Решение № 6184 от 9.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2741/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България със седалище и адрес на управление в София, на бул. Княгиня Мария Луиза 114Б против Решение 433/15.01.2024г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. 8502/23 година. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отменено Решение 11629 от 27.07.2023 г. на Председателя на ДАБ в частта му, в която на А. А. С., гражданка на Сирия и на малолетните й деца А. А. М. и А. А. М. е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по молбата на С. и малолетните й деца за предоставяне на хуманитарен статут, при спазване на дадените в това съдебно решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Със същото решение е отхвърлена жалбата на С. и на малолетните й деца А. М. и А. М. срещу Решение 11629 от 27.07.2023 г. на Председателя на ДАБ в частта му, в която им е отказано предоставяне на статут на бежанец. Касационният жалбоподател е обжалвал първоинстанционното съдебно решение в неговата цялост. Твърди неправилност на същия, навеждайки всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му. Не претендира разноски за настоящото производство. С влязло в сила Определение 9814/17.09.2024г., постановено по настоящото дело, Върховният административен съд остави без разглеждане касационната жалба на Председателя на ДАБ в частта й, в която обжалва първоинстанционното решение, в частта, в която отхвърлена жалбата срещу отказа за предоставяне на бежански статут и прекрати касационното производство в тази част. Предмет на касационна проверка е решението на АССГ в частта, в която е отменен отказа за предоставяне на жалбоподателите на хуманитарен статут. Ответниците А. А. С., родена на [дата]. в гр. Дейр Алзор, Сирия и малолетните й деца А. А. М., роден на [дата]. в гр. Газиантеп, Турция и А. А. М., роден на [дата]. в гр. Газиантеп, Турция, действащи чрез тяхната майка, като законен представител, не изразяват становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд С. се явява лично и като законен представител на своите деца. Представя писмени бележки. Представлява се от упълномощени адвокати, които оспорват касационната жалба. Изразяват становище, че касационната жалба на Председателя на ДАБ е неоснователна. Искат потвърждаване на обжалваното решение в отменителната му част. Не се претендират разноски за настоящото производство. Участващият по делото представител на Върховната прокуратура изразява становище за неправилност на обжалваното решение в неблагоприятната му за касационния жалбоподател част. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като неоснователна. Административният съд е установил следната фактическа обстановка: Административното производство е започнало въз основа на молба на А. С. за предоставяне на международна закрила на нея и на нейните малолетни деца, вх. 1113 от 12.04.2023 г. по описа на ДАБ л. 114 от първоинстанционното дело. На същата дата е съставен регистрационен лист (л. 112, пак там), в който е отразено, че кандидат е гражданка на Сирия, родена на [дата]. в гр. Дейр Алзор, религия [заличен текст], с висше образование, професия общински служител, семейно положение омъжена, владее арабски език и притежава национален паспорт [заличен текст], издаден от Сирия, с изтекъл срок на валидност (л. 78 и л. 79, пак там). Самоличността на чужденката и на нейните деца е установена и въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ (л. 92, пак там). Сирийската гражданка представила турски карти за временна закрила на нея и децата й - от л. 56 до л. 61, пак там. На 12.04.2023 г. на жалбоподателката е издадена регистрационна карта за бежанец, валидна до 13.07.2023 г. Срокът на картата е продължен до 13.10.2023 г. (л. 91 и л. 9 от първоинстанционното дело). На 17.05.2023 г. е проведено интервю със С. в присъствието на преводач от арабски език, документирано в протокол, рег. УП-26872 от същата дата л. 73-74, пак там. Съгласно писмо, рег. М-11203 от 28.06.2023 г., Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на С., в случай че лицето отговаря на условията по ЗУБ (л. 53, пак там). На 27.07.2023 г. Председателят на ДАБ издал Решение 11629, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, т. 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С. и двете й деца. За целите на съдебното производство пред първата инстанция е изготвен и представен Социален доклад, изх. ПР/Д-С-КС/511-001/10.10.2023 г. (л. 129 от първоинстанционното дело), в който е посочено, че в интерес на децата е да живеят в сигурна и спокойна среда, където няма риск за живота им и могат да продължат образованието си. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че жалбата на С., действаща в лично качество и като законен представител на двете й деца е процесуално допустима за разглеждане по същество и частично основателна. Преценил е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 75 ЗУБ орган и е в съответствие с материалния закон в частта му, в която на трите лица е отказано предоставянето на статут на бежанец. Счел е, че причините за напускане на държавата по произход, изложени от майката в проведеното с нея интервю, не представляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Подчертал е, че жалбоподателката не е заявила обстоятелство, което може да бъде свързано с която и да е от посочените в този закон причини за преследване. Формирал е извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ в тази му част, поради което е отхвърлил подадената срещу него жалба в същата част. На следващо място съдът е обсъдил материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Разгледал е и е анализирал данните от представените от дирекция Международна дейност при ДАБ справки, вх. ЦУ-665/19.05.2023 г. (от л. 43 до л. 52, пак там) и вх. ЦУ-1317/04.09.2023 г. (л. 130-132, пак там) за общото положение и актуалната политическа, и икономическа обстановка в Сирия. Мотивирал се е, че и към момента на постановяване на първоинстанционния съдебен акт положението в Сирия отговаря на критериите, заложени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ вътрешен въоръжен конфликт , който до степен на безогледност и/или повсеместност е обхванал цялата територия на страната и поставя в риск и от посегателство живота и здравето на всички цивилни граждани. Относно приетото от административния орган, че Турция се явява трета сигурна държава по смисъла на пар. 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ за кандидатката и децата й, съдът е преценил, че на С. и семейството й е била предоставена временна закрила в Турция, където са родени децата й, и където всички са пребивавали в продължение на 8 години. Съобразил е данните по делото, че жалбоподателката е напуснала Турция с децата си доброволно, след като поради разрушаване на блока, в който живели със семейството й, се преместили в Истанбул, където не й давали апартамент под наем. Приел е, че заявеното от чужденката по време на интервюто за неприемането на едно от децата в по-близкото училище не изключва временната закрила. Формирал е извод, че Председателят на ДАБ е извършил непълна преценка на фактите и обстоятелствата, относими към легалната дефиниция за трета сигурна държава за кандидатите, търсещи международна закрила нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Позовал се е на информацията от справката за Турция, вх. ЦУ-809/12.06.2023 г. (от л. 22 до л. 42, пак там), че статутът на временна закрила се прекратява за конкретно ползващо се от него лице, когато той или тя: а) напусне Турция доброволно (л. 41). Посочил е, че турските власти са предвидили за сирийските граждани временно разселване заради разрушителното земетресение от 2023 г., с възможност за запазване на статута на временна закрила, но само при условие, че е поискано и издадено от официалните власти разрешение за това. Подчертал е, че С. не разполага с такова разрешително. Посочил е също така, че административният орган не е изследвал, дали при връщане в Турция на тримата кандидати, тази държава ще предостави, съобразно практиката си в такива случаи, статут на временна защита при повторно пристигане в Турция Достъпът до режим на временна закрила за лица, които преди това са се възползвали от временна закрила в Турция, но статутът им е бил прекратен, се оценява на индивидуална основа от Министерство на управление на миграцията , която е институцията, упълномощена да предостави или да откаже подновен достъп до статут на временна защита при повторно пристигане в Турция (справка, вх. ЦУ-809/12.06.2023 г. (л. 42 от първоинстанционното дело)). Преценил е, че не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки Турция да бъде възприета като трета сигурна държава . Формирал е решаващия извод за незаконосъобразност на оспореното решение на Председателя на ДАБ в частта му, в която административният орган се е произнесъл, да не бъде предоставян хуманитарния статут на лицата. Постановил е отмяната на оспорения акт в тази му част и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата на чуждите граждани за международна закрила. Дал е указания на Председателя на ДАБ да извърши преценка дали: 1. при повторно пристигане на С. и децата й в Турция, на същите ще бъде предоставен достъп до режим на временна закрила като лица, които преди това са се възползвали от временна закрила в тази държава, но статутът им е бил предполагаемо прекратен; 2. ако се предположи, че статутът им на временна закрила е прекратен дали съществува риск да бъдат върнати обратно в държавата им по произход; 3. Турция е в състояние да осигури закрила на кандидатите, предоставяйки им съответните права и услуги, включително достъп до жилище, при отчитане на последната актуална ситуация в страната след голямото земетресение от февруари 2023 г. Указал му е също да събере информация по твърдението на жалбоподателите за влошено отношение към сирийските граждани в Турция, както и данни дали има засилено връщане от турските власти на сирийски бежанци в Сирия. По тези съображения, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Решението на административния съд в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав възприема напълно съображенията на първоинстанционния съд, обосновали решението му в частта, в която е отменен отказа за предоставяне на хуманитарен статут. Това прави ненужно повтарянето им в настоящото решение. За изчерпателност следва да се посочи и следното: От редакцията на чл.13, ал.1, т.14 и ал.4 ЗУБ следва, че обстоятелството, че чужденецът идва от трета сигурна държава, при условие че ще бъде приет в нея, може да е несамостоятелно основание за отхвърляне на искането за международна закрила, а може и да е самостоятелно основание за отхвърляне на молбата за международна закрила като явно неоснователна. Посоченото обстоятелство е несамостоятелно основание тогава, когато наред с него за кандидата чужденец не са налице предпоставките на чл.8, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗУБ. Това следва от съдържанието на чл.13, ал.1, т.14 ЗУБ. Идването на чужденеца от трета сигурна държава може да е самостоятелно основание за отхвърляне на молбата му за международна закрила като явно неоснователна тогава, когато е налице хипотезата на чл.13, ал.4 във вр. с т.14, ал.1 от ЗУБ. Тоест, едновременно са налице следните предпоставки чужденецът идва от трета сигурна държава, установена е връзка на чужденеца и тази трета държава, обосноваваща връщането му там, държавата може да се определи като сигурна за конкретния чужденец, молбата на чужденеца за международна закрила не е разгледана по същество и на чужденецът е предоставен документ на езика на третата държава за това обстоятелство. В конкретния случай, от мотивите на председателя на ДАБ, посочени в оспореното решение, следва, че според административния орган Сирия все още се намира в състояние на вътрешен въоръжен конфликт и ситуацията в държавата на произход на кандидата е достигнала такова високо равнище на безогледно насилие, че обстановката по сигурността в Сирия е достигнал прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, преминал в гражданска война. В решението на председателя на ДАБ е посочено, че от установената към онзи момент обстановка в Сирия не може да се очаква, молителката и децата й да се установят в друга част от територията на държавата, където да се ползват от закрила, която да бъде ефективна и да има траен характер , и че не могат да бъдат изпълнени критериите за възможността зъ ватрешно разселване. Посочените съображения на орган, изключват приложението на чл.13, ал.1, т.14 ЗУБ, т.е идването на чужденеца от трета сигурна страна като несамостоятелно основание за отказ на международна закрила. В този случай, посоченото релевантно обстоятелство идването на чужденеца от трета сигурна страна, е преценено от органа като самостоятелно основание за отхвърляне на молбата. В решението на административния орган не са изложени обаче съображения за изпълнение на условията на чл.13, ал.4 ЗУБ, поради което съдът не може да прецени, доколко са изпълнени предпоставките в закона и дали със сигурност може да се приеме, че Република Турция е трета сигурна за чужденеца страна, той има връзка с нея и той не само ще бъде допуснат до територията й, но и ще бъде приет в нея. В административната преписка не се съдържа издаден документ от ДАБ, така както изисква чл.13, ал.4, т.2 ЗУБ. Липсата на мотиви за съществени за спора обстоятелства обосновано е преценена от административния съд като основание за отмяна на решението на ДАБ в частта относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут на кандидатите и връщане на преписката в тази част на административния орган за ново произнасяне, при което административният орган следва да анализира и актуалната обстановка в Сирия. По гореизложените съображения и на осн. чл. 221,ал.2 АПК, Върховният административен съд