Решение № 323 от 1.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3332/2016 г.

Решение № 323 от 1.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3332/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов Образувано е по молба на Н. А. М., [населено място], [община], за отмяна на влязлото в сила решение № 327 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 490/2015 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 60 от 10.06.2015 г. по гр. д. № 140/2012 г. на Тервелския районен съд. С първоинстанционното решение по отношение на молителката и А. С. М. е признато за установено, че А. С. С. и К. Н. С. са собственици по давностно владение на недвижим имот в [населено място], като Н. А. М. и А. С. М. са осъдени да им предадат владението. Със същото решение е отхвърлен искът на Н. А. М. и А. С. М. срещу А. С. С. и К. Н. С. за признаване за установено, че са собственици на имот в [населено място]. Молителката твърди, че вследствие нарушаване на съответните процесуални правила е била лишена от възможност да участва в делото и не е била надлежно представлявана. Ответникът А. С. М., [населено място], [община], не е заявил становище. Ответниците А. С. С. и К. Н. С., [населено място], [община], оспорват молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Молителката смята, че е налице основанието за отмяна на решението по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, защото: не е получила препис от исковата молба; не е имала възможност в едномесечен срок да подаде отговор на исковата молба; първоинстанционият съд не е изготвил доклад съобразно изискванията на чл. 146 ГПК; въззивният съд също не и е предоставил нов срок за отговор на исковата молба след уточнeниeто на исковете, направено със заявление от 27.08.2015 г. Всички тези съществени нарушения на процесуалните правила относно правото и на участие в процеса е изложила в касационната жалба срещу въззивното решение, но касационно обжалване не е било допуснато. Освен това в производството по иска с правно основание чл. 108 ЗС не е надлежно представлявана, тъй като не е упълномощила адвокат К. Т. да я представлява като ответница по този иск. Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения. В разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са посочени три отделни основания за отмяна. Първото от тях е налице когато страната вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила е била лишена от възможност да участва в делото. Второто основание е налице когато страната не е участвала лично и не е била надлежно представлявана, а третото - когато страната не е участвала нито лично, нито чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства. В случая ищцата твърди, че не е била надлежно представлявана пред първоинстанционния съд от адвокат К. Т., защото не го е упълномощавала по едно двете дела, съединени за общо разглеждане по гр. д. № 140/2012 г. на Тервелския районен съд.. Тя обаче се е явявала и лично в откритите съдебни заседания по това дело. Личното участие или участието чрез надлежен представител във воденото на делото са в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност. Независимо от това с писмена молба вх. № 5550 от 31.08.2015 г. във въззивното производство пред Добричкия окръжен съд молителката е потвърдила всички извършени до този момент процесуални действия от К. Т. Всички останали нарушения на процесуалните правила относно правото на участие на молителката в процеса са изложени от нея в касационната жалба срещу въззивното решение, което не е допуснато до касационно обжалване. Когато страната се е позовала на нарушенията в жалба по реда на инстанционния контрол и жалбата е отхвърлена, то молбата за отмяна основана на същото процесуално нарушение е неоснователна. Това е така, защото има неуспешна, но осъществена процесуална защита. След като не е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, то молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно изхода на спора на ответниците А. С. С. и К. Н. С. не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са направени и поискани. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.