Решение № 8918 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11542/2012 г.

Решение № 8918 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11542/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест на Окръжна прокуратура Варна против решение № 1985 от 23.07.2012 г., по адм. дело № 2003/2012 г. на Административен съд Варна, с което е отменено решение № ЗДОИ-10/23.04.2012 г. на прокурор от същата прокуратура, с което е отказано предоставянето на обществена информация и делото е върнато като преписка за произнасяне, съобразно дадените указания. Изложени са доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и моли да бъде отменено. Ответникът - Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията в представен писмен отговор оспорва протеста и моли съда да остави в сила обжалваното решение, като претендира разноски по делото в размер на 400 лв. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на протеста. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационният протест е подаден в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустим, а разгледана по същество неоснователен, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № ЗДОИ-10/23.04.2012 г. на прокурор от Окръжна прокуратура Варна поради това, че исканата информация е свързана с него, при което същият е следвало да се отведе от разглеждането й в съответствие с изискванията на чл. 33, ал. 1 АПК. Решението е правилно. В случая исканата информация е изцяло свързана с личността на прокурора, постановил обжалвания административен акт в нарушение на забраната по чл. 10, ал. 2 АПК. Посоченият текст разпорежда, че в административното производство не може да участва длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някое от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност. Правилно съдът е приел, че в случая макар за издателя на акта да е бил очевиден факта, че исканата информация се отнася до неговата личност не е изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 1 АПК, при което актът е постановен в нарушение на предвидените административнопроизводствени правила. Ето защо настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Въпреки този изход на делото на ответника не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като същият не е бил представляван от адвокат пред Върховния административен съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,