Решение № 17403 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3473/2013 г.

Решение № 17403 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3473/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производството по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по жалба на нотариусите Красимир Тодоров Катранджиев с рег. № 064, Дарин Тодоров Трифонов с рег. № 187, Светлин Димитров Микушински с рег. № 389, Теодора Димчева Вуцова с рег. № 033, Валентина Милчева Механджийска с рег. № 074, Ивайло Атанасов Иванов с рег. № 384, Лозан Ангелов Лозанов с рег. № 044, Вяра Велеслав Янева с рег. № 265, Диана Христова Чакърова с рег. № 075 и Илия Борисов Иванов с рег. № 095 против решението на Общото събрание на Нотариалната камара на Република България, наричано по-нататък за краткост /ОС на НК/, проведено на 23 и 24.II.2013 г в частта, с която нотариус Димитър Иванов Танев с рег. № 041 е избран за редовен чл. на Съвета на нотариусите и нотариус Камен Ангелов Каменов с рег. № 201 е избран за резервен чл. на Съвета на нотариусите, с искане да се отмени като незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби на чл. 62, ал. III, т. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/ и чл. 25 от Устава на нотариалната камара /УНК/-отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Ответникът по жалбата -Общото събрание на Нотариалната камара не се представлява и не взема становище по основателността на жалбата. Заинтересованите страни-нотариусите Димитър Иванов Танев и Камен Ангелов Каменов, редовно призовани, не се явяват, но от името на нотариус Танев неговият пълномощник-адвокат Николов оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Жалбата е подадена в срока по чл. 60, ал. 1 от ЗННД, от лица, имащи правен интерес от обжалването и против административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентен съд, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Основният мотив на жалбоподателите в първоначалната жалба да искат отмяна на оспорения административен акт е твърдяното от тях допуснато нарушение на нормите на чл. 62, ал. 3, т. 2 от ЗННД и чл. 25 от УНК, съгласно които за чл. на Съвета на нотариусите не може да бъде избран нотариус, който е бил избиран през последните два последователни мандата от по три години за чл. на този орган. В представената пред съда писмена защита жалбоподателите доразвиват тезата си, като тълкуват нормата на чл. 62, ал. 3, т. 2 от ЗННД в смисъл, че тя регламентира възможността на един нотариус да бъде избиран за чл. на Съвета на нотариусите през период от 15 години, от които два последователни мандата от по три години да бъде чл. на този орган и три последователни мандата от по три години да не може да бъде чл. на този орган. В подкрепа на тази теза жалбоподателите се позовават и на ограничението в броя на мандатите на членовете на други подобни органи, предвидени в други закони. Основният мотив на заинтересованите лица да искат отхвърляне на жалбата е позоваването на нуждаещата се от тълкуване разпоредба на чл. 62, ал. 3, т. 2 от ЗННД, която според тях не допуска за чл. на Съвета на нотариусите да бъде избран нотариус, който е бил избиран за чл. на този орган повече от два последователни мандата, т. е. минимум три последователни мандата, а те са избирани само два, а не повече от два последователни мандата. Според заинтересованите лица нормата на чл. 25 от УНК, приета през 1998 г, според която членовете на Съвета на нотариусите се избират за срок от три години, но за не-повече от два последователни мандата, противоречи на приетата през 2003 г норма на чл. 62, ал. 3, т. 2 от ЗННД-нормативен акт от по-висока степен и като такава не следва да се прилага. По делото не е спорно, че нотариусите Димитър Танев и Камен Каменов са били избирани за членове на Съвета на нотариусите през последните два последователни мандата на този орган преди оспорения с настоящата жалба избор. Спорният въпрос, на който следва да бъде даден отговор с процесното решение е: законно ли са избрани тази нотариуси за членове на Съвета на нотариусите за трети последователен мандат, или не. Ограничаването на броя на мандатите, които едно лице може да заема на една и съща отговорна ръководна длъжност, е сравнително нов механизъм за регулиране на обществените отношения, наложен у нас след демократичните промени след 1989 г. и намерил израз в Конституцията на Република България от 1991 г. и приетите въз основа на нея закони. Така например чл. 95, ал. 1 от Конституцията регламентира броя на мандатите, за които президентът и вицепрезидентът могат да бъдат избирани и преизбирани, като ограничава този брой до не-повече от два мандата от по пет години, т. е общо 10 години, като не ограничава последователността на тези мандати. Член 129, ал. 2 от Конституцията предвижда председателят на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор да се избират за срок от седем години без право на повторно избиране, т. е. за тях е предвиден само един мандат от седем години. Член 130, ал. 4 от Конституцията въвежда мандат за членовете на Висшия съдебен съвет, който е пет години, като предвижда, че те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичането на този мандат, но явно могат да бъдат избирани три и повече пъти след изтичането на всеки пет години, или общо петнадесет и повече години. Член 147, ал. 2 от Конституцията регламентира мандата на членовете на Конституционния съд, който е за срок от девет години, но е ограничен до един мандат, тъй като те не могат да бъдат избирани повторно на тази длъжност. От анализа на тези конституционни текстове може да се направи извода, че Конституцията не въвежда общо правило и/или общо ограничение нито в броя, нито в сроковете на мандатите, които заемащите висши държавни длъжности лица могат да заемат, тъй като някои от тях могат да заемат само един мандат от седем години, други един мандат, но от девет години, други и два последователни мандата с обща продължителност от десет години, други неограничен брой мандати от по пет години, но не последователни. Следователно, да се прави извода, че Конституцията, която е най-висшия по степен нормативен акт, въвежда общо правило за броя и срока на мандатите, които едно лице може да заема на една и съща ръководна длъжност, е несериозно и невярно. Закона за нотариусите и нотариалната дейност е приет през 1997 г. и в неговата първоначална редакция на чл. 62 не е имало ограничение на броя на мандатите, през които един нотариус може да бъде избиран за чл. на Съвета на нотариусите. Въпреки, че в ЗННД не се предвижда ограничение на броя на мандатите, през които един нотариус може да бъде избиран за чл. на Съвета на нотариусите, в приетия на 24.Х.1998 г. Устав на Нотариалната камара в чл. 25 е предвидено, че председателят, основните и резервните членове на Съвета на нотариусите, на Контролния съвет и на Дисциплинарната комисия се избират за срок от три години, но за не повече от два последователни мандата, като се брои и непълния мандат. През 2002 г. Министерският съвет внася в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на ЗННД, в който се предвижда чл. 62, ал. 3 да се измени така: "За чл. на Съвета на нотариусите може да бъде избиран чл. на Нотариалната камара, който 1/ има най-малко две годишен стаж като нотариус и 2/ не е бил избиран за чл. на този орган повече от два последователни мандата". Към този законопроект няма каквито и да е мотиви, които да обосновават необходимостта от предлаганата промяна. Мотиви не са били изложени и от членовете на Комисията по правни въпроси към Народното събрание, която е разгледала законопроекта, не са били изказани никакви мнения относно броя на допустимите мандати и от депутатите при приемането на закона в пленарна зала, от които по тълкувателен път да се извлече волята на законодателя. Следователно, след като не е налице конституционна норма, която да предвижда общо правило за ограничаване на броя и срока на максимално допустимите мандати, които едно лице може да заема на една и съща ръководна длъжност, и след като нито вносителя на законопроекта, нито депутатите от народното събрание са изложили мотиви, налагащи предлаганата и приета промяна, с която се регламентира броя на мандатите, през които един нотариус може да бъде избиран за чл. на Съвета на нотариусите, то следва да се приложи нормата на чл. 62, ал. 3, т. 2 от ЗННД според точния и смисъл, а ако е неясна, да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Разпоредбата на чл. 62, ал. 3, т. 2 от ЗННД е недвусмислена и тя ясно и точно поставя две изисквания към кандидата за чл. на Съвета на нотариусите-една положителна-да има най-малко двегодишен стаж като нотариус, и една отрицателна, забранителна-да не е бил избиран за чл. на този орган повече от два последователни мандата, а повече от два означава включително три и повече. Нормите, с които се въвежда някаква забрана, се тълкуват винаги ограничително, от което следва, че нотариус, който не е бил избиран, или е бил избиран един или два последователни мандата за чл. на този орган, може да бъде избран отново за чл. на Съвета на нотариусите. Целта на въведеното ограничение в броя на мандатите е било да не се допусне едно и също лице да заема неограничен брой мандати на една и съща длъжност-член на управителен орган на нотариалната камара, което е било допустимо до изменението на ЗННД през 2003 г., и то е било постигнато, като максималният брой на последователните мандати, през които един нотариус може да бъде избиран за чл. на Съвета на нотариусите е бил сведен до три. Въведеното ограничение от максимално три последователни мандата, или общо девет години, през които един нотариус може да бъде чл. на Съвета на нотариусите, не противоречи и отговаря и на Конституцията, тъй като, както бе отбелязано по-горе, тя не само не въвежда общо правило за ограничаване на броя на мандатите и годините, през които едно лице може да заема висша държавна длъжност, но допуска едно лице да заема най-висшата държавна длъжност през десет последователни години, конституционните съдии да заемат тази длъжност в продължение на девет години, председателите на върховните съдилища и главния прокурор-в продължение на седем години, а членовете на Висшия съдебен съвет-теоретически три и повече непоследователни мандата, за общ срок от петнадесет и повече години. Разпоредбата на чл. 62, ал. 3, т. 2 от ЗННД, с която се предвижда един нотариус да може да бъде избиран през три последователни мандата за общ срок от девет години за чл. на Съвета на нотариусите не противоречи и на чл. 100 от Закона за адвокатурата и на чл. 21 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, в които, макар и да е предвиден максимален брой от два последователни мандата за членовете на управителните органи на тези организации, то и тук, както и в Конституцията, са предвидени различни срокове на продължителност на мандатите, съответно три и четири години, от което също не може да се изведе едно общо правило, важащо за всички случаи. Разпоредбата на чл. 62, ал. 3, т. 2 от ЗННД не противоречи и на чл. 55, ал. 3, т. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители, тъй като те са записан по един и същи начин. Разпоредбата на чл. 62, ал. 3, т. 2 от ЗННД в тълкуването и, дадено по-горе, не противоречи и на съдебната практика на ВАС на РБ. Цитираното в защитата на жалбоподателите Решение № 1191/12.II.2003 г. по адм. д. № 903/02 г. на тричленен състав на пето отделение на ВАС е постановено преди изменението на ЗННД с ДВ бр. 18/2003 г, с което е предвидено законово ограничение в броя на последователните мандати, през които един нотариус може да бъде избиран за чл. на Съвета на нотариусите. Както бе отбелязано по-горе, до 2003 г ЗННД в чл. 62 не е предвиждал такова ограничение, а то е било предвидено само в чл. 25 от УНК, приет през 1998 г, на което се е позовал съдът. Според настоящия съдебен състав разпоредбата на чл. 25 от УНК противоречи на чл. 62, ал. 3, т. 2 от ЗННД след изменението му от 2003 г. и като акт от по-нисша степен спрямо закона, въз основа на който се приема, не следва да се прилага. Освен това според настоящия състав тази разпоредба е противоречала и на чл. 62 от ЗННД в редакцията му преди изменението му през 2003 г, тъй като е въвеждала ограничения, каквито законът не е предвиждал, поради което и тогава не е следвало да се прилага, макар и да е била спазвана при избирането на членове на Съвета на нотариусите, което е било житейски оправдано при липсата на законова регламентация. Като допълнение към гореизложеното следва да се добави, че макар и да не е доказателство по АПК, то в този смисъл е и становището по тълкуването на правилото на чл. 62, ал. 3, т. 2 от ЗННД на научната мисъл, изразено от проф. дфн Валери Стефанов. От анализа на всичко гореизложено следва един единствен извод-че избора на нотариусите Димитър Иванов Танев и Камен Ангелов Каменов за редовен и съответно резервен чл. на Съвета на нотариусите е законосъобразен и отговаря на точния смисъл на чл. 62, ал. 3, т. 2 от ЗННД, поради което и решението на Общото събрание на Нотариалната камара, проведено на 23 и 24.II.2013 г в тази му част е законосъобразно, а жалбата против него е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. II, алтернатива последна от АПК Върховният административен съд, трето отделение