Решение № 8234 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3801/2010 г.
ВАСII отделение18.06.2010 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 199 от 15.01.2010 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. дело № 233/2009 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 8234 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3801/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Андон Димитров Ганчев от гр. Сливен против Решение № 199 от 15.01.2010 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. дело № 233/2009 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ДК-02-СЛ-09/20.07.2009 г. на началника на РДНСК - Сливен, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Стопанска постройка с покрита рамка" към овцеферма в ПИ № 000318, местн. "Пръстница", в земл. на с. Драгоданово, община Сливен. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решение поради противоречие на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответните страни РДНСК - Сливен и ЕТ "Тексима-57-Янко Пашов" с. Баните не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна при липса на основания по чл. 146 АПК вр. чл. 219, ал. 3 ЗУТ . Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е след подробен анализ на всички събрани по делото доказателства и без съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно показанията на св. Иванова не са кредитирани, тъй като противоречат на останалите доказателства по делото, а и в отделните си части. При липсата на доказателства за съществуването на процесната едноетажна стопанска постройка преди 07.04.1987 г. в сегашния й вид-състояща се от две помещения със застроена площ от 40 кв. м. и покрита рампа със застроена площ от 52 кв. м., както и при липсата на отразяването й в приложената по делото скица на имота, издадена на 15.10.1994 г., се налага извод за изграждането й след 1994 г. Строежът е извършен без изискуемите се строителни книжа-одобрени инвестиционни проекти и разрешение на строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, не е търпим в хипотезите на § 16 ПР на ЗУТ и подлежи на премахване, както правилно и в съответствие с приложимите материалноправни норми приемат административният орган и съдът. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,