Решение № 512 от 28.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 196/2009 г.

Решение № 512 от 28.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 196/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на осъдения Н. А. И. за възобновяване на нохд № 216/2006 г. по описа на Шуменския окръжен съд, внохд № 267/2006 г. на Варненския апелативен съд и на н.д. № 169/2007 г. на Върховния касационен съд, отменяване на постановените по тях присъди и решения и връщане на делото на Шуменския окръжен съд за ново разглеждане. В искането се сочат две основания - по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК и по чл. 423 вр. с чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. Поддържа се, че решението на Върховния касационен съд е незаконосъобразно, тъй като са налице обстоятелства, които не са били известни на съда, постановил присъдата и имат съществено значение за делото. Новите обстоятелства водят до извода, че осъденият не е причинил смъртта на пострадалия умишлено, а по непредпазливост, независимо, че е нарушил правилата за движения по пътищата. Затова е налице престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК, а не по чл. 342, ал. 3, б. "в" пр. 1 НК вр. с чл. 342, ал. 1 НК. Налице били доказателства, че след удара, осъденият е спрял на около 100-200 метра, без да се връща назад с автомобила и без да потегля отново, от което следвало, че той не е желаел смъртта на А. А. Второто основание поддържано в искането се основава на разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК. Твърди се, че делото е разгледано в негово отсъствие при условията на задочно производство по чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК, въпреки, че той се намирал в Р България, и присъствието му е било необходимо за разкриване на обективната истина. Разбрал за присъдата след като бил задържан за изтърпяване на наказанието в затвора - Б. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за основателно и същото следва да се уважи на основание чл. 423, ал. 5 НПК. Гражданските ищци и частни обвинители чрез повереника си молят искането да се остави без уважение, тъй като осъденият е знаел за образуваното срещу него наказателно производство. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 25 от 09.06.2006 г. по нохд № 216/2006 г. Шуменският окръжен съд е признал подсъдимия Н. А. И. за виновен в това, че на 01/02.05.2000 г. в с. Р., Шуменска област при управление на МПС л.а. "ВАЗ 2105 "с ДК № Н* нарушил правилата за движение - чл. 15, ал. 1 пр. 1 ЗДвП и чл. 20 ЗДвП, като причинил умишлено смъртта на А. А. А. от същото село, поради което и на основание чл. 342, ал. 3, б. "в" предл. 1 вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК го осъдил на осемнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл. 342, ал. 4 вр.с чл. 49, ал. 2 НК във вр. с чл. 37, т. 7 НК е лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от 21/двадесет и една/ години. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия "обезщетение за причинени неимуществени вреди" в размер на ПО 10 000 /десет хиляди/ лева на З. А. А. /З. А. М./, на Л. А. Г. и на А. А. /О. А. А./, ведно със законните последици. Отхвърлил е предявените граждански искове до пълните им размери. С решение № 212 от 04.12.2006 г. по внохд № 267/2006 г. Варненският апелативен съд е потвърдил присъдата. С решение № 490 от 28.05.2007 г. по н.д. № 169/2007 г., Върховният касационен съд, второ наказателно отделение е оставил в сила решението на въззивния съд. Искането е основателно, но на друго процесуално основание, извън поддържаното в него. Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 5 НПК, когато искането е направено от задочно осъден, предаден от друга държава на Република България, при предоставени гаранции за възобновяване на делото, съдът го възобновява, без да преценява дали лицето е знаело за съдебното производство срещу него. От данните по делото, както и от допълнителната информация изискана и получена по делото се установява, че присъдата срещу подсъдимия е постановена отсъствено, при условията на задочно производство по смисъла на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК. На основание открита грама № Ко-10-1255/18.09.2009 г. на посолството на Република България заедно с нота № 2009/КОАВ/413370 от 17.09.2009 г.на Министерството на външните работа на Република Турция, с която турската страна ни изпраща копие на Решение № 2008/14469 от 16.12.2008 г. на Министерския съвет на Турция, е допусната екстрадицията на българския гражданин Н. А. И. роден на 27.11.1969 г. в Шумен/Развигорово, обвинен в България за извършване на умишлено убийство. Решението на Министерския съвет на Турция да бъде върнат обратно в България осъденото лице, е взето съгласно разпоредбите на Европейската конвенция за предаване на престъпниците и чл. 18-ти на Турския кодекс № 5237. Горната информация е изпратена от Министерството на правосъдието - Дирекция Международно правно сътрудничество и европейски въпроси. В съдебно заседание Представителят на Върховната касационна прокуратура застъпи становище, че искането е основателно и производството следва да се възобнови. С оглед изявлението и изложените фактически данни следва да се приеме, че на осъденото лице са дадени гаранции за възобновяване на делото, с което обстоятелство изцяло се покриват предпоставките на чл. 423, ал. 5 НПК. По изложените съображения искането е основателно и следва да се уважи. Воден от горните мотиви, и на основание чл. 423, ал. 5 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение