Решение № 414 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1266/2009 г.

Решение № 414 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1266/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. кооперация - С., подадена от пълномощника и адвокат Р. Г., срещу въззивно решение № 273 от 23.04.2009 г. по гр. дело № 59/2009 г. на Софийския окръжен съд. С определение от 8.07.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК по въпроси относно приложение разпоредбата на чл. 2, ал. 2 З. и предпоставките за възстановяване собствеността на това основание, съгласно разясненията, дадени в ТР № 6/2006 г., ОСГК, както и по приложение разпоредбата на чл. 79 ЗС относно института на придобивната давност. Касаторът излага оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила - основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответницата по касация И. Б. Р. оспорва жалбата. Ответникът по касация община С. не е заявил становище. След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на II г. о. приема следното: С обжалваното решение е оставено в сила решение от 30.10.2008 г. по гр. д. № 193/2006 г. на С. ския районен съд, с което е признато за установено по отношение на ответниците П. кооперация - С. и община С., че ищцата е собственик по давностно владение на дворно място - УПИ с площ 720 кв. м., находящ се в с. Б. И., област Софийска, представляващ парцел I, отреден за имот пл. № 136 в кв. 14 по регулационния план на с. Б. И. от 1979 г. Въззивният съд е приел, че ищцата е наследник на Б. Б., поч. 1934 г. Между записания на дядото на ищцата И. Б. по регистъра от 1929 г. имот в м. "Селището" и процесния имот не е установена идентичност. От 1951 г. до 1962 г., когато е построена първата сграда - фурна, обаче ищцата е упражнявала фактическа власт върху процесния имот и го е придобила по давност. По делото няма данни след това да е извършено отчуждаване на имота при спазване изискванията на ЗПИНП (отм.). Оттук следва, че са налице предпоставките за реституция по чл. 2, ал. 2 З.. Ефектът на реституцията настъпва по право. Предвид установеното право на собственост на ищцата въз основа на придобивна давност към 1962 г., то са налице и предпоставките на чл. 2, ал. 2 З. за реституция. Ищцата е претендирала да бъде призната за собственик на процесния имот на основание давностно владение и реституция по реда на чл. 2, ал. 2 З. . Твърдяла е, че процесният имот бил записан на дядо и, после на баща и, а след смъртта му през 1934 г. тя е упражнявала фактическа власт заедно с майка си върху него - до 1962 г., когато в него от ответната кооперация е построена фурна. Имотът бил завзет без законово основание и подлежи на реституция. По делото е било установено, че ищцата е наследник на Б. Б., поч. 1934 г. Съгласно техническата експертиза процесният имот по регулационния план от 1925 г., представлява пл. № 100,парцел I, кв. 26. В плана от 1925 г. са правени промени в кадастралната основа и в дворищната и улична регулация през 1934 г. и 1978 г. В разписните листове по плана от 1925 г. няма записване на имота името на някого от наследодателите на ищцата. Той е бил записан на трети лица. Няма данни кога е направено парцелирането на имотите в кв. 26. В същия план от 1925 г. в парцел I, кв. 26 е отреден "за фурна". В разписния лист към следващия регулационен план - от 1979 г., имотът е записан на РПК-С. с пл. № 136,кв. 14. Във връзка с твърдяното от ищцата придобивно основание - давност, по делото са разпитани свидетели. В хода на производството с договор от 21.08.2006 г. община С. е прехвърлила на ПК-С. 280/720 ид. ч. от процесния недвижим имот на основание чл. 36, ал. 3 ЗОС с оглед прекратяване съсобствеността между общината и кооперацията. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС, II г. о., намира следното: При преценка активната материалноправна легитимация относно наличието на реституция по реда на чл. 2, ал. 2 З. следва да се изхожда от разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 6/10.05.2006 г., ОСГК и трайната практика на ВКС относно предпоставките за настъпването на реституцията при това допълнително въведено с § 1, ал. 2 ПЗР ЗОСОИ /ДВ, бр. 107/18.11.1997 г./ реституционно основание. В тази хипотеза, реституцията настъпва по право при наличие на изискуемите от закона предпоставки. При съдебен спор за правото на собственост ищецът следва да докаже, че е бил собственик на претендирания имот преди одържавяването на твърдяното от него придобивно основание, в т. ч. наследство и давност. В тази хипотеза следва да се установи още, че имотът е бил незаконно отнет или отчужден не по установения ред, т. е. да е бил завзет от държавата, общината или народния съвет или процедурата за отчуждаване не е била спазена. По основателността на касационната жалба. Обжалваното решение е незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон - чл. 2, ал. 2 З., чл. 79 ЗС. Ищцата, чиято е доказателствената тежест, не е доказала, че е била собственик на имота към релевантния момент. От събраните по делото доказателства, в т. ч. и разпитаните свидетели, не е установен начален момент на непрекъснато, явно и необезспокоявано владение в изискуемия по ЗД, респ. по ЗС срок към момента на хипотетичното му отнемане от държавата. В показанията на разпитаните в тази връзка свидетели /Г., Г./ не се сочат конкретни данни за процесния имот. Не се сочи и ясен начален момент на установяване фактическа власт върху имота от страна на ищцата, вкл. в показанията на Х., които като сестра на ищцата следва да се ценят по реда на чл. 136 ГПК (отм.). Твърденията на ищцата, че имотът е наследствен - от дядо и, не са доказани, доколкото данните по делото сочат липса на идентичност на записания на Б. имот в м. "селището" и процесния. Самата ищца също не се е позовала по някакъв начин на изтекла в нейна полза придобивна давност преди твърдяното отнемане на имота от държавата към 1962 г. - напр. чрез снабдяване с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка. При това положение след като няма данни да е придобила имота по давност, дори да се е намирала в имота към релевантния момент, то той е бил отнет от владелец, а не от собственик. Реституцията обаче настъпва само в патримониума на действителния собственик, каквато ищцата не е доказала, че е била. В допълнение следва да се посочи, че с оглед данните от техническата експертиза за това, че имотът е отреден за фурна по плана от 1925 г. не може да се направи извод и за отнемането му без законово основание или отчуждаване не по установения ред по смисъла на чл. 2, ал. 2 З. от страна на държавата или общината в периода 9.09.1944 г. - 1989 г. Само извършената поправка на номера на парцела и имота и добавката "за фурна" по плана от 1925 г. не дава основание да се приеме извода на въззивния съд, че отреждането е станало през 1962 г. при действие на ЗПИНМ, чийто режим не бил спазен. Изложеното налага извод за касиране на обжалваното решение и спрямо двамата ответници по иска и постановяване на друго, с което така предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.