Решение № 10851 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14248/2015 г.

Решение № 10851 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14248/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите във вр. с чл. 176, ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град София срещу Решение № 6617/30.10.2015 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 2367/2015 г., с което е отхвърлено искането му за допълване на Решение № 5130 от 17.07.2015 г. по същото дело чрез изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган за издаването на валиден РА. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че след прогласяване на нищожността на оспорения ревизионен акт поради некомпетентност на органа - издател, първоинстанционният съд е следвало да изпрати преписката на компетентния административен орган съгласно чл. 173, ал. 2 АПК. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение, уважаване на искането за допълването му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Ессе" АД - Франция, чрез процесуален пълномощник, оспорва нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил искането на Директора на Дирекция "ОДОП" - София за допълване на Решение № 5130 от 17.07.2015 г. по същото дело като се постанови изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган за издаването на валиден РА. За да достигне до извод за неоснователност на искането решаващият състав е приел, че не са налице предпоставки за субсидиарно прилагане на чл. 173, ал. 2 АПК, тъй като тази хипотеза е изрично уредена в ДОПК. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 176 АПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, решението е непълно, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, в резултат на което част от предмета на спора е останал висящ. В разглеждания случай не е налице непълнота на съдебния акт, тъй като решаващият състав се е произнесъл по законосъобразността на атакувания ревизионен акт съобразно правомощията, предоставени му от специалния закон - чл. 160, ал. 2 и чл. 160, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ДОПК. Цитираната норма на чл. 160, ал. 4 ДОПК изрично предвижда, че предписанието на ал. 3 относно връщането на преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, не се прилага за ревизионните актове. Тази неприложимост обхваща и случаите, при които ревизионният акт е обявен за нищожен, а не само хипотезите на отмяна. Тъй като нормата на чл. 160, ал. 4 ДОПК е специална за производството по оспорване на ревизионни актове по ДОПК, то правилото на чл. 173, ал. 2 АПК за изпращане на преписката на компетентния орган в случаите на нищожност на акта, не намира субсидиарно приложение съгласно § 2 от ДР на ДОПК. Като е достигнал до същия извод и е отхвърлил искането за допълване на постановеното решение, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,