Решение № 15473 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11536/2014 г.

Решение № 15473 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11536/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Янко Стойов Китанов, чрез пълномощника му адв. Гергана Бечванова-Янчева, срещу решение № 1333 от 18 юли 2014 г., постановено по адм. д. № 137/2014 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменена заповед № 18-725/3 февруари 2014 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Благоевград. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - началникът на СГКК - гр. Благоевград, Радко Димитров Димитров, Борислав Димитров Димитров, Младен Велинов Петров и Георги Бориславов Иванов, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е частично неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на Радко Димитров Димитров и Борислав Димитров Димитров срещу заповед № 18-725/3 февруари 2014 г. на началника на СГКК - гр. Благоевград, с която одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, състоящо се в разделяне на поземлен имот с идентификатор 04279.603.32 и обособяване на пет броя нови поземлени имоти с идентификатори 04279.603.350, 04279.603.351, 04279.603.352, 04279.603.353 и 04279.603.354. Съдът е приел, че при издаването на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което я е отменил. Така постановеното решение е правилно. Законосъобразно е прието, че към датата на издаването на оспорената заповед - 03 февруари 2014 г., административният орган е бил длъжен да проведе процедурата по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, според чиято разпоредба одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки или се нанасят допълнителни кадастрални данни. Тези обстоятелства се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, т. е. по общия исков ред. Правилно съдът е приел, че в случая не е налице хипотезата на изключението от общото правило, визирано в текста на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, когато акт за непълноти и грешки не се подписва пряко от заинтересуваните лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Както административният съд подробно е изложил в мотивите си, представените при издаването на процесната заповед две съдебни решения - № 5380 от 11 декември 2006 г. по гр. д. № 1537/2004 г. и № 3053 от 04 юни 2009 г. по гр. д. № 632/2007 г. - и двете по описа на Районен съд Благоевград, не признават правото на собственост на някоя от страните със сила на пресъдено нещо. С първото от цитираните решения е извършена съдебна делба между касатора, неговата наследодателка Нада Китанова и Даниела Стойова Михайлова върху процесните поземлени имоти. В това производство обаче не са участвали останалите страни, по отношение на които решението на гражданския съд не формира сила на пресъдено нещо. От друга страна тези заинтересувани лица също установяват собственически права върху имотите. С второто решение е отхвърлен иска на Георги Бориславов Иванов срещу Нада Лазарова Китанова и Янко Стойов Китанов за установяване, че Иванов е собственик на УПИ VIII, планоснимачен № 7632, кв. 28 по плана на Благоевград. В диспозитива му въобще липсва произнасяне относно титула на собственост на Нада и Янко Китанови и в този смисъл възражението в касационната жалба, че спорът за собственост по отношение на цитирания имот е решен с влязло в сила съдебно решение, е неоснователно. В допълнение следва да се посочи, че за да е налице хипотезата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри е необходимо с влязло в сила съдебно решение да е установено правото на собственост на лицата, които се позовават на него, върху имотите, които претендират да бъдат нанесени в кадастралната карта с техните граници. Необходимо е също така това решение да разпростира силата си на пресъдено нещо по отношение на лицата, които оспорват правото им и които са отразени като собственици на спорните имоти в кадастралния регистър. Представените по делото съдебни решения, както обосновано е приел и административния съд, не установяват по посочения ред и начин претендираните от касатора права. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,