Решение № 10475 от 15.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6220/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Р. Ангелов от гр. Пловдив, чрез адв. С. Чаталбашев срещу Решение 519/10.03.2021 г. на Административен съд Пловдив, по адм. дело 3192/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му, в качеството му на наследник на пострадалото лице С. Ангелов срещу Решение Ц2153-15-239/16.11.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане Ц5104-15-163/29.09.2020 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в ТП на НОИ Пловдив, осъден е да заплати на Националния осигурителен институт разноски 100 лева, а на ТЕРМОПАН 2020 ЕООД сумата от 500 лева. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Пловдив, чрез юрисконсулт А. Спасова в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли, като се остави в сила решението на административния съд. Ответникът - ТЕРМОПАН 2020 ЕООД чрез адв. М. Минчева е депозирал писмен отговор, съдържащ доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че първоинстанционният съдебен акт подлежи на касационен контрол и касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е Решение Ц2153-15-239/16.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, потвърждаващо Разпореждане Ц5104-15-163/29.09.2020 г., издадено от длъжностно лице в ТП на НОИ Пловдив и на основание чл. 60, ал. 1 КСО. От фактическа страна пред първоинстанционния административен съд е установено, че станалата на 01.07.2020 г. злополука със С. Ангелов е декларирана като трудова от "ТЕРМОПАН 2020" ЕООД. Въз основа на посочените от дружеството данни пред компетентните лица от ТП на НОИ Пловдив, от страна на органа е прието, че С. Ангелов, който е починал при злополуката, е бил назначен на длъжност "монтажник" в процесното дружество. Изложени са и твърдения за мястото на злополуката, а именно - обект "Складова база за земеделска продукция" на ул. "28-ма" 3 в с. Милево, общ. Садово, обл. Пловдивска, както и е описано случилото се с Ангелов в рамките на работното му време за деня. Резултатите от извършеното разследване на злополуката, започнала на основание Заповед Ц1015-15-85 от 13.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, са обективирани в Протокол Ц5103-15-21 от 14.09.2020 година. С постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение 3/03.08.2020 г. на длъжностно лице от Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Пловдив е обявено съществуването на трудово правоотношение между С. Ангелов, изпълняващ длъжността монтажник и предприятието "ТЕРМОПАН 2020" ЕООД. За да отхвърли жалбата на Р. Ангелов срещу решението на директора на ТП на НОИ Пловдив, административният съд е изяснил подробно относимата за делото фактическа обстановка, въз основа на представените с преписката доказателства и ангажираните такива допълнително в хода на първоинстанционното съдебно производство. При извършената оценъчна дейност на правнорелевантните факти съдът е приел, че станалата със С. Ангелов злополука е трудова, а към дата 01.07.2020 г. той е бил в трудовоправни отношения именно с "ТЕРМОПАН 2020" ЕООД. На това основание е приел за неоснователни твърденията в първоинстанционната жалба за наличие на трудово правоотношение с друго дружество - ФРИГОПЛАН ООД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният жалбоподател не отрича, че станалата със С. Ангелов злополука е трудова, но поддържа, че се е случила, докато неговият наследодател приживе е бил в непрекъснати трудови правоотношения с друго дружество, а именно ФРИГОПЛАН ООД. Съгласно предвиденото в чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа както и при всяка работа извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайна намалена работоспособност или смърт. Надлежният ред за установяване и разследване на трудовата злополука е нормативно определен с разпоредбите на чл. 57, чл. 58 и сл. КСО. След извършване на проверката, която е правно регламентирана, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане за признаване на злополуката за трудова, ако са налице кумулативните предпоставки посочени в чл. 55, ал. 1 КСО, респ. не я признава за трудова. От текста на чл. 55, ал. 1 КСО се извеждат съществените белези на злополуката, за да се характеризира тя като трудова. На първо място трябва да е налице увреждане, т.е. такова свързано с нарушаване на телесната цялост и здравето на лицето. Кодексът борави и с понятието "внезапно", а това означава, че увреждането е непредвидено от лицето. Последица от травматичното увреждане е, че се нарушава здравето на пострадалия. От обективна страна злополуката следва да е станала при извършване на възложената от работодателя или от органа по назначаването работа. В двата случая се касае за възлагане на работа или за извършване на всяка друга работа, която е в интерес на предприятието (арг. от чл. 55, ал. 1 КСО). От анализа на чл. 55, ал. 1 КСО се заключава, че злополуката ще е трудова и когато лицето не изпълнява задълженията си по трудов договор или длъжностна характеристика, но в този случай работата трябва да е в интерес на предприятието. Затова законодателят не признава за "трудова" злополуката, която е станала при осъществяване на дейност различна от тази, която предприятието осъществява, вкл. и по отношение на мястото (обектите), където тя се извършва. Правилно първоинстанционният административен съд е достигнал до извод, че в конкретната хипотеза единствено доказаното трудово правоотношение към датата на злополуката е това между ТЕРМОПАН 2020 ЕООД в качеството му на работодател и пострадалия С. Ангелов, негов служител/работник. Съществувалото трудово правоотношение между страните е доказано според предвидения нормативен ред, с издаване на основание чл. 405а, ал. 2 КТ на постановление от дата 03.08.2020 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Постановлението има установителен характер относно факти с правно значение, от които се пораждат права, съответно задължения за страните по трудовото правоотношение и техните правоприемници, поради което ги обвързва. Първоинстанционният административен съд с основание е ценил постановлението и е приел за доказан факта относно това кой е бил работодател по трудовото правоотношение на С. Ангелов при злополуката на 01.07.2020 година. Изложените в него факти, послужили и като мотиви при издаването на оспорения административен акт, не са опровергани от жалбоподателя в първоинстанционното съдебно производство, нито се сочат доказателства, че постановлението е било отменено от съда. По така поддържаните съображения, следва да се приеме, че са обосновани правните аргументи на първоинстанционния съд, потвърждаващи и тезата на административния орган, издал процесното решение, че законосъобразно длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ - Пловдив е приело, че станалата на 01.07.2020 г. злополука със С. Ангелов е при работодателя ТЕРМОПАН 2020 ЕООД, ЕИК[ЕИК], а не при ФРИГОПАН ООД. Ето защо, настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор, основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което в случая се определя в размер на 100 лева за касационната инстанция и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Основателно е своевременно направеното и подкрепено с надлежни доказателства искане от страна на ТЕРМОПЛАН 2000 ЕООД, за присъждане на сумата от 600 лева, представляваща разноски в размер на адвокатското възнаграждение за един адвокат по делото. За доказване на размера на претендираната сума и нейното заплащане в брой, дружеството е представило с отговора на касационната жалба договор за осъществяване на процесуално представителство от 27.05.2021 г., с характер на разписка на получената сума от адв. М. Минчева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение