Решение № 647 от 15.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2644/2008 г.

Решение № 647 от 15.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2644/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на Д. И. Б. от с. Н. бани, Пловдивска област, против въззивното решение от 24.03.2008 г. по гр. д. № 2998/2007 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е отменено първоинстанционното решение и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касаторката иск за признаване за установено по отношение на ОбСЗ - гр. Асеновград правото й като наследник на И. Б., бивш жител на с. К. и бивш член-кооператор на кооперация "С" - с. К., починал през 1992 г., на възстановяване на собствеността върху 108.031 дка гори, в идеални части от кооперативния ревир "Б", целият с площ 2 828.9 дка в землището на с. К. К. поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяната му и вместо това искът бъде уважен. Ответникът по касация - Р. д. по горите - П. оспорва касационната жалба по съображенията в писменото му становище. Останалите ответници не са взели становище по жалбата. С определение № 39 от 20.10.2008 г. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Като прецени данните по делото, настоящият състав на II г. о. на ВКС, приема следното: За да отхвърли предявения иск, след отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че представената декларация за притежавани непокрити земеделски имоти от 1949 г. не представлява доказателство за право на собственост, съгласно чл. 13, ал. 3, изр. 1 ЗВСГЗГФ, поради което и не е установено правото на собственост върху ревира "Б" да е принадлежало на В. кооперация "С". Такива не представляват и останалите писмени доказателства, установяващи притежавани от горско-производителна кооперация "З" гори в землището на с. Ш.. К. /, а и не са налице доказателства за правоприемството между кооперация "З" и кооперация "С" с оглед липсата на доказателства за осъществяването на сливането на двете кооперация, одобрено на общо събрание по представения протокол от 17.08.1947 г., с оглед липсата на вписване в регистъра на съда и обнародването му. С оглед на това и при липсата на доказателства, че В. кооперация "С" е притежавала ревира, въпросът за членството на наследодателя на ищцата в кооперацията, вкл. и към момента на сливането й в друга - "С" е ирелевантен, с оглед предвиденото в чл. 3, ал. 3, предл. 1 ЗВСГЗГФ възстановяване на собствеността върху г. на кооперациите, преобразувани след 9.09.1944 г. на бившите член-кооператори или техните наследници към датата на преобразуването. Въззивното решение, като краен резултат за неоснователност на иска, е правилно и обосновано, а оплакванията на касаторката са неоснователни. Дори и да се приеме за основателен довода, че В. кооперация "С" с. К. е придобила при сливането с кооперация "З" с. К., осъществило се през 1947 г., ревира "Б", предмет на представената декларация от 1949 г. за притежавани непокрити земеделски имоти на В. кооперация "С", чийто чл. е бил наследодателят на ищцата с 77 дяла, то съгласно чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ е предвидено възстановяването на собствеността на бившите член-кооператори или на техните наследници към датата на преобразуването на кооперацията. От представените въпросници за горско-стопанска единица за двете стопански години - 1944/45 и 1946/47 се установява, че стопанската единица "З" в землището на с. К. са били притежание на кооперация "З", имаща 44 кооператори и е с обща горска площ 2 892 дка. В този смисъл са и представения С. план на кооперативния ревир "З" на горовладелската кооперация "З", утвърден 1945 г. и С. за отстъпени гори от държавата по Закона за А. околия от 1911 г. и изм. му с приложени списъци на съпритежателите на ревирите от 1938 г., в частност на ревира "К". Установено е, че с протокол № 22 от 16.07.1947 г. от проведено заседание на управителните и контролните съвети на ТГПК "С", с. К. и Г. производителна кооперация "З", с. К. е взето решение за одобряване и провъзгласяване сливането на двете кооперации въз основа на Закона за улесняване сливането на кооперативните сдружения - Д. в. бр. 54/1947 г., като първата е приемаща, а втората кооперация е присъединяваща се, а след сливането наименованието на кооперацията се определя на Т. горска стопанска кооперация "С", със седалище с. К. т. 1 от протокола. Насрочено е и общо събрание, проведено на 17.08.1947 г., видно от Протокол № 23, от който се установява и членството на наследодателя на ищцата с посочените 77 дяла. Одобрено е сливането на кооперациите, вкл. е налице такова и преди това от УС на БЗКБ, Ч. клон с решение, съгласно представеното по делото писмо. Следователно, декларирането през 1949 г. на името на В. кооперация "С" /което наименование е придобила през 1948 г./ на гора с площ 2 828.9 дка, при липсата на други доказателства, установява притежаваната горска площ от слялата се в нея кооперация "З", поради което и моментът на преобразуването е релевантен за възстановяването на собствеността, съгласно направеното от закона разграничение в хипотезите на чл. 3, ал. 2 и чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ. Защото член-кооператорите на тези кооперации, които не са били заличени от регистрите, преобразувани след 9.09.1944 г. /каквато е кооперацията "З"/ не са загубили правата си на собственост съобразно дяловете си, и след преобразуването чрез вливането й в другата кооперация "С", преразпределението на дяловете няма вещнопрехвърлителен ефект, за да се приеме, че и членовете на втората кооперация са придобили съответен дял от притежаваната гора. Наследодателят на ищцата не се поддържа да е бил член-кооператор на ГПК "З", чийто член-кооператори са били собственици на процесния ревир, вкл. и към момента на сливането й с ТГПК "С" през 1947 г., който е релевантния момент за възстановяване на собствеността. Затова и последващото сливане във ВК "С" през 1951 г. е ирелевантно и не обосновава извод за приложимостта на хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Предявеният иск е неоснователен, поради което и въззивният съд правилно е отменил първоинстанционното решение и го е отхвърлил. Представената съдебна практика, в която е направен извод за принадлежността на правото на собственост върху ревира на ВК "С" е неправилна, поради изложените съображения. В заключение, не са налице предпоставките на чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение, което е правилно и обосновано и следва да се остави в сила. Водим от горното, настоящият състав на Върховният касационен съд, II гражданско отделение