Решение № 12674 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13329/2012 г.

Решение № 12674 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13329/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) против решение № 4738 от 16.08.2012 г., постановено по адм. дело № 1271/2009 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед рег. № з - 557/13.01.2009 г. на същия административен орган, с която на Николай Василев Якимов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички нормативни изисквания. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Якимов против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на наказание е издадена от компетентния орган - съгласно чл. 228, т. 3 във връзка с чл. 186, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) директорът на СДВР е компетентен да прекрати служебното правоотношение с държавните служители от кат. Д. Аргументирани са и заключенията на съдебния състав, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на формата на акта, на административнопроизводствените правила и на материалния закон, които са основание за нейната отмяна. Правилно е преценено, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, тъй като не съдържа реквизитите, предвидени в разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. В акта не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, въз основа на които то е установено, както и конкретни действия на служителя, несъвместими със заемането на държавна служба в МВР. В заповедта е посочено, че на 21.11.2008 г. на главен полицай Якимов е връчено постановление на прокурор при СРП, с което му е задържан за 72 часа по обвинение по чл. 330 от НК, а по късно му е наложена постоянна мярка за неотклонение "задържане под стража". Поради това и поради публикацията в бр. 332 от 1.12.2008 г. на вестник "24 часа", съдържаща данни за незаконни действия на служителя е направен извод, че деянията на служителя са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и с тях е уронен престижа на службата и същите са квалифицирани като тежко нарушение на служебната дисциплина на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). При тези факти правилно от страна на съдебния състав е преценено, че заповедта не съдържа описание на конкретни действия на Якимов, уронващи престижа на службата. Описани са взетите по отношение на жалбоподателя мерки за неотклонение и основанието за повдигане на обвинение, но не и действия или бездействия от страна на служителя, които следва да се квалифицират като тежко дисциплинарно нарушение, засягащи общовалидни морални норми, водещи до накърняване на престижа на полицейската институция. Както повдигнатото обвинение, така и медийните публикации са обстоятелства, които не са настъпили по волята на служителя, поради което не могат да се възприемат като описание на нарушението. Освен това независимо от предприетите по отношение на служителя мерки на процесуална принуда и медийния отзвук дисциплинарно наказващият орган е длъжен да изложи съображения за причините, поради които описаното в заповедта поведение е несъвместимо с общовалидни ценности и е в нарушение на морално - етични правила, уронващо престижа на службата. В случая това не е направено, т. е. в акта, а също и в предхождащите издаването му документи не са изложени факти, очертаващи допуснатото нарушение. Ето защо възражението на касатора, че нарушението е описано в обобщената справка и в становището на дисциплинарно - разследващия орган, е неоснователно. Всъщност освен фактическите, в заповедта, а също и в документите по проведеното дисциплинарно производство не са посочени и правните основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, тъй като не са цитирани норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, на които поведението на Якимов противоречи. Заповедта е издадена и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В противоречие с чл. 230, ал. 3 от ЗМВР от страна на дисциплинарно - разследващият орган не са предприети действия за установяване на дисциплинарното нарушение. Констатациите в обобщената справка и становището не изясняват поведението на служителя, а описват извършеното от органите на наказателното производство по следственото дело, по което служителят е привлечен като обвиняем. По този начин в нарушение на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР заповедта е издадена и наказанието е наложено, без да са събрани и оценени всички доказателства от значение за случая и без да са изяснени релевантните факти. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила и описаните по-горе формални несъответствия с изискванията на закона са съществени, тъй като ограничават правото на защита на дисциплинарно наказания служител, който фактически не е известен за причините, поради които е санкцониран. Освен това липсата на конкретни факти води до невъзможност да се прецени осъществяването на материалноправните предпоставки за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, а това обосновава и извод за издаване на заповедта в противоречие и с материалния закон. Разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР предвижда налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание за извършени деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. В случая факти, очертаващи конкретно поведение на Якимов, което да се квалифицира по този начин не са изложени, а липсват и доказателства в този смисъл. Това налага заключението, възприето и от административния съд, че заповедта е постановена без да са осъществени материалноправните предпоставки, предвидени в закона за санкциониране на служителя - нарушение, което е самостоятелно основание за нейната отмяна. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Решението е законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Столична дирекция на вътрешните работи следва да заплати на Якимов сумата 600.00 лв. разноски в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,