Решение № 9323 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2306/2014 г.

Решение № 9323 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2306/2014 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби - на кмета на Община Брацигово и на Общински съвет Брацигово, подадени чрез пълномощници - съответно адв. Елена Асенова-Василева и адв. Десислава Герова-Тодорова. Жалбите са против решение № 711 от 18.12.2013 г., постановено по адм. дело № 343/2013 г. на Административен съд Пазарджик. С него са отменени решение № 290 от 28.02.2013 г., прието с Протокол № 19 и решение № 314 от 28.03.2013 г., прието с Протокол № 20, и двете на Общински съвет Брацигово. С първото решение, на основание чл. 35, ал. 1 от ЗОС е разрешена продажбата чрез търг с явно наддаване на имот - частна общинска собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор 06207.503.1012 с площ от 168 кв. м, ведно с построената в него сграда с идентификатор 06207.503.1012.1 със застроена площ от 68 кв. м с предназначение - друг вид обществена сграда по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Брацигово. А с второто решение, на основание чл. 45, ал. 9 от ЗМСМА е потвърдено първото решение на ОС Брацигово. И в двете касационни са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторите считат за неправилни изводите на съда, че редът за разпореждане с процесния имот не е този по Закона за общинската собственост (ЗОС), а по Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК). Според касаторите в приложното поле на ЗПСК, така както е установено в чл. 1, ал. 2, т. 6 от този закон, се включват общински нежилищни имоти, невключени в имуществото на общински търговски дружества, които се използват за стопански цели. В настоящия случай обаче не били изпълнени кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 2, т. 6 от ЗПСК за да се пристъпи към приватизация на имота, тъй като за същия нямало данни да се използва за стопански цели. По тези съображения се иска съдът да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество, като отхвърли като неоснователна жалбата на областния управител на Област Пазарджик против решенията на Общински съвет Брацигово. Ответникът - областният управител на област Пазарджик, чрез процесуалните си представители юрк. Мария Ангелиева и Петър Костов - директор на Дирекция "Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността" в Областна администрация Пазарджик, в представено писмено становище, както и в съдебно заседание, оспорват касационните жалби и молят същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни в първоинстанционното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Производството пред АС Пазарджик е образувано по заповед № ПО-94/18.04.2013 г. на областния управител на Област Пазарджик, с която на основание чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА и чл. 32, ал. 2 от ЗА са оспорени като незаконосъобразни решение № 290 от 28.02.2013 г., прието с Протокол № 19 и решение № 314 от 28.03.2013 г., прието с Протокол № 20, и двете на Общински съвет Брацигово. С първото решение, на основание чл. 35, ал. 1 от ЗОС е разрешена продажбата чрез търг с явно наддаване на имот - частна общинска собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор 06207.503.1012 с площ от 168 кв. м, ведно с построената в него сграда с идентификатор 06207.503.1012.1 със застроена площ от 68 кв. м с предназначение - друг вид обществена сграда по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Брацигово. А с второто решение, на основание чл. 45, ал. 9 от ЗМСМА е потвърдено първото решение на ОС Брацигово. В мотивите към заповедта за оспорване на двете решения на ОС Брацигово, областният управител на Област Пазарджик е изложил доводи, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗОС, тъй като се касае за общински нежилищен имот, невключен в имуществото на общинско търговско дружество, със стопанско предназначение - бивша автогара, и по отношение на същия следва да се предвиди продажба чрез приватизация по реда на ЗПСК. От данните по делото съдът е установил, че с Решение № 290, взето на заседание на Общински съвет Брацигово, проведено на 28.02.2013 г., с Протокол № 19, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 във връзка с ал. 2 от ЗМСМА, чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост и чл. 46, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, е дадено съгласие за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост по Акт № 95/14.02.2013 г., представляващ поземлен имот с идентификатор 06207.503.1012 с площ 168 кв. м, ведно с построената в него сграда с идентификатор 06207.503.1012.1 със застроена площ 68 кв. м с предназначение - друг вид обществена сграда по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Брацигово, като е упълномощен кмета на община Брацигово да организира и проведе публичен търг с явно наддаване за продажба на посочения недвижим имот. Със заповед № ПО-56/13.03.2013 г. областният управител на област Пазарджик е върнал решение № 290/28.02.2013 г. на Общински съвет Брацигово като незаконосъобразно за преразглеждане от Общинския съвет. С решение № 314/28.03.2013 г., прието с Протокол № 20, Общински съвет Брацигово е потвърдил своето решение № 290/28.02.2013 г. За изясняване на обстоятелствата по делото, касаещи вида и характера на процесния имот, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, според чието заключение в процесния имот е изградена сграда на основното застрояване със застроена площ 68 кв. м на един етаж с предназначение - за друг вид обществена сграда, която в момента е необитаема и неизползваема. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че оспорените решения на общинския съвет са постановени от компетентен орган, взети са при поименно гласуване и при необходимия кворум и мнозинство, разписани в чл. 27 от ЗМСМА, но са матерално незаконосъобразни. До последния извод съдът е достигнал, като е анализирал вида и характера на процесния имот, по отношение на който е открита тръжна процедура. Според мотивите на съда се касае за общински нежилищен имот, невключен в имуществото на общински търговски дружества и се използва за стопански цели, предвид отразеното му предназначение в АОС и в скицата към него. Тези негови характеристики го включват в приложното поле на ЗПСК - чл. 1, ал. 2, т. 6 от същия, който се явява специален по отношение на ЗОС. Именно при условията и по реда на ЗПСК и Наредбата за търговете и конкурсите е следвало да се открие процедурата за продажба (приватизация) на процесния общински имот. Като е приложил друг ред, общинският съвет е допуснал съществено нарушение на материалния закон, поради което административният съд е отменил взетите от него решения. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но с допълващи мотиви. По делото не е било спорно, че се касае за общински нежилищен имот, невключен в имуществото на общински търговски дружества. Спорният по делото въпрос е бил дали процесният имот се използва за стопански цели. Това е съществено обстоятелство с оглед преценката на приложимия нормативен ред, по който следва да се извърши разпореждането с имота. Това е така, тъй като съгласно чл. 1, ал. 2, т. 6 от ЗПСК, който се явява специален по отношение на ЗОС, продажбата на общински нежилищни имоти, невключени в имуществото на общински търговски дружества, които се използват за стопански цели, се извършва чрез приватизация по реда на ЗПСК. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е констатирал, че методът, редът и условията за прехвърляне на собствеността върху общински имоти по реда на ЗОС и по реда на ЗПСК съществено се различават и че прилагането на друг нормативен ред съставлява нарушение на материалния закон. В същото време обаче съдът не е изследвал в достатъчна степен наличието на кумулативните предпоставки по чл. 1, ал. 2, т. 6 от ЗПСК, обуславящи приложимостта на този специален закон. По-специално съдът не е развил изчерпателно мотиви защо счита, че имотът се използва за стопански цели, а само се е задоволил да посочи, че това негово предназначение се установява от отразеното в АОС и скицата към него. Независимо от това, по делото са налице достатъчно доказателства, които макар и необсъдени от първоинстанционния съд, настоящият състав намира за относими към предмета на спора, тъй като по категоричен начин установяват стопанското предназначение на имота. Така по делото е приложено заверено копие от удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, в което е посочено, че се отнася за търговски обект (с идентификатор 06207.503.1012.1) и земя (с идентификатор 06207.503.1012). Приложено е също така и Постановление на Районна прокуратура Пещера от 8.03.2013 г., с което след извършена проверка са констатирани пропуски при откриване на процесната тръжна процедура, открита по реда на ЗОС, вместо по ЗПСК, предвид стопанското предназначение на имота. С оглед на това с постановлението е изпратена преписка вх. № 288/2013 г. на РП Пещера на областен управител на Област Пазарджик по компетентност, за да упражни правомощията си по чл. 31, ал. 1, т. 5 и чл. 32, ал. 2 от ЗА и чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА. В допълнение следва да се посочи, че процесният имот попада в новообразуван УПИ VI - Търговия и услуги със запазване на съществуващото застрояване, съгласно заповед № 10300178/2.07.2002 г. на кмета на Община Брацигово, с която е одобрено изменение на действащия ПУП - план за регулация и застрояване. Тези доказателства установяват, че имотът се е използвал за стопански цели /бил e автогара/ и ще продължава да се използва за такива цели, видно от самото му отреждане за търговия и услуги. Същественото в случая е именно отреждането на имота, а не фактическото му използване към настоящия момент и дали изобщо е налице такова използване. Ето защо са неотносими доводите, че сградата в имота е рушаща се и неизползваема, тъй като това не променя характера на имота и неговото предназначение. По изложените съображения, не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявеното искане от ответника, Община Брацигово и Общински съвет Брацигово следва да заплатят в полза на Областна администрация Пазарджик разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима в новата редакция на разпоредбите й, влязла в сила преди момента на приключване на устните състезания и обявяване на делото за решаване, а именно - към 10.06.2014 г. Разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 от цитираната Наредба са от материалноправен характер, поради което измененията в тях, обн., ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г., имат действие занапред, т. е. следва да се прилагат към правоотношения, възникнали след влизането им в сила, какъвто е и настоящият случай. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,