Решение № 11553 от 13.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. София /ОДМВР София/, чрез юрк. Р. Радев, против решение 645/23.06.2022 г., постановено по адм. дело 187/2022 г. по описа на Административен съд София - област, в частта му, с която ОДМВР София е осъдена да заплати на Л. Пешев обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 2000 лева, както и имуществени такива в размер на 207,20 лева, причинени му от незаконосъобразен административен акт - Заповед 21-0262-000146/19.06.2021 г., издадена от ВПД Началник група към РУ- Елин Пелин при ОДМВР София, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 29.11.2021 г. до окончателното изплащане. Излагат се доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че в процесния случай не може да се установи от кой акт точно произтичат вредите, като също така излага, че не са доказани нито настъпили вреди, нито причинно-следствена връзка между посочената отменена заповед и твърдените вреди. Алтернативно се оспорва и размерът на присъденото обезщетение като неимуществена вреда. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете, евентуално намаляване на присъденото обезщетение, като несправедливо определено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Л. Пешев, чрез адв. Е. Начев, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която оспорената част от решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение АССО е осъдил ОДМВР София да заплати на Л. Пешев, на основание чл. 1 ЗОДОВ, обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 2000 лева, както и имуществени такива в размер на 207,20 лева, причинени му от незаконосъобразен административен акт - Заповед 21-0262-000146/19.06.2021 г., за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б", издадена от ВПД Началник група към РУ- Елин Пелин при ОД на МВР- София, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 29.11.2021 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 395 лева, съответно е отхвърлен искът както за разликата над 2000 лева до пълния претендиран размер от 30 000 лева за причинени неимуществени вреди, така и за разликата над 207,20 лева до пълния претендиран размер от 347,70 лева за причинени на Пешев имуществени вреди. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. От фактическа страна по делото е установено, че на 19.06.2021 г., около 04:45 ч. Л. Пешев е спрян за проверка от полицейски служители на ОДМВР София, като му е направен полеви тест, който е отчел, че е взел наркотично или упойващо вещество. Поради това, полицейските органи иззели свидетелството за правоуправление на МПС на ищеца и му издали заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП от ВПД Началник група към ОДМВР София. Заповед 21-0262-000146/19.06.2021 г., издадена от ВПД Началник група към РУ- Елин Пелин при ОДМВР София, е оспорена от Пешев и отменена с влязло в сила на 29.11.2021 г. решение, постановено по адм. дело 629/2021 г. по описа на АССО. Във връзка с отнемането на СУМПС за 5 месеца ищецът е посочил, че е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, стрес, тревожност, безсъние, бил е злепоставен пред съгражданите си, поради и което изпаднал в депресивно състояние в продължение на няколко дни, като не можел да повярва, че не е виновен и въпреки това е уличен в употребата на наркотични вещества и шофиране на лек автомобил. Пешев посочил, че това му състояние продължило 5 месеца и се отразило върху здравословното, психическото и физическото му състояние. Не можел да спи, а ако заспял сънувал кошмари, като също така се налагало да пие успокоителни. Във връзка с така посоченото Пешев претендира неимуществени вреди от отменената заповед. Имуществените вреди се претендират в следствие на това, че поради отнетото му СУМПС, ищецът бил принуден да използва обществен транспорт за придвижване до работното място, което било в друг град. Също така е посочил, че бил принуден да заплати на ОДМВР София сумата за кръвен тест за наличие на наркотични вещества в размер на 201 лева. От заключението по химикотоксикологичната експертиза рег. 11-7170/14.09.2021 г. е установено, че в кръвните изследвания на Пешев липсват данни за наличие на употребени наркотични вещества, поради което с Постановление от 20.10.2021 г. на Прокурор при РП - Елин Пелин от 20.10.2021 г. досъдебното производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК е прекратено. За изясняване на обстоятелствата по делото са приети както писмени доказателства, така и гласни такива от двама свидетели майката на ищеца и негов приятел, който е присъствал, когато е извършен полевия тест. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че исковата молба е частично основателна и по двата иска. Следва да се посочи, че в частта, с която исковата претенция е приета за недоказана по размер, и съответно е отхвърлена, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Съдът е изложил подробни мотиви, че ищецът е успал да установи предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на допустимите си искови претенции и съответно за ангажиране на отговорността на ОДМВР София за вреди. Прието е, че по делото е доказано наличието на незаконосъобразен акт, издаден от длъжностно лице на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. София при или по повод на административна дейност, настъпили в резултат на този акт вреди, както и причинно-следствена връзка между тях. По отношение на искът за понесени имуществени вреди съдът приел, че същият е доказан, но до сумата от 207,20 лева, от които 201 лева стойността на теста за наркотици, и 7,20 лева - стойността на 2 билета за пътуване с автобусен транспорт на стойност 3,10 лева. За недоказани са приети разходите за таксиметров превоз, поради което исковата молба в тази ѝ част е отхвърлена. Въз основа на гласните доказателства от разпитаните свидетели съдът приел по отношение на исковата молба в частта ѝ за претендираните неимуществени вреди, че освен незаконосъобразен акт, е налице и втората предпоставка за основателност на иска на Л. Пешев настъпването на неимуществени вреди. Прието било, че негативното преживяване имало травмиращ характер за Пешев, като незаконосъобразното отнемане на СУМПС поради неправилно отчетен резултат от тест за наркотични вещества несъмнено е повлияло върху психиката му до степен да затрудни социалните му контакти, както и да му причини тревожност и стрес. За безспорно доказана е приета и третата кумулативно изискуема предпоставка наличието на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат, защото настъпилите негативни емоции по отношение на Л. Пешев са следствие именно от незаконосъобразния акт. Въз основа на изложеното, административният съд приел, че предявената искова претенция за неимуществени вреди е доказана по основание, но не и по размер, поради което съобразявайки чл. 52 ЗЗД и принципа за справедливост, посочил, че справедливото обезщетение по отношение на незаконосъобразната заповед е в размер на 2000 лева, като до пълния размер на исковата претенция искът е отхвърлен. Решението е допустимо, но частично неправилно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, но решението е необосновано в частта, касаеща изводите относно настъпване на неимуществени вреди, по отношение на които неправилно е приложен материалният закон при определяне на размера им. Административният съд е обсъдил подробно фактите и доказателствата и е изложил обосновани изводи за наличието на предпоставките на деликтната отговорност. Доказани по делото са предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за причинените на ищеца неимуществени вреди от отменената Заповед 21-0262-000146/19.06.2021 г., издадена от ВПД Началник група към РУ- Елин Пелин при ОДМВР София. От свидетелските показания са установени настъпили неимуществени вреди психологически болки и страдания и те са в пряка причинно-следствена връзка от отменената като незаконосъобразна заповед. Съдът обаче неправилно е приложил чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение. За уважаване на предявените искове ищецът следва да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на следните предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка връзка с посочения незаконосъобразен акт. Непозволеното увреждане представлява сложен фактически състав, включващ следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. Отговорността на държавата и общината е обективна и вина в случая не се изследва. Деянието се разбира като конкретна външна проява на едно лице, изразено както в действие, така и в бездействие. То е противоправно, когато противоречи на правните норми. Освен противоправно деяние, непозволеното увреждане предполага и вреда. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Вредата е в причинна връзка с извършеното деяние, когато е пряка и непосредствена последица от него. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Правилни са изводите на административния съд за настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, стрес, тревожност, безсъние като цяло негативни емоционални преживявания. Правилен е изводът, че ищецът е претърпял тези негативни емоции в пряка причинна връзка с незаконосъобразната Заповед 21-0262-000146/19.06.2021 г., издадена от ВПД Началник група към РУ- Елин Пелин при ОДМВР София. При преценка размера на обезщетението, обаче, съдът не е преценил, че периодът на преживените негативни емоции не е дълъг и интензитетът на засягане не е значителен. Не е доказано и влошаване на здравословното състояние на лицето. Както е посочено в оспореното решение на Л. Пешев е била предоставена възможност да представи писмени доказателства във връзка с показанията на свидетелката Трифонова, че неколкократно е посещавал Бърза помощ гр. Елин Пелин, както и семейния лекар, но такива не са представени. За пълнота следва да се посочи, че твърдяната от Пешев депресия, в която той твърди че бил изпаднал, е сериозен здравословен проблем, който изисква медицинска помощ и съответно доказване от медицинско лице. Поради това не се възприемат изцяло изводите на АССО относно влошаването на физическото и психическо здраве на ищеца в причинна връзка именно с незаконосъобразната Заповед 21-0262-000146/19.06.2021 г., издадена от ВПД Началник група към РУ- Елин Пелин при ОДМВР София. Това съответно се отразява и на изводите на съда за размера на присъденото обезщетение. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата. Въз основа на изложеното, а и отчитайки практиката на Върховния административен съд по подобни дела, настоящият състав счита, че размерът на определеното от АССО обезщетение е завишен и не съответства на преценката, изисквана от чл. 52 ЗЗД. Поради това решението следва да бъде отменено в частта, в която на Л. Пешев е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер над 1000 лева със съответните лихви, както и в частта с която в полза на ищеца са присъдени разноски над 221 лв. В останалата оспорена част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са касационните доводи на ОДМВР София, имащи отношение към претендираните и присъдени в полза на Пешев имуществени вреди. Същите са безспорно доказани, настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, поради и което не счита за нужно да ги приповтаря. При този изход от спора, на страните се дължат разноски пропорционално, както следва: за юрисконсултско възнаграждение на касатора в размер на 70 лв и за адвокатско възнаграждение на ответната страна в минимален размер съгласно Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 285 лв, съгласно чл. 38 от ЗА. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,