Решение № 9942 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3576/2011 г.

Решение № 9942 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3576/2011 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "ОЕТ - Обединени енергийни търговци" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. "Шипченска епопея" № 31, против Решение № Ц-23 от 25.06.2009 г. на ДКЕВР и мотивите към него с искане да бъде прогласена нищожността му в частта, в която се предвижда, че "добавката за зелена енергия се заплаща от... търговците на електрическа енергия за количествата електрическа енергия, предназначени за износ". В жалбата раздел II-Б са релевирани доводи за незаконосъобразност на т. 5.2, раздел III от Методиката за компенсиране на разходите на обществения доставчик и крайните снабдители, произтичащи от наложените им задължения към обществото за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени от възобновяеми енергийни източници и от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (Методиката), приета на основание чл. 13, ал. 5 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ) от ДКЕВР на 22.06.2009 г., изменена с протоколно решение № 94 от 25.06.2010 г. на ДКЕВР. По отношение на Методиката, с влязло в сила решение № 8251/11.06.2012 г. по адм. дело № 4537/2012 г. на петчленен състав на Първа колегия на ВАС е оставено в сила решение № 1216/24.01.2012 г. по адм. дело № 14559/2011 г., с което по жалба на "ОЕТ - Обединени енергийни търговци" ООД - гр. Казанлък, е отменена т. 5.2, раздел III от Методиката за компенсиране на разходите на обществения доставчик и крайните снабдители, произтичащи от наложените им задължения към обществото за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени от възобновяеми енергийни източници и от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, приета от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Понастоящем с жалбата се твърди нищожност на Решение № Ц-23 от 25.06.2009 г. на ДКЕВР и мотивите към него като издадени без правно основание, а поради това и при липса на материална компетентност на органа, тъй като нито Закона за енергетиката (ЗЕ), нито Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (Наредбата) съдържат законово основание, въз основа на което ДКЕВР да е компетентна да вмени на търговците - износители на електрическа енергия задължение да заплащат добавка за зелена енергия. Ответникът, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), поддържа, че жалбата е недопустима, тъй като с нея се обжалва мотивната част към определяне на добавката към цената за пренос на зелена енергия на практика жалбоподателят обжалва самата цена за пренос, която по силата на закона е индивидуален административен акт и е утвърдена от НЕК, а на следващо място е недопустимо да обжалват фактически и правни основания на акта, които сами по себе си не създават права и отношения. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа становище за допустимост на жалбата, а по съществото й за неоснователност. Върховният административен съд, четвърто отделение, след като се запозна с доводите на страните и представените по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима като подадена в срок от надлежна страна спрямо която административният акт е неблагоприятен, поради което има правен интерес от обжалването му, независимо че не е посочен в него като адресат. Правният интерес на жалбоподателя е обусловен от следното: "ОЕТ - Обединени енергийни търговци" ООД е търговец на електрическа енергия и притежава лиценз за търговия с електрическа енергия № Л-220-15/22.12.2006 г., издаден от ДКЕВР. Дружеството е износител на електрическа енергия, която закупува от "НЕК" ЕАД и продава на свободния пазар, на купувачи извън границите на Р България. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника. В случая специалният закон ЗЕ и Наредбата не са ограничили съдебния контрол спрямо издадените въз основа на тях актове, поради което с оглед обстоятелството, че решението на ДКЕВР представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК право да го оспорват, съгласно чл. 147, ал. 2 от АПК, имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Неправилно е ограничаване на кръга на лицата с право на жалба само до адресатите на акта, респективно до участниците в административна фаза на производството по издаване на акта. Съгласно обжалваното Решение и мотивите към него, при тази си дейност - износ на електрическа енергия, дружеството-износител е задължено да заплати на "НЕК" ЕАД такса за пренос на енергия по електропреносната мрежа, така и добавката за зелена енергия и добавката за енергия от високоефективно комбинирано производство. Регламентирането с властническо-разпоредителния акт на добавки при износ на ел. енергия, които да се заплащат от търговците - износители, влияе негативно на правната им сфера, създава за тях допълнителни задължения, което ги засяга пряко и това ангажира правния им интерес да обжалват административния акт, който ги засяга по този начин. В този смисъл не е възможно да се ограничи разглеждането на правните последици от решението на ДКЕВР само до права, които се създават с него, а е необходимо да бъде изследвано дали са засегнати права, свободи или законни интереси на трети лица. Подобно ограничаване на кръга на заинтересованите лица само до адресатите на акта не е нормативно регламентирано като принцип, а и не е възможно да бъде извлечено като принцип, защото евентуалното му прилагане е възможно да има за резултат пълно изключване от съдебен контрол на всички административни актове, с които се удовлетворяват исканията на техните адресати. Подобно изначално ограничаване на съдебния контрол по отношение на цяла категория административни актове, поради това, че адресатите са им придобили исканите права или са им признати претендираните права, и нямат правен интерес да обжалват, не може да бъде споделено като практика, защото е в пряко противоречие с принципа на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Допълнителен аргумент за наличието на правен интерес за жалбоподателя са приключилите производства по обжалване и отмяна на т. 5.2, раздел III от Методиката, послужила като основание за издаване на обжалваните понастоящем решение и мотиви към него, при които по отношение на него е приет правен интерес за обжалването й. Възражението на ответника, че е недопустимо обжалването на мотивите към решението е неоснователно поради следното: Съдът съобразява Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, докладчик зам.-председателят на ВКС Благовест Пунев, съгл. т. 18 на което "Със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото". Също там е посочено, че "щом като по отношение на съдържащите се в тях (мотивите, бел. авт.) констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се формира сила на присъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет, те не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението". В раздел III Решение № Ц-23 от 25.06.2009 г. на ДКЕВР, където са утвърдени цените, считано от 01.07.2009 г., по които "Национална електрическа компания" ЕАД продава и пренася електрическата енергия, е предвидена добавка към цената за пренос за зелена енергия - 2,12 лв./МВтч, при следните елементи:...". В тази разпоредителна част не са предвидени добавки за износ на зелена енергия, които да се заплащат от търговци - износители. Такава добавка е предвидена едва в т. 1.1. на мотивите към Решение № Ц-23 от 25.06.2009 г. отнасяща се за "НЕК" АД, където е записано, че "Добавката за зелена енергия се заплаща от всички потребители, присъединени към електропреносната мрежа на база консумираното количество електрическа енергия и ОТ ТЪРГОВЦИТЕ на електрическа енергия за количествата електрическа енергия, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ИЗНОС". По аргумент за противното основание, именно тези решаващи мотиви във втората част на изречението са източник на правни последици извън диспозитива на решението, като неразделна част от него, съдържат разпоредителна част и с тях се самостоятелно се създават допълнителни задължения за търговците - износители на ел. енергия, които задължения като правнорелевантни факти влияят на спорното материално право и независимо, че по отношение на тях може да не се формира сила на присъдено нещо, те са част от спорния предмет и поради това могат да бъдат предмет на самостоятелно обжалване. По съществото на спора: Обжалваното решение е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 6, чл. 30, ал. 1, т. 1а, т. 4, т. 4а, т. 6а, т. 7 и т. 10 и чл. 36а, ал. 2 от Закона за енергетиката, чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2, б. "б" и чл. 19, ал. 3 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, Методиката за компенсиране на разходите на обществения доставчик и крайните снабдители, произтичащи от наложени им задължения към обществото за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени от възобновяеми енергийни източници, както и посочени редица Указания на ДКЕВР за ценообразуване на електрическа енергия. Следва да се съобрази, че понастоящем Методиката в т. 5.2, раздел III е отменена като незаконосъобразна, а издаденото впоследствие по искане на производители, електроразпределителни предприятия и обществени доставчици Решение № Ц-30 от 28.06.2010 г. на ДКЕВР и мотиви към него, не съдържа текст, който да предвижда заплащането на добавка за зелена енергия (нито заплащане на добавка за енергия от високоефективно комбинирано производство) по отношение на енергията за износ. В нито един от цитираните нормативни текстове, послужили като основания за издаване на обжалваното Решение, не е предвидено в правомощията на ДКЕВР да въвежда, определя, регулира добавка за износ на ел. енергия, която да се заплаща от търговците износители. Въвеждането на добавка за пренос на ел. енергия в националната мрежа не ангажира автоматично задължение за заплащане на добавка за износ на тази енергия, което е допълнително и различно задължение и може да възникне за търговците - износители на ел. енергия, но само ако е нормативно регламентирана възможността такава добавка да бъде въвеждана. Обжалваният акт в тази му част е издаден при липса на материална компетентност за ДКЕВР и в нарушение на чл. 146, т. 1 от АПК, което ангажира като последица прогласяване на неговата нищожност в частта му, с което е регламентирано, че "Добавката за зелена енергия се заплаща от търговците на електрическа енергия за количествата електрическа енергия, предназначени за износ". Останалите доводи в жалбата се отнасят за унищожаемостта на административния акт, която не е предмет на настоящето производство, а и възможността за това е преклудирана, поради което не следва да бъдат осъждани. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. I от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,