Решение № 14290 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4470/2018 г.

Решение № 14290 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4470/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ученически отдих и спорт" ЕАД, гр. С., представлявано от изпълнителния директор С. К., срещу решение № 1779 от 02.11.2017 г. по адм. дело № 1852/2016 г. на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата му против Отказ изх. № 17-321/07.07.2016 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Б.. П. се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Претендира разноски за двете инстанции. По делото е постъпила частна жалба от: А. Д., В. Р., Х. Й., Н. Й., К. Й., Г. Б. и А. Д., всички, чрез пълномощника им - адв. И., срещу определение № 2865 от 14.12.2017 г. по адм. дело № 1852/2016 г. на Административен съд Б., с което е оставено без уважение искането им за допълване на решение № 1779/02.11.2017 г. по адм. д. № 1852/2016 г. на АС-Б., в частта му на направените разноски от тези лица. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От същите лица - ответници по касационната жалба, е постъпил отговор, с който оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират разноски за касационната инстанция. Ответниците: началника на СГКК-Б. и кмета на община-Несебър, редовно призовани, не се представляват. Останалите ответници - физически лица, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на подадената частна жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Частната жалба е подадена в срок и от надлежни страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. По касационната жалба: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на "Ученически отдих и спорт" ЕАД, против Отказ изх. № 17-321 от 07.07.2016 г. на началника на СГКК Б., с който е отказано изменението на КККР на с. Р., община Несебър, област Б., изразяващо се в нанасяне на сграда с проектен идентификатор 61056.501.628. 1, попадаща в ПИ 61056.501.628 и в ПИ 61056.501.613. С отказът е прието, че сградата не подлежи на заснемане, тъй като с изменението на КККР на с. Р., със заповед №КД-14-02-1379/27.07.2012 г., същата сграда е била заличена и липсват нови обстоятелства за нанасянето й. В съдебно-административното производство е установено, че процесната сграда е съборена и не съществува на място. Поради това, въпреки несъгласието на съда с оспорения отказ, поради това, че към датата на издаването му сградата е съществувала, макар и полуразрушена, е прието от съда, че са налице нови факти, настъпили след издаване на отказа, които съгласно чл. 142, ал. 2 АПК обосновават други изводи, а именно за неоснователност на исканото изменение на КККР. На това основание е прието, че отказът е законосъобразен, тъй като съборената сграда не подлежи на отразяване в кадастъра на с. Р.. Решението е правилно. По делото е установено и не се спори между страните, че след издаване на оспорения отказ, сграда с проектен идентификатор 61056.501.628. 1 по КККР на с. Р., община-Несебър, е съборена и не съществува. Спорен е въпроса доколко този факт, настъпил след издаване на отказа и преди приключване на устните състезания пред първата инстанция е нов, по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК и правилно ли е съобразен от съда. Съгласно чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Принципно съответствието на административния акт с материалния закон се преценява според фактите, съществуващи към момента на издаването му - чл. 142, ал. 1 АПК, а последващите /нови/ факти следва да се вземат предвид, само ако променят съществувалото към издаването на акта правно положение или отменят съществуването на тези факти, т. е ако действат с обратна сила. Под нови факти от значение за делото следва да се разбират факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти, т. е същите да са от значение за решаване на делото по същество. В конкретния случай фактът на премахване на сградата - предмет на исканото изменение в КККР на с. Р., е такъв нов факт, който отменя фактите, съществували към момента на издаване на отказа на началника на СГКК-Б. от 07.07.2016 г., а именно, че сградата съществува, макар и в полуразрушен вид. Този нов факт не може да бъде пренебрегнат от съда, тъй като влияе на фактите, въз основа на които е издаден отказа, поради което има значение на доказателствен факт от значение за правилното решаване на делото. Ето защо, като се е съобразил с него, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, съдът не е допуснал нарушение на закона. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗКИР " кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на РБ". А съгласно чл. 23, т. 2 ЗКИР сграда, включително изградена в груб строеж, е такъв недвижим имот, обект на кадастъра. Това означава, че за да бъде заснета в кадастъра, тази сграда трябва да съществува, най-малкото във вид на груб строеж. В случая при съобразяване с настъпилия нов факт по чл. 142, ал. 2 АПК, а именно, че сградата не съществува, правните изводи на съда за законосъобразност на отказа на началника на СГКК-Б. са правилни, защото не подлежи на нанасяне в кадастъра имот, който не съществува. По изложените съображения касационната жалба на дружеството се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този резултат и съобразно направеното искане от адв. И., касаторът следва да бъде осъден да заплати само на ответника Х. Й. сумата от 1 000 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие - стр. 12. На останалите ответници по даденото пълномощно от 04.01.2018 г. /стр. 11 не се дължат такива разноски, поради това, че не са страни по този договор. По частната жалба: С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на частните жалбоподатели за допълване на решението, в частта му за разноските, като неоснователно. Приел е, че след като към датата на съдебното оспорване отказът се явява незаконосъобразен, независимо от крайния резултат, то разноски не се дължат на заинтересованите страни. Отделно е приел, че искателите, с изключение на Х. Й., не са доказали никакви разноски. Определението е частично неправилно. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, частните жалбоподатели са направили искане за допълване на решението, в частта на разноските, поради пропуск на съда да се произнесе по тях. Искането за разноски е направено своевременно от пълномощника им - адв. И. в хода по същество пред първоинстанционния съд, в с. з. на 03.10.2017 г., подкрепено с опис на разноските - стр. 322. Видно от договора за правна защита и съдействие - стр. 115, вр. с пълномощно на адв. Е. И. от 24.11.2016 г. - стр. 92, частният жалбоподател Х. Й. е заплатил адвокатски хонорар за първата инстанция в размер на 1 000 лева. Останалите частни жалбоподатели не са подписали този договор, поради което и правото на разноски по него принадлежи само на подписалата го страна - Х. Й.. Препращането към пълномощното от 24.11.2016 г. касае процесуално представителство по делото, но не и че извършеното плащане е от всички упълномощители. Само Х. Й. е заплатил 50 лв. депозит за СТЕ / стр. 234 и 200 лв. допълнителен депозит за СТЕ / стр. 259/, видно от приложените платежни нареждания. Предвид изложеното определението, в частта с която е оставено без уважение искането на Х. Й. за разноски, се явява неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Като неправилно в тази част обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което "Ученически отдих и спорт" ЕАД, бъде осъдено да заплати на Х. Й. разноски по делото, в общ размер на 1 250 лева, от които 1 000 лева за адвокат и 250 лева за СТЕ. Сумата не следва да бъде редуцирана, въпреки възражението за прекомерност от страна на дружеството, предвид фактическата и правна сложност на делото. В останалата част, определението като правилно следва да се остави в сила, тъй като искането за разноски на останалите частни жалбоподатели е останало недоказано. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение