Решение № 3467 от 9.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2687/2011 г.

Решение № 3467 от 9.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2687/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Марин Петров Вълчев от гр. Пловдив против Решение № 1649/30.11.2010 г., постановено по адм. дело № 2327/2010 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № ЯЗ/01-551 от 11.08.2010 г. на Началника на I-во РУ "Полиция" при ОД МВР гр. Пловдив, с която му е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо нарезно оръжие. Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Началника на I-во РУ "Полиция" при ОД МВР гр. Пловдив, редовно призован, не се явява и представлява. Ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на Марин Петров Вълчев от гр. Пловдив против Заповед № ЯЗ/01-551 от 11.08.2010 г. на Началника на I-во РУ "Полиция" при ОД МВР гр. Пловдив, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, отменен, (ЗКВВООБ отм.) му е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо нарезно оръжие. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че посочените като основания за издаването на заповедта фактически обстоятелства съответстват на предвидените в закона предпоставки за отказ да бъде издадено исканото разрешение. Изложени са мотиви, че за да е налице доказана необходимост не е нужно да съществува конкретно застрашаване или опасността да е реална и постоянна, а е достатъчно съществуването на потенциална опасност, която да застрашава конкретна личност. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ отм., разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци при недоказана или отпаднала необходимост. В настоящият случай, в административният акт се сочи основанието "недоказана необходимост". В нормата на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ също е предвидено, че в искането за издаване на разрешение трябва да се обоснове необходимостта от издаването му. Анализът на тези разпоредби налага извода, че в тежест на лицето, подало искането за издаване на разрешение, е да докаже необходимостта от притежаването на огнестрелно решение. Във всички случаи на първоначално издаване или продължаване срока на вече издадено разрешително за дейности по ЗКВВООБ отм., в тежест на заявителя е да докаже основателността на искането си. Посоченият от лицето мотив - за самоохрана не съставлява основание за приемане от страна на административният орган, че е налице необходимост от притежаване на лично оръжие с цел самоохрана. Цитираният от жалбоподателя мотив в искането му не сочи за съществуването на вероятна опасност по смисъла на закона. При тази фактическа обстановка правилно административният орган е отчел, че в случая липсват факти, които могат да се приемат като пораждащи правото на жалбоподателя за носене на оръжие. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение