Решение № 109 от 3.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 1617/2014 г.

Решение № 109 от 3.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 1617/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева Производството е образувано по молба на Е. М. Р. - от [населено място] за отмяна на Решение от 14.12.2012 г. по гр. д. № 600/2012 г. на Кюстендилски окръжен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителката излага, че три седмици след като научила за Определение по т. д. № 1535/2013 г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване, с постановяването на което влиза в сила решението, постановено по предявения от нея иск, подава молба за отмяна на въззивното решение, тъй като във въззивното производство не е била надлежно представлявана от адвокат, какъвто е упълномощила само за първоинстанционното производство. Сочи, че не е призована от въззивния съд на адреса, посочен по делото, който не е променяла, нито е сочила за съдебен адрес адвоката, подал въззивната жалба. Поради това, че не е била надлежно призована за датите на съдебните заседания и за постановените съдебни актове, молителката поддържа, че не е съгласувала защитна позиция по делото, не е информирана за подготвена писмена защита и подаването й в съда - затова поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието й във въззивното производство, е била лишена от възможност на участва в него. На основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК иска въззивното решение да се отмени и да се възобнови висящността на въззивното производство. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата като просрочена, като счита, че за да подаде касационна жалба, молителката очевидно за постановеното въззивно решение е узнала на 21.01.2012 г., когато е подписала пълномощно на адвокат за подаване на касационната жалба - срокът по чл. 305 тече от узнаване на решението, чиято отмяна иска и считано от посочената дата, е изтекъл. Оспорва и по същество молбата за отмяна като неоснователна по съображения, че молителката е била надлежно представлявана от адв. Я., затова неоснователно поддържа, че са налице нарушения при призоваването й, като с подписването на пълномощно на адв. Я. за представителство в касационната инстанция, очевидно е потвърдила всички действия, извършени от адв. Я. във въззивното производство, а ако се приеме, че пълномощията на адв. Я. са само за първоинстанционното производство, то молителката не е подала въззивна жалба, затова не може да подава молба за отмяна на въззивното решение. Ответницата по молбата за отмяна М. Г. Д. - от [населено място] не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с основателността на молбата за отмяна и като провери данните по делото, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Е. М. Р. - от [населено място] и от М. Г. Д. - от [населено място] искове по чл. 92 ЗЗД за левовата равностойност на 12 500 евро - договорна неустойка. С Определение № 926 от 2.12.2013 г. по т. д. № 1535/2013 г. на ВКС, I т. о., образувано по касационна жалба на ищците, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Молителката е била представлявана в първоинстанционното производство от адв. Е. Я. с пълномощно от 18.02.2011 г. (л. 82), с което е овластен за "първа инстанция". Въззивната жалба на двете ищци е подадена от адв. Я. за молителката и от адв. Р. З. -К. за ищцата М. Г. Д., като въззивният съд е приел, че посоченият адвокат е процесуален представител на двете ищци. В съдебно заседание на 20.11.2012 г. е допуснал да участва адв. Я., като пълномощник на молителката. В касационната инстанция молителката е представлявана от адв. Я., изготвил и подписал за нея касационната жалба, въз основа на пълномощно за касационната инстанция от 21.01.2013 г. По допустимостта на молбата за отмяна: молбата от 6.03.2014 г., е подадена в тримесечен срок, съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като молителката поддържа, че е узнала за Определение № 926 от 2.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1535/2013 г. три седмици след постановяването му, а [фирма] - [населено място] не доказва друга дата на узнаване. Преди да влезе в законна сила въззивното решение с постановяване на определението от ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване, няма влязло в сила решение, поради което е неоснователен доводът на [фирма] - [населено място], че срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК за молителката тече от 21.01.2012 г., когато е подписала пълномощно на адвокат за подаване на касационната жалба и знае за постановеното въззивно решение. Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е основателна - съдът е нарушил правилата за процесуално представителство, с което е лишил молителката от възможност да участва в делото поради непризоваването й на посочения адрес. Молителката е упълномощила адв. Я. да я представлява в първоинстанционното производство с пълномощно от 18.02.2011 г. Неправилно въззивният съд е приел, че адв. Я. представлява молителката и във въззивното производство, вместо да констатира, че въззивната жалба е подадена от лице без представителна власт и да отстрани нередовността й. Въззивният съд е призовал за о. з. на 20.11.2012 г. молителката чрез адв. Р. З. -К., неовластена да представлява молителката, с което я е лишил от възможност да участва в делото. О. от молителката на адв. Я. за касационната инстанция не валидира извършените без представителна власт действия във въззивното производство. Допуснатото от въззивния съд нарушаване на процесуални норми, обезпечаващи участие на страните в производството, и процесуалното представителство, обуславя извода, че е налице отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - молителката е била лишена от възможност да участва в делото, в което е била ненадлежно представлявана от адвокат. По изложените съображения влязлото в сила въззивно решение следва да се отмени и делото - да се върне на въззивния съд, сезиран с въззивна жалба, която да бъде разгледана след отстраняване нередовността й, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение