Решение № 6861 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2996/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, подадена чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт М. Кръстева, против решение 5249/14.02.2025 г., постановено по адм. дело 12450/2024 г. по описа на Административен съд София град, в частта му, с която е отменено решение 12007/18.11.2024г. на настоящия касатор, в частта с което е отказано предоставяне на хуманитарен статут на О. Б. М., гражданин на Сирия. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на всички касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваната част от съдебното решение и вместо него да се остави в сила решение 12007/18.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС. Ответникът О. Б. М. чрез адв. М.Златкова, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност и неотносимост на касационната жалба. Моли обжалваното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Представя писмена молба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба, подадена от О. Б. М., гражданин на Сирия, непридружен непълнолетен против решение 12007 от 18.11.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваната част от решението на първоинстанционния съд е отменено решение 12007 от 18.11.2024 г. на председателя на ДАБ, в частта му, в която му е отказано предоставяне хуманитарен статут и е върната преписката на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне. С другата необжалвана в настоящото производство част от същото съдебно решение е отхвърлена жалбата на О. Б. М.. срещу решението на председателя на ДАБ, в частта му, в която е отхвърлена молбата на О.М. за предоставяне статут на бежанец. За да постанови този резултат по обжалваната част от съдебното решение, съдът изключително подробно е обсъдил актуалната обстановка в държавата по произход на кандидата, позовавайки се на наличните по преписката справки на дирекция "Международна дейност" за обстановката в Сирия. Въз основа на това е приел, че в провинция Дараа безогледното насилие достига толкова високо ниво, че има сериозно основание да се смята, че цивилно лице, върнато в провинцията, би било изправено пред риск да бъде изложено на сериозна заплаха, посочена в чл. 15, буква в/ от Директива 2011/95/ЕС. Въз основа на което съдът е заключил, че по отношение на О. Б. М. са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т. 3 от ЗУБ и чл. 15, буква в/ от Директива 2011/95/ЕС за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е счел, че административния орган не е представил конкретна информация за промяна на положението в провинция Дараа, от където произхожда търсещия закрила. А от представената информация е заключено, че ситуацията там се характеризира с висока степен на насилие. Въоръжените конфликти между различни групировки са почти ежедневие като преди 27.11.2024г., така и след това, като при тези сблъсъци се създава опасност за живота на цивилното население неучастващо в тях. Съдът е отбелязал, че информацията за ситуацията в Дараа се потвърждава и от предоставената бежанска история, както и от обясненията дадени пред съда. В заключение съдът е приел, че О.М. е бил принуден да напусне страната си на произход, защото там е бил изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота му при наличието на съществуващ въоръжен конфликт. Счел е че завръщането му в Сирия в този момент не е безопасно и би застрашило живота и здравето му като цивилно лице, поради което следва да му се предостави хуманитарен статут. В подкрепа на изводите си съдът се е позовал и на приетото по делото становище на ВКБООН, относно връщането на сирийски граждани в страната им на произход. На последно място административния съд е приел, че административния акт е издаден в разрез с висшия интерес на детето. Приел е за установено, че непълнолетния непридружен чужденец повече от 10 години е живял в изключително враждебна среда на непрекъснати конфликти. Не е могъл да посещава пълноценно училище, поради което тези преживявания най-вероятно са се отразили негативно н психическото чу състояние. Връщането на кандидата в Сирия, въпреки неговото категорично нежелание, ще бъде съпроводено със стрес, несигурност и страх. То би задълбочило негативните психически състояния и не би било в съответствие с неговия висш интерес. Решението, в оспорената му част, е валидно и допустимо, но неправилно. Противно на възприетото от административния съд, органът е извършил правилна и обоснована преценка относно липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква "д" от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение. В конкретния случай неправилно съдът е приел, че са налице посочените хипотези, тъй като изложената пред органа информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в Сирия, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ въз основа на обективираната в справка вх. ЦУ-1851/27.08.2024 г. и справка вх. ЦУ-1841/23.08.2024г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ информация относно обстановката в Сирия, като е приел, че към момента не е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт на територията на цялата страна. Въпреки че в някой части на страната положението е несигурно, не следва насилието във всички части на държавата да се определя като безогледно. Атаките от страна на някои райони са спорадични и като такива не могат да се оценят като въоръжен конфликт. Установено е, че въпреки нестабилността в определени части от Дараа, нивото на безогледно насилие в конкретното населено място, не е изключително. В конкретния случай не се установява спрямо кандидата да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на Сирия той ще бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна на предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От информацията в приложените справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ към МС се установява, че в Сирия е налице вътрешен конфликт и има случаи на насилие, но то не обхваща цялата територия на тази държава. Районът на големите градове са зона, контролирана от правителството. От 2020 г. конфликтът се приема за такъв в застой, при който фронтовите линии остават относително стабилни. Въпреки регистрирани случаи на насилие, тези случаи не могат да бъдат определени за достигащи нивото, разглеждано в Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07. От информациите в справките става ясно, че дори и да се приеме наличие на въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно не е повсеместен. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в дадена провинция, съответно населено място, кандидатът ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие вследствие на въоръжения конфликт. Във връзка с горното следва да бъде отбелязано, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършено от административния орган и правилно е формиран извод, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо чужденеца. Към настоящия момент в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни понастоящем конфликтът там да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила", т. е. хуманитарен статут. В тази насока следва да се отчете фактът, че самото лице не споделя обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу него или семейството му. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, включително представените в касационното производство справки МД-02-262/19.05.2025 г. и МД-02-194/03.04.2025 г., действително не налагат извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Наред с това следва да бъде посочено, че самият О.М. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Освен това обстоятелството, че семейството му продължава да живее в Сирия, обосновава съждение за липса на притеснение у тях. Предвид изложеното правилен е изводът на административния орган за липсва на основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Този извод не е в противоречие с тълкуването на чл. 37 от Директива 2013/32, постановено с решението на СЕС по дело С-406/22, на което се е позовал съставът на АССГ, тъй като по отношение на конкретния кандидат за международна закрила не се установяват материалноправните предпоставки, обуславящи предоставяне на хуманитарен статут, предвидени в националното и европейското законодателство. Именно защото всеки отделен случай изисква индивидуална преценка - неотносима е и информацията относно осигурен хуманитарен статут на други лица, на която се е позовал съдът, като в тази връзка следва да се приеме, че административният акт не е постановен в противоречие принципите на последователност и предвидимост, прогласени в чл. 13 от АПК. Що се касае до становището, дадено от ВКБООН през декември 2024 г. относно връщане в Сирийската Арабска Република, настоящият съдебен състав счита, че представените в настоящото производство справки за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия са по-актуални от становището на ВКБООН от декември 2024 г., публикувано непосредствено след промяната на режима в Сирия, поради което настоящата съдебна инстанция следва да съобрази изводите си именно с тях. В този смисъл е и становището на ВКБООН, като препоръката в него е до надеждна информация, която да позволява оценка на ситуацията. Съгласно приложените справки след падането на режима на Башар Асад цялостната обстановка в Сирия се нормализирала, като е посочена статистика на прибрали се в Сирия сирийци, а също и на вътрешно разселени лица, които са се завърнали по домовете си. Има данни за широка мрежа от услуги, обществени центрове, които предоставят помощ и съдействие на завръщащите се лица. Касационният съдебен състав не възприема извода на съда, че връщането на О.М. в Сирия, ще бъде съпроводено от стрес, несигурност и страх, което би задълбочило негативните психически състояния и не би било с съответствие с висшия интерес на детето. Вярно е, че чл. 6а ЗУБ, и съображение 18 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила /Директива 2011/95/ЕС/ и съображение ЗЗ от Преамбюла на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26.06.2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, както и чл. 24, § 1 и § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а разбира се и чл. 3, § 1 и сл. от Конвенцията за правата на детето на Организацията на обединените нации /приета на 21.11.1989 г., обн. ДВ бр. 55/1991 г., в сила от 03.07.1991 г./, поставят висшия интерес на детето, като водещ императив във всяко касаещо го производство, в частност - налагат при прилагането на ЗУБ първостепенно значение да има най-добрият интерес на детето. Според чл. 6а ЗУБ, преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето /ЗЗкД/, като по аргумент от препращащата разпоредба на § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ, във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗкД, най-добрият интерес на детето е преценка на: а/ желанията и чувствата на детето; б/ физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в/ възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г/ опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д/ способността на родителите да се грижат за детето; е/ последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж/ други обстоятелства, имащи отношение към детето. При отчитане критериите по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, въз основа което следва да се приеме, че най-добрият интерес на детето е запазване целостта на семейството, благоденствието и социалното му развитие, което може и следва да бъде постигнато чрез завръщане на непълнолетния в страната му по произход при семейството му. По този начин са изпълнени и изискванията на член 23 от Директива 2013/33/ЕС относим към висшия интерес на ненавършилите пълнолетие. Също така следва да се подчертае, че най-добрият интерес на детето не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут в чл. 9 ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС, поради което не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да може законосъобразно да замени отсъствието, както в случая, на материалноправните предпоставки за предоставяне на такъв вид закрила, предвидени от българския и европейския законодатели. От изложеното следва, че са правилни и обосновани изводите на административния орган в частта от решението му, в която е отказан хуманитарен статут на О. Б. М.. Поради това съдебното решение в обжалваната му част ще следва да се отмени, а вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което жалбата на О. Б. М. се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение