Решение № 6393 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2072/2009 г.

Решение № 6393 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2072/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Виолетка Петкова Михова, от гр. Русе срещу решение № 108/14.11.2008 г. по адм. д. № 213/2008 г. на Административен съд гр. Габрово. Счита обжалваното решение за неправилно и претендира отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК съобразно наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № 267/31.05.2007 г. на кмета на община Трявна, с която е одобрено решението по протокол № 2/2007 г. на комисията за освидетелствуване на двуетажна паянтова жилищна сграда, която е негодна за използване и е застрашена от самосрутване, като е разпоредено премахването й. С обжалваното решение, постановено след отменително такова на касационната инстанция, съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Формалното изискване за изслушване на заинтересованите лица не е спазено, но то отстъпва пред необходимостта от защита на по-висш интерес- своевременна защита на живота и здравето на хората. В този смисъл вещото лице установява, че процесната сграда е опасна за здравето и живота на евентуалните й обитатели, не е годна за ползване в този й вид, застрашена от самосрутване и не може да бъде поправена или санирана. Поради това административният акт съдържа фактически и правни основания, чието съществуване в обективната действителност е установено по несъмнен начин, което сочи на неоснователност на подадената жалба. Така постановеното решение е обосновано. В тази насока съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени от него фактически констатации се подкрепят от представените по делото доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. На първо място, не е налице допуснато от административния орган съществено нарушение на процесуални норми, което да е такова по смисъла на чл. 146, т. 3 , довеждащо до отмяна на постановения административен акт. В този аспект настоящата инстанция намира, че касаторката е била редовно поканена с писмо изх. № 08-007/1 ) 28.03.200 7 г., получено от нея на 30.03.200 7г, да присъства на насрочения оглед на сградата за установяване на обстоятелството дали сградата е застрашена или не от самосрутване. В самия констативен протокол е удостоверено, че жалбоподателката Виолетка Петкова Михова е присъствала на огледа, поради което правото й на защита с оглед установяване характеристиките на сградата е гарантирано и не е налице административнопроцесуално нарушение, годно да обуслови отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Настоящият съдебен състав намира извода в оспорения административен акт за събарянето на сградата като опасна и негодна за използване за обоснован. Изследване на въпроса за евентуалното поправяне и заздравяване на сградата съгласно алтернативната възможност по чл. 195, ал. 4 ЗУТ (отм) е извършено от административния орган, както и от вещото лице, чието заключение като компетентно дадено се възприема и от двете инстанции. Предвид това изтъкнатите от административния орган фактически съображения се подкрепят от събраните и представени по делото доказателства, включително и от назначената от съда съдебно-техническа експертиза. Изложеното сочи на негодна за използване и застрашена от самосрутване сграда, вредна в санитарно-хигиенно отношение, която не може да бъде санирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 ЗУТ (отм). Тази й характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на сградата. Предвид изложеното обжалваното решение не страда от твърдяните в касационната жалба пороци. Същото е правилно и обосновано и като такова следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,