Решение № 86 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1653/2018 г.

Решение № 86 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1653/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Касационното обжалване е допуснато с определение № 855 от 10.12.2018 г., по касационната жалба на Р. Б. Б. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 182 от 9.01.2018 г. по в. гр. д. № 16356 по описа за 2016 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 22.08.2016 г. по гр. д. № 24512/2014 г. на Районен съд София като е осъдена Р. Б. да заплати на Д. В. Р., на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 5 222. 22 лв., представляваща половината от погасената от ищеца, в качеството му на солидарен длъжник, сума по договор за кредит от 8.08.2007 г., сключен с "Райфайзенбанк" ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 10.05.2014 г. Искането на касаторката е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на иска. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса: "Допустимо ли е съдът да тълкува и отрича смисъла и съдържанието на формираната от страните воля, съдържаща се в представено споразумение по чл. 101 СК, с което са уредили вътрешните си имуществени отношения", по който е констатирано противоречие с решения гр. д. № 177/2011 г. и гр. д. № 7488/2013 г., двете на ІV г. о. В съдебно заседание страните не се явяват, но се представляват. Процесуалният представител на касаторката поддържа жалбата и желае да бъде уважена, като обжалваният акт бъде отменен и вместо това постановен друг, с който искова бъде отхвърлен като неоснователен. Представя писмени бележки и претендира направените разноски. Становището на ответната страна е за неоснователност на жалбата. Желае въззивният акт да бъде потвърден, като счита, че споразумението по чл. 101 СК е ирелевантно за спора, след като страните са получили заема и същият е изразходван за семейни нужди. Представя писмени бележки. Претендира разноски. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установени следните факти: Страните са бивши съпрузи. През време на брака им, ищецът като кредитополучател и ответницата като съдлъжник са получили, на 8.08.2007 г., кредит в размер на 10 444. 44 лв., по сключен договор с "Райфайзенбанк"АД. Кредитът е погасяван изцяло и само от ищеца. При прекратяване на брака им, страните са подписали споразумение по чл. 101, ал. 1 СК (отм.); , в чл. 4 от което изрично са се споразумели и писмено са заявили, че "заедно или поотделно като физически лица не са поемали задължения и теглили кредити за задоволяване на нуждите на семейството и нямат претенции един към друг във връзка с изплащането и погасяването на такива и ако след прекратяване на брака се окаже, че има такива, същите ще се погасяват еднолично само от съпруга, който ги е поел /теглил/". При тези факти, въззивният съд е приел за основателен предявеният иск за осъждане на ответницата да заплати, като солидарен съдлъжник, половината от погасената от ищеца сума по кредита, с оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК, като е приел, че сумата е използвана за задоволяване на семейни нужди – рефинансиране на стар дълг и заплащане на обучение на ответницата. Относно сключеното споразумение, мотивите на въззивния съд са, че клаузата по чл. 4 от същото, не е възпроизведена в решението, с което е прекратен брака, но и дори да се приеме, че "е одобрена от съда, прекратяването на брака не обуславя отпадането на солидарната отговорност, поета от съпрузите по време на брака към кредитора по договора за кредит/. Имайки пред вид така изложените мотиви, по въпросите във връзка с който е допуснато касационно обжалване, следва да се посочи следното: Настоящият съдебен състав споделя цитираната от касатора съдебна практика по гр. д. № 177/2011 г. и гр. д. № 7488/2013 г. на ІV г. о., съгласно която установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима. Същото важи и за съпрузите, които съгласно чл. 36, ал. 2 СК отговарят солидарно за задължения, поети за текущи нужди на семейството. Под "нужди на семейството" се разбират общите потребности на семейството, задоволяването на които произтича от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. При оборване на презумцията за равна задълженост важно доказателствено значение имат изявленията на страните, тъй като те очертават предмета на доказване и съставляват признания за факти, които следва да бъдат ценени от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Когато солидарните длъжници са съпрузи и един от тях е получил заем, той трябва да заяви за какво е разходвана сумата. В тежест на оспорващият съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са направени или че удовлетворена нужда не е семейна. Когато оспорващият съпруг оспори твърдение на ищеца и представи сключено между страните по делото писмено споразумение, в което те изрично са заявили, че "не са поемали задължения и теглили кредити за задоволяване на нуждите на семейството и нямат претенции един към друг във връзка с изплащането и погасяването на такива", съдът следва да се съобрази с него. Когато изразената от страните воля е ясна и недвусмислена, съдът не може да я тълкува, а още по-малко да отрича вложения в нея смисъл. Имайки пред вид отговорът на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, съобразно конкретно установените по делото факти и пред вид представеното писмено споразумение, имащо характер на договор, с което страните изрично са уредели спорния по делото въпрос относно дължимостта на претендираната сума, настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на въззивната инстанция, че сумата от получения от ищеца кредит е използвана за задоволяване на семейни нужди. Изрично изразената им воля, установена с представеното споразумение е, че страните, "заедно или поотделно като физически лица, не са поемали задължения и теглили кредити за задоволяване на нуждите на семейството" и при евентуални спорове, "във връзка с изплащането и погасяването на такива", те следва да "се погасяват еднолично само от съпруга, който ги е поел /теглил/". Така установената воля следва да бъде съобразена. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Пред вид изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 КТ, в полза на касаторката следва да бъдат присъдени установените като реално направени разноски които са в общ размер на 845 лв., от които 245 лв. за държавна такса/110 лв. пред въззивната инстанция и 135 лв. пред касационната/ и 600 лв. за адвокатско възнаграждение пред районния съд, съгласно договор за правна защита и съдействие № 461693 от 8.10.2015 г., в който сумата е отразена като платена в брой. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 182 от 9.01.2018 г. по в. гр. д. № 16356 по описа за 2016 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение от 22.08.2016 г. по гр. д. № 24512/2014 г. на Районен съд София и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Д. В. Р., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] против Р. Б. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк][жилищен адрес] за заплащане, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, на сумата от 5 222. 22 лв., представляваща половината от погасената от ищеца сума по договор за кредит от 8.08.2007 г., сключен с "Райфайзенбанк" ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 10.05.2014 г. ОСЪЖДА Д. В. Р., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] да заплати на Р. Б. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк][жилищен адрес] сумата от 845 лв. /осемстотин четиридесет и пет лева/, направени разноски по делото. РешениеТО е окончателно.