Решение № 1101 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8730/2011 г.

Решение № 1101 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8730/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Христинка Йорданова Карапанчева от гр. Ловеч срещу решение № 70 от 18.05.2011 г. по административно дело № 267/2010 г. на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 55/22.10.2010 г. на директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Ловеч. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на съдебния акт и уважаване на първоначалната жалба. Отправено е и искане за установяване на незаконосъобразното (невалидното) анулиране на болничен лист № 2969851, серия А 2008, като се прогласи неговата нищожност и на това основание бъде разпоредено издаването на редовен болничен лист за периода 18.01.2010 г. - 1.02.2010 г. Претендира се и присъждане на направените разноски пред двете инстанции. Аргументи в подкрепа на заявените искания са развити в молба и писмени бележки от адв. Цотов, повереник на касаторката, както и от последната в пледоарията й в проведеното по делото открито съдебно заседание. Ответникът по касация - директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Ловеч, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С атакуваното пред Ловешкия административен съд решение № 55/22.10.2010 г. директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Ловеч е оставил в сила разпореждания № О-10-999-80-00011807 от 19.08.2010 г., и № О-10-999-07-00011942 от 3.09.2010 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО - Ловеч, с които е отказано отпускане на парични обезщетения за временна неработоспособност на Христинка Йорданова Карапанчева по болнични листи за общо заболяване № 0573023/23.06.2010 г., серия А - 2009, за периода 20.06.2010 г. - 19.07.2010 г., и № 0573042/20.07.2010 г., серия А - 2009, за периода 20.07.2010 г. - 18.08.2010 г. Отказът е мотивиран с чл. 11, ал. 1, точка 1 от КСО, съгласно която право на парично обезщетение имат лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, като е прието и, че лицето е с прекъснати осигурителни права. По делото е установено, че жалбоподателката е в трудово правоотношение с "ВиК" АД, гр. Ловеч от 14.12.1995 г. и няма данни до приключване на устните състезания пред първата инстанция да е прекратено. От 22.12.2009 г. до 18.01.2010 г. Карапанчева е била в отпуск по болест. На 18.01.2010 г. ЛЗИП "Неврон-04" ООД, гр. Ловеч е издало нов болничен лист, оформен като продължение на предходния и касаещ периода 18.01.2010 г. - 1.02.2010 г., който болничен лист е бил анулиран на същата дата от лечебното заведение със знанието на осигуреното лице, поради неспазване на определения режим домашен-амбулаторен. На 8.02.2010 г. на Карапанчева е бил издаден нов болничен лист № 3183034, оформен като първичен, след който са били издадени още болнични листи, между които и тези по настоящото дело, оформени като продължение. След като е установил, че през времето от 18.01.2010 г. до 1.02.2010 г. жалбоподателката не е ползвала надлежно разрешен платен или неплатен отпуск, Ловешкият административен съд обосновано е приел, че към 2.02.2010 г. тя не е имала качеството на осигурено лице с право на парично обезщетение за временна неработоспособност по чл. 40, ал. 1 от КСО. В чл. 352 от Кодекса на труда изчерпателно са изброени случаите, в които се признава за трудов стаж времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил. Не се зачитат за трудов стаж периодите, през които работникът или служителят не се е явявал на работа без разрешен отпуск. Времето, през което работникът или служителят не се е явявал на работа, без да му е бил разрешен отпуск, е и извън уредените хипотези от чл. 9, ал. 2 от КСО за признаване на осигурителен стаж без да се дължат осигурителни вноски. В случая установеното по делото обективира законова невъзможност за изплащане на парично обезщетение за периода от 20.06.2010 г. - 18.08.2010 г., тъй като Карапанчева не е разполагала с валиден болничен лист за периода преди настъпване на временната неработоспособност, и този период е оформен от работодателя й като неявяване на работа, като за него не са начислявани и внасяни осигурителни вноски и поради това осигурителните права на лицето са прекъснати. Правилно съдът е преценил като ирелевантни възраженията на жалбоподателката за неправилно анулиране на болничен лист № 2969851 от 18.01.2010 г. Решението на първоинстанционния съд, с което жалбата до него не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост и материалноправни нарушения, са неоснователни. Оспореното с нея съдебно решение се основава на правилна преценка на събраните доказателства и е издадено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. При изготвянето на същото са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. С оглед на това правилно решаващия съд е възприел позицията на административния орган, че за периода 18.01.2010 г. - 1.02.2010 г. жалбоподателката не е осигурена за общо заболяване и майчинство поради самоотлъчка и е с прекъснати осигурителни права към момента на настъпване на временната нетрудоспособност. Горните констатации са надлежно обосновани в мотивите на проверяваното решение. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 3 от КСО (изм., бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) дефинира като "осигурено лице" физическото лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5, през които то също се смята за осигурено. Към началната дата 2.02.2010 г. на временната неработоспособност по болничен лист № 3183034, серия А 2008, жалбоподателката е била с прекъснати осигурителни права. За предшестващия период 18.01.2010 г. - 1.02.2010 г. тя не е упражнявала трудова дейност и за същия период за нея не са били дължими и внесени осигурителни вноски. Не й е бил разрешен отпуск за временна неработоспособност, защото болничен лист № 2969851 от 18.01.2010 г. е бил анулиран по реда на чл. 49 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (отм.). След анулиране на болничен лист № 2969851/18.01.2010 г., за което жалбоподателката е уведомена на същата дата, тя не е посочила причини пред своя работодател и осигурител "ВиК" АД, гр. Ловеч за отсъствието си от работа за периода от 18.01.2010 г. - 1.02.2010 г. и за този период последният е прекъснал осигуряването й с оглед на преустановената трудова дейност. За същия времеви отрязък няма доказателства за ползван платен или неплатен отпуск, разрешен по нейно искане от работодателя по реда на чл. 160 от Кодекса на труда. Времето, предхождащо деня на настъпване на неработоспособността по болничен лист № 3183034, серия А 2008, през което лицето не се е явило на работа във "В и К" АД - Ловеч, е отразено във ведомостта за заплати като неявяване на работа (самоотлъчка). Както бе отбелязано и по-горе в друг контекст, правото по чл. 40, ал. 1 от КСО на парично обезщетение временна неработоспособност възниква за осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Към 1.02.2010 г. жалбоподателката не е извършвала трудова дейност и не е подлежала на осигуряване. Осигуряването й е било прекъснато и поради това тя не е имала качеството "осигурено лице" за общо заболяване и майчинство с право на парично обезщетение за времето от 2.02.2010 г. до 9.03.2010 г. по болничен лист № 3183034, серия А 2008. Прекъснатото осигуряване игнорира възможността за обезщетение по риска общо заболяване за периода на издадения болничен лист в рамките на това осигурително правоотношение. Невъзобновяването на трудовата дейност сочи невъзстановено осигуряване и недължимост на осигурителните вноски, а оттук и липса на право на обезщетение в хипотезите на осигурените социални рискове, между които и този за общо заболяване. Исканията, направени в касационната жалба, с решението на ВАС да бъде установено незаконосъобразното анулиране на болничен лист № 2969851, серия А- 2008, и да бъде разпоредено издаване на редовен болничен лист за периода 18.01.2010 г. - 1.02.2010 г., са недопустими, а искането да се прогласи нищожността на анулирането е неоснователно. Органите на експертиза, издали неправомерно болнични листове, имат право сами да ги анулират до изплащане на обезщетения по тях, при условие, че осигуреният не възразява. По делото е установено, че жалбоподателката е била своевременно уведомена за анулирането, като не е направила възражения. При извършения косвен съдебен контрол върху валидността на акта за анулиране на болничен лист № 2969851 от 18.01.2010 г. се установява, че същият е издаден от двамата лекари - членове на ЛКК, които са компетентният орган по чл. 49, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (отм.). Съгласно чл. 49, ал. 6 от цитираната наредба анулиране на болнични листове се извършва, като листа се зачертава с две срещуположни диагонални черти, вписва се думата "унищожен" и по чие решение се анулира. Видно от представеното заверено копие на анулирания болничен лист е, че е осъществено от лекарската консултативна комисия, която го е издала, след спазване на утвърдената процедура и форма по чл. 49 от НМЕР (отм.). Спазено е изискването за форма, установено от ал. 6 - болничният лист е зачертан с две срещуположни диагонални черти, вписано е, че се анулира като синоним на унищожава, посочена е датата и лекарите са удостоверили анулирането с подписите си. Актът на анулиране не е нищожен, а законосъобразността му не подлежи на инцидентен съдебен контрол. Засегнатото лице е имало възможност да оспори законосъобразността на акта на анулиране на болничния лист по административен и съдебен ред. Предвид горното настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че липсват основания за обявяване нищожност на акта по анулиране, а по въпросите за неговата унищожаемост не е налице пленарна компетентност за произнасяне. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е постановено при точно прилагане на материалния закон и вярна преценка на фактите. Съдебният акт е надлежно мотивиран и не е налице твърдяното от касаторката едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства и проявен субективизъм при изследване нарушенията във връзка с наличното прекъсване на осигуряването между жалбоподателката и осигурителя "ВиК" АД, гр. Ловеч. Съдът е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, съпоставяйки и анализирайки установените фактически обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност. Като е приел, че оспорените административни актове са законосъобразни и е отхвърлил подадената жалба, Ловешкият административен съд е постановил правилно решение. Водим от горното Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото трябва да се остави в сила. При този изход на спора неоснователна се явява и не следва да бъде уважавана и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски в производството пред двете съдебни инстанции. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,