петък от 08:00ч. до 18:00ч. и заето едно самоосигуряващо се лице. За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка 0088513/28.10.2022г., като въз основа на горното е издадена и оспорената ЗПАМ. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, налице са данни за допуснато нарушение на данъчното законодателство, но акта е издаден при несъответствие с целта на закона. За да отмени акта, съдът е посочил, че мотивите изложени от органа относно продължителността на наложената мярка са шаблонни и типизирани за този вид издадени актове. Според съда липсват доказателства относно факта, че търговецът системно нарушава данъчното законодателство като не е издавал касови бонове за извършените от него продажби на стоки и/или услуги. Липсва извършен анализ на осъществяваната от обекта дейност от гледна точка на местоположението на обекта, клиентопотока и посещаемостта, цените на предлаганите стоки и услуги и др. Липсват данни търговеца да е извършвал предходни нарушения от вида на процесното. Изводите на издателя на акта са в разрез с доказателствата и с изискването на закона за съразмерност, което води и до немотивираност на издадената заповед и до нейната отмяна. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, приложима към казуса, ПАМ "запечатване на обект за срок до 30 дни", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. По предписанието на чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената ПАМ се забранява и достъпът до обекта. Безспорно е установено извършено нарушение от страна на търговеца при реализирана продажба на 2бр. гуми втора употреба неиздаване на касов бон, което е негово задължение, предвид нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Това неспазването на реда и начина за отчитане на продажбите в търговските обекти чрез издаването на фискален бон е основание за предприемане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, както правилно е прието от първоинстанционния съд. Правилен е обаче извода на съда за бланкетност на изложените мотиви относно продължителността на наложената мярка, което по своята същност представлява и липса на такива. При определяне продължителността на срока на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно. За да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на ПАМ следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени във връзка с извършеното нарушение. Избраният от издателя на акта срок на мярката следва да е съобразен с тежестта на констатираното нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН. В случая изложените в ЗНПАМ мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, касаят най-общо: тежестта на извършеното нарушение, а именно неотчетената контролна продажба и последиците от същата. Така формулираните от административния орган съображения във връзка със срока на наложената ПАМ не съставляват същински мотиви, които да обосноват необходимостта от определянето му. Те не съдържат необходимата конкретика в достатъчна степен. От изложеното в заповедта не се установява на основание кои реални и конкретни обстоятелства органът е взел решението за определяне на срок от 14 дни за действие на ПАМ. Не е отчетено естеството на извършеното нарушение, цялостното поведение на търговеца, преценка на обороти от предходни дни или периоди, като е съобразено неустановено по преписката и делото обстоятелство, както и други такива, които при липсата на конкретика, свързана с търговеца, не се явяват от значение. Наред с това, изложените в обжалваното съдебно решение съображения, че оспорената ЗНПАМ не съответства на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, се споделят от настоящия съдебен състав. Заповедта е издадена без да се извърши преценка за наличието на баланс между лични и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й, който при това следва да се определи по-скоро като бланкетно и общо формулиран. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като с установения необосновано висок размер на срока от 14 дни на продължителността й, се засягат права и законни интереси на търговеца в по-голяма степен от най-необходимото за целта, която тя преследва. Изложените от първоинстанционния съд съображения и в тази връзка се споделят от настоящия състав. Въз основа на гореизложеното и доколкото не се установява наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение