Решение № 3582 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8783/2013 г.

Решение № 3582 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8783/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на началника на МП "Варна Запад", чрез юрк. Сърбинска, против Решение № 1126 от 07.05.2013 г. на Варненски административен съд, по адм. д. № 3694 по описа за 2012 г., с което по жалба на "Челик 9" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. "Симеон Велики" № 33, ет. 9, ап. 45, представлявано от Рукие Челик, е отменено Решение изх. № 4444-186-3/04.07.2012 г. към ЕАД № 11BG002002H0070013/29.08.2011 г., издадено от началника на МП "Варна Запад" при Митница Варна, с което е коригирана митническата стойност на посочените в ЕАД стоки и са начислени допълнително дължими държавни вземания за ДДС в размер на 12 330.32 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в несъобразяване на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност, в сила от 10.06.1998 г., съгласно чл. 12 и чл. 16 от която, вместо документи може да се представи компютъризирана информация, която може да се използва вместо тях като доказателство в административните и съдебни процедури. Съдът не съобразил неубедителността и противоречията в представените от жалбоподателя доказателства за декларираната от него митническа стойност. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата против митническия акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Челик 9" ООД, гр. Шумен не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е било решение на митнически орган за промяна на декларирана митническа стойност на внесена стока и определяне въз основа на това на допълнителен размер задължения за ДДС. За да се произнесе по спора, съдът е извършил подробен и прецизен анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, въз основа на който е извел кореспондиращи и логически обосновани фактически констатации. Към тях решаващият състав е приложил релевантна материалноправна норма на чл. 29, § 1 от МКО, в резултат на което е достигнал до извода, че оспореното решение е постановено при липса на мотиви и при неправилно прилагане на материалния закон - основания по чл. 146, т. 2 и 4 АПК. Настоящият касационен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Основният спорен въпрос между страните се концентрира върху размера на митническата облагаема стойност на внесените стоки при насрещни твърдения, че същата възлиза на сумата, декларирана от вносителя на база на представената с ЕАД фактура, респективно - на сумата, посочена в износната митническа декларация, изпратена по линия на международното сътрудничество от турската митническа администрация. В тази връзка, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящия състав. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, съответно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в буква "а" - "г". При наличието на две фактури и две ЕАД - износна и вносна, с различна стойност на стоките, правилен е изводът на съда, че тяхната доказателствена стойност е идентична и в тежест на административният орган е да установи по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната от вносителя. Неоснователен е доводът на касатора, че придружителното писмо, издадено от турските митнически органи, в което е описана износната ЕАД, придава на същата материална доказателствена сила, тъй като вписването й в официален документ или заверката на изпратеното копие не удостоверяват верността на данните в частния документ, а само свидетелстват, че той е представен пред турските власти и е идентичен с оригинала. В писмото е посочено, че освен разпечатката на износната ЕАД не може да бъдат представени други документи. Представена е електронна разпечатка на турската ЕАД 11350300EX122449/05.08.2011 г. По делото липсва друга фактура, носеща същия номер, но съдържаща други данни за цената на стоките, такава фактура не е представена и от турската митническа администрация към изпратената електронна разпечатка на износната ЕАД. При така събраните доказателства, правилно е прието, че подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е именно цената, декларирана от вносителя, в резултат на което материално законосъобразен е и формираният извод за основателност на предявеното оспорване. Неоснователно е касационното оплакване за несъобразяване на цитираната по-горе Спогодба между правителствата на Р България и Р Турция. Възможността за представяне на компютъризирана информация, събрана по линия на посоченото международно сътрудничество, която може да се използва вместо документи като доказателство в административните и съдебни процедури не означава, че въпросната информация има приоритет пред всички останали събрани в съответното производство доказателства, както поддържа неоснователно касаторът. Осчетоводяването на декларираната митническа стойност на стоката в счетоводството на вносителя е относимо към спорния по делото фактически въпрос и е косвено доказателство за направените от първоинстанционния съд фактически изводи. Що се отнася до липсата на съобразяване на противоречия в представените от страна на адресата на митническия акт доказателства, съдът правилно е приел, че доказателствена тежест относно фактическите констатации на административния акт носи неговият издател и при липса на такова доказване за негова сметка са последиците от това недоказване. В този смисъл е практиката на ВАС - Решение № 2528/21.02.2012 г. по адм. д. № 9318/2012 г.; Решение № 10255/12.07.2012 г. по адм. д. № 1905/2012 г.; Решение № 9797/05.07.2012 г. по адм. д. № 15314/2011 г.; Решение № 2316/18.02.2013 г. по адм. д. № 7638/2012 г.; Решение № 906/18.01.2013 г. по адм. д. № 7838/2012 г.; Решение № 7424/28.05.2013 г. по адм. д. № 12457/2011 г.; Решение № 7288/29.05.2013 г. по адм. д. № 11025/2012 г. и др. Предвид на гореизложеното, решението на Варненския административен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния съдебен акт, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение