Решение № 11701 от 25.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3102/2012 г.

Решение № 11701 от 25.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3102/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас срещу решение № 126 от 27.01.2012 г. по адм. д. № 1539/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, V състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 -дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 126 от 27.01.2012 г. по адм. д. № 1539/2011 г., Административен съд - гр. Бургас, V състав е отменил Акт за установяване на задължение по декларация № 70-Л-55.28 от 20.05.2011 г., издаден от главен специалист - ревизии в отдел "КРДПС" при Община Бургас, потвърден с Решение № 70-Л-55.28 от 14.06.2011 г. на Директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас. Съдът е приел, че през периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. Община Бургас не е предоставяла на жалбоподателя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места по отношение на територията на Летище Бургас, поради което на основание чл. 71, т. 2 от ЗМДТ не следва да събира такса за нея. Направен е окончателния извод, че административният акт е издаден в противоречие с материалния закон. Обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че територията на Летище Бургас не е част от населено място. Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и за имотите на територията на Летище Бургас предназначението е за движение и транспорт. То представлява урбанизирана територия. Няма поземлени имоти, които да са с предназначение за обществено обслужване. Границата между Летище Бургас и кв. "Сарафово" е път от републиканската пътна мрежа Бургас - Варна. Установено е също така, че територията на Летище Бургас е охраняема зона със специален пропускателен режим и дейностите по почистване, събиране на отпадъци и поддръжка на озеленени площи се осъществява от дружества, с които "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД е в договорни отношения. Договорите са приложени като доказателство по делото. Предвид разположението и режима на охрана в района на и около територията на Летище Бургас няма как да са реализирани мероприятия и фактически дейности по предоставяне на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". В план-сметката, приета от Община Бургас за 2011 г., няма предвидени мероприятия и дейности за поддържане на чистотата на територията на Летище Бургас. Извършването на геодезическо изследване на разположението на Летище Бургас изисква специални знания в областта на тази наука (геодезия - наука за измерването, изобразяването и картографирането на земни площи). Казаното се отнася и до прегледа на счетоводната документация на Община Бургас относно предоставянето на процесната услуга на жалбоподателя по първоначалното дело. Ето защо правилно и на основание чл. 195, ал. 1 ГПК, за изясняване на спорните правоотношения, съдът е назначил техническа и икономическа експертизи. Последните не са били оспорени по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК в съдебното заседание, състояло се на 12.12.2011 г. и правилно съдът е изградил правни изводи върху съдържащи се в цитираните доказателства констатации на вещите лица относно фактическата обстановка. Но тези изводи не са направени само въз основа на експертизите, а са обсъдени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Въз основа на всички тях е обоснованият извод, че липсват доказателства установяващи, че Община Бургас е предоставяла на "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, концесионер на Летище Бургас, услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". Доказателствената тежест за установяване на тези факти, съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, пада върху административния орган. В тази връзка оплакванията на касатора за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт са неоснователни. В Заповед № 3015 от 28.10.2010 г., издадена от Кмета на Община Бургас на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, не фигурира района на Летище Бургас. В т. 2, б. "В" от нея само са посочени други застроени терени извън границите на районите по т. А и т. Б без каквато и да е конкретизация. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ за услугата поддържане на чистота на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ. Следователно законодателят свързва заплащането на тази такса с извършване на услугата. В текста на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ изрично е казано, че такса за тази услуга не се събира, когато тя не се предоставя от общината. Предвид събраните по делото доказателства и приложимите правни норми изводите, направени от първоинстанционния съд, са обосновани и законосъобразни. Изложените от съда мотиви относно липсата на доказателства за реално извършване на услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в района на Летище Бургас от страна на общината, както и на доказателствата, че територията на летището не е включена в районите посочени в заповед № 3015 от 28.10.2010 г. на Кмета на Община Бургас са правилни и сочат на недължимост на процесната такса. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и своевременно направеното искане от ответника по касация и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в негова полза се присъжда сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,