Решение № 9789 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3865/2017 г.

Решение № 9789 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3865/2017 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Алфа нет БГ" ЕООД, срещу Решение № 197/19.01.2017 г., по адм. дело № 238/2016 г. по описа на Административен съд-С., с искане за отмяната му, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, включително и в частта му за разноските - присъдено юрисконсултско възнаграждение от 300 лв., което се счита прекомерно и би довело до неправомерно обогатяване на административния орган. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. Ответната страна - Началникът на РДНСК- Югоизточен район, се представлява от представител по пълномощие - ст. юрк. Апостолова, която оспорва жалбата, моли за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана, въпреки подробно изложените в същата аргументи за отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - "ЕВН Б. Е." ЕАД, чрез юрк. И. П., оспорва жалбата, поддържа представения отговор по нея. Сочи, че нито една от двете императивни предпоставки на Наредба № 35 от 30.11.2012 г. не е налице и този смисъл счита, че първоинстанционният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, насочена е срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С процесния съдебен акт е отхвърлена жалбата на дружеството-касатор против заповед № ДК-10-ЮИР-34/18.07.2016 г. на Началника на РДНСК- Югоизточен район, с която е оставен в сила отказът на Главния архитект на община Н. З., обективиран в писмо изх. № АГ-12-53-376/26.04.2016 г., да издаде разрешение за строеж (РС), VI-та категория - "Прокарване на кабелна електронна съобщителна мрежа" (КЕМС) по стълбовете на "ЕВН Б. Е." ЕАД-гр. П. За да приеме нейната неоснователност, в решението са изложени изводи за постановен от компетентния орган, в кръга на правомощията му по чл. 216, ал. 6 ЗУТ и в изискуемата форма индивидуален административен акт, при постановяването на който са спазени административнопроизводствените правила и не са допуснати нарушения на материалния закон. Посочил е, че строежът попада в изключенията, визирани в чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ и чл. 6, ал. 3, т. 1 от Наредба № 35 от 30.11.2012 г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им структура (Наредбата), т. е., че не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на РС, затова и не са обсъждани изнесените в жалбата многобройни доводи в тази насока. Необходимо е само РС, условията за издаването на което не са налице, поради доказаното по несъмнен изрично несъгласие на дружеството - собственик на стълбовете, предназначени за електроразпределение ниско напрежение, върху които жалбоподателят иска да постави кабелна електронна съобщителна мрежа. Последният не разполага с с договор или друг документ, който да му дава право да ползва стълбовата мрежа на "ЕВН Б. Е." ЕАД в гр. Н. Загора, а твърденията, че получаването на съгласие на собственика следва да стане в по-късен момент, след издаване на РС, съдът е преценил като несъстоятелни, а соченото обстоятелство, че Гл. архитект на гр. С. Загора е издал разрешение, е преценено като неотносимо и необвързващо за процесния отказ. Решението е правилно. След задълбочена и цялостна преценка на доказателствения материал, в него са изложени подробни мотиви относно липсата на императивните предпоставки за издаване на разрешение за строеж от Гл. архитект на О. Н. З., довели до обоснования извод за законосъобразност на издадения административен акт, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Оплакването в касационната жалба за необсъждане и едностранно и частично обсъждане на доказателствата не може да бъде споделено - съдът не е длъжен да отговаря на всички направени в хода на процеса възражения, а да обсъди само относимите доказателства, във връзка с приложимите правни норми. В случая е сторено именно това. Предмет на спора по делото е налице ли са били нормативно установените предпоставки за издаване на административен акт по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, с който се разрешава или отказва на дружеството-жалбоподател прокарването на кабелна електронна съобщителна мрежа по стълбовете на "ЕВН Б. Е." АД в гр. Н. Загора и с оглед това - законосъобразен ли е постановеният отказ. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 4 от Наредба № 35/2012 г., окачване на електронни съобщителни устройства и кабели на стълбове на изградена електроразпределителна мрежа за напрежение до 400V, или стълбове за улично осветление, може да бъде извършено само след получено предварително съгласие на собственика на мрежата, при съобразяване с нейните технически възможности и при сключен договор със собственика на стълбовната линия, в който изрично са предвидени задължения за осигуряване спазването на изискванията за безопасна работа при изграждането и експлоатацията на въздушната кабелна електронна съобщителна мрежа и прилежащата инфраструктура. Във връзка с тези изисквания, обоснован е изводът в решението, че в конкретния случай тези условия не са били изпълнени - предварително съгласуване по реда на Наредбата, досежно техническите възможности и състоянието на съществуващата разпределителна мрежа, със собственика й ЕВН, не е извършено. Това е не само формалното изискване на закона, а и необходимост за преценката дали и при какви условия, тази мрежа, с допълнителното натоварване, ще функционира ефективно и безопасно. Нещо повече, във връзка с подаденото от касатора заявление, на 18.04.2015 г., между двете дружества е подписан протокол, (л. 37 по делото), с който ЕВН изрично не е съгласувал представения проект за окачване на хибридна оптична кабелна мрежа. В тази посока, не е изпълнено и второто от изискуемите условия - наличието на валидно сключен между страните договор. Валидността на договора за наем от 2011 г. не може да се преценява в административното производство, но и той е имал за предмет само част от стълбовете на въпросната мрежа (съгласно протокол от м. септември 2011 г., това са стълбовете в селата Х., К. и П.), затова и дори той да не бе прекратен още преди подаването на заявлението както се твърди - в условията на чл. 17, т. 3 от същия (при нарушения в заплащането на наема - едностранно, без предизвестие от страна на наемодателя), не би могъл да покрие условието на искането, отнасящо се за територията на гр. Н. Загора. Затова, след като и двете императивно поставени условия не са налице в обсъждания случай, правилен е изводът на решаващият съд за законосъобразност на оспорения административен акт. Твърденията в жалбата, че те не са предпоставка за разрешаването на строителството, а се отнасят за самите монтажни работи, е несъстоятелно. С оглед тези съображения, при постановяването на решението съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяната му, като правилно, то следва да бъде оставено в сила, включително и в частта му за разноските. Същите са присъдени за участието на юрисконсулт и в двете с. з. по делото, без дори и принципно възражение за прекомерност от пълномощника на жалбоподателя, размерът на възнаграждението е наполовина от предвиждания към момента за дела по ЗУТ (600 лв.), а решението е постановено преди изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК, с ДВ бр. 8/2017 г. Воден от изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,