Решение № 9486 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1106/2011 г.

Решение № 9486 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1106/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Юлияна Иванова Донева против решение по адм. д. № 432/2010 г. по описа на АС - Шумен. Иска отмяна с доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди, че няма произнасяне по жалбата й срещу решение на Комисията от 26.05.2010 г., срещу което подала жалба по административен ред до кмета на общината от 18.06.2010 г. Съдът неправилно се опитал да "валидира" непрецизния диспозитив на заповед № РД- 25-1045/26.07.2010 г., в която няма ясни мотиви и да го използва за "валидиране на предходното решение решение № 2 по протокол № 10 от 29.10.2009. Не било обсъдено, че не е искала картотекиране, а само е представила необходимите документи, които са й поискани с писмо от 9.09.2009 г. Твърди, че в онази част, в която привидно с диспозитива изглежда, че решението е в нейна полза, съдът е постановил неправилен съдебен акт. Иска отмяна на Решение на комисията от 27.02.2008 г., заповед № РД-25-454 от 31.03.2008 г., Решение на комисията по протокол № 10 от 29.10.2009 г. по заявления № 94-Ю-93 и № 94-Ю-94 и двете от 29.09.2009 г., Решение на Комисията протокол № 10/29.10.2009 г. Решение на Комисията от заседание от 26.05.2010 г. по протокол № 2 от 29.09.2009 г., заповед № 25-1075/26.07.2010 г., решение по протокол № 3 от 8.07.2010 г., потвърдено със заповед № РД-25-1075 от 26.07.2010 г.

Ответната страна кметът на Община Шумен не е изразил становище.

Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба, подадена от Юлияна Иванова Донева против:

а) Решения на комисията по чл. 9, ал. 1 от НУРУЖНННПОЖ по протокол № 10 от 29.10.2009 г. по заявления № 94-Ю-93 и № 94-Ю-94 и двете от 29.09.2009 г.

б) Заповед № РД-24-1045/26.07.2010 г. на кмета на общината издадена в производство по обжалване по административен ред.

б) Решение по протокол № 3 от 8.07.2010 г., потвърдено със заповед № РД-25-1075 от 26.07.2010 г. на кмета на общината.

Неоснователно е искането пред настоящата съдебна инстанция да се разшири предмета на съдебен контрол и спрямо административни актове, подробно посочени в касационната жалба, срещу които обаче не е имало първоначална жалба и съответна няма произнасяне от страна на административния съд.

Пред административния орган са подадени две различни заявления на жалбоподателката:

1. вх. № 94-Ю-93/29.09.2009 г. за настаняване в резервно жилище и

2. вх. № 94-Ю-94/29.09.2009 г. за картотекиране за настаняване в общинско жилище.

Двете производства са движени едновременно пред Комисията по чл. 9 от НУРУЖНННПОЖ. По всяка молба и жалба, подавани до кмета на общината първо се е произнасяла комисията. Едва накрая със заповед № РД- 1045/26.07.2010 г. кметът на общината се произнесъл по всички подадени жалби, маркирал мотиви за законосъобразност актовете на комисията, но постановил диспозитив само за протоколно решение № 3/8.07.2010 г. на комисията.

Тъй като не са изготвяни две различни административни преписки по всяко едно от заявленията, за административния съд и настоящата съдебна инстанция е трудно установяването на фактическата обстановка относно всички произнасяния, с които комисията преценила, че е сезирана.

Като краен резултат е правилно решението на съда в онази част, с което е отменено Решение т. 3.7 от протокол № 10 от 29.10.2009 г. по заявления № 94-Ю-93/29.09.2009 г. за настаняване в резервно жилище.

Правилно е решението и в частта, в която е отхвърлена жалбата против протоколно решение № 2 от 29.10.2009 г., с което е постановен отказ за картотекиране за настаняване в общинско жилище.

Неправилно обаче се явява съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата против заповедта на кмета на общината, с която е потвърдено Протоколно решение № 3/8.07.2010 г. на Комисията, с което са "потвърдени решенията на комисията с откази за картотекиране и пренастаняване", по следните съображения:

В административното производство жалбоподателката е участвала без да ползва адвокатска помощ, поради което към общата административна преписка има приложени много молби с различни искания, по които са получавани и отговори, депозирани са жалби по административен ред. Те са описани от административния съд в решението по същество. Предмет на съдебен контрол обаче са само онези административни актове, срещу които е упражнено право на защита по чл. 145 и сл. от АПК.

I. По заявление № 94-Ю-93/29.09.2009 г. за настаняване в резервно жилище.

Постановен е отказ с протоколно решение № 10/29.10.2009 г. (л. 39) на Комисията по чл. 9 от НУРУЖНННПОЖ, решението е съобщено на 10.11.2009 г. (л. 56) и е подадена жалба вх. № 94-Ю-94/18.11.2009 г. до кмета на общината (л. 58).

Вместо да изпрати жалбата на компетентния по-горестоящ административен орган, Комисията се произнася с решение № 11 от заседание на 11.12.2009 г. (л. 40) и потвърждава решение № 10 от 29.10.2009 г.

Решение № 11/11.12.2009 г. се явява нищожен административен акт, като постановено в нарушение на компетентност по степен, но тъй като срещу него няма жалба пред кмета на общината, не може да се приеме, че той е обсъждал правилността и законосъобразността на това решение. Не е обжалван и пред съда, поради което не е предмет на съдебен контрол от първоинстанционния съд и не може да се прогласи неговата нищожност.

Юлияна Иванова Донева подава нова молба на 2.03.2010 г. (л. 41 и л. 117) като е поискала от комисията да съобрази договора й за делба и да се произнесе отново като "преразгледа" вече постановеното си решение за отказ". Такова правомощие комисията няма, но тя отново се произнася с решение като постановява ново протоколно решение № 2 от 26.05.2010 г. и отказва настаняване в резервно жилище. Решението е връчено на Юлияна Иванова Донева на 11.06.2010 г. (л. 137).

Срещу това решение постъпва жалба с дата 18.06.2010 г. (л. 120 ) адресирана до кмета на общината. И тази жалба не е изпратена на компетентния административен орган, като комисията се произнася за пореден път и постановява Решение № 3/8.07.2010 г. (л. 127) като "потвърждава решенията си по заявлението за настаняване в резервно жилище".

Със заповед № РД-25-1045/26.07.2010 г. кметът изрично в диспозитива на административния акт "потвърждава решение по протокол № 3/8.07.2010 г. "

Със съдебното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу заповед № РД-25-1045/26.07.2010 г. на кмета на общината, в частта в която е потвърдено протоколно решение № 3/8.07.2010 г. В тази част съдебното решение е незаконосъобразно и следва да се отмени на основание чл. 209, т. 3 от АПК.

Решение № 3/8.07.2010 г. на Комисията е постановено по жалбата на Юлияна Иванова Донева против протоколно решение № 2/26.05.2010 г. на Комисията. Решението е нищожно, защото е издадено в нарушение на чл. 92 и чл. 93, ал. 1 от АПК на правилата за компетентност.

Правото на отзив или на преразглеждане е допустимо по чл. 91 от АПК само в случаите, когато е подадена жалба и административният орган намери за основателно да отмени, измени вече издаден акт или да издаде съответния акт (ако преди това е отказал издаването му). Новият акт вече ще подлежи на оспорване. В настоящия казус във всички случаи комисията не е намирала основание за преразглеждане, поради което е следвало да изпраща жалбите до кмета на общината за произнасяне по жалбата по чл. 92, ал. 1 от АПК. Вместо това тя е постановявала нови откази и на практика се е произнасяла вместо кмета на общината.

Така кметът на общината е бил сезиран с две жалби:

• жалба вх. № 94-Ю-94/18.11.2009 г. до кмета на общината срещу протоколно решение № 10/29.10.2009 г и,

• жалба от 18.06.2010 г. срещу протоколно решение № 2 от 26.05.2010 г.

В мотивите към заповед № РД-25-1045/26.07.2010 г. без да развие никакви доводи кметът на общината приема, че всички решения на комисията са правилни. Съдът отменя само т. 3 от Протоколно решение № 10/29.10.2009 г. на комисията и изпраща за ново разглеждане заявление № 94-Ю-93.

Заповед № РД-25-1045/26.07.2010 г. обаче неправилно потвърждава нищожното решение № 3/8.07.2010 г., което е издадено извън правилата на компетентността. В тази част решението на съда следва да се отмени и се прогласи нищожност на решение № 3/8.07.2010. г. Жалбата срещу решение № 2 от 26.05.2010 г. не следва да се връща на административния орган за ново произнасяне, защото съдът е отменил решение № 10/29.10.2009 г. в т. 3 и върнал административната преписка за ново произнасяне по молбата за настаняване в резервно жилище, като в тази част административното производство остава висящо по заявление № 94-Ю-93 от 29.09.2009 г. за настаняване в резервно жилище.

Неоснователно е обаче твърдението на касационната жалбоподателка, че в отменителната си част първоинстанционното решение не е в нейна полза, защото именно с протоколно решение № 10/29.09.2009 г. първоначално й е отказано настаняване в резервно жилище по заявление . Затова не е налице правен интерес от касационно обжалване и в тази част касационното производство следва да се прекрати на основание чл. 215, т. 4 от АПК.

II. По заявление № 94-Ю-94/29.09.2009 г. за картотекиране в общинско жилище.

По това искане комисията се е произнесла с протоколно решение № 2/29.10.2009 г. (л. 38) като отказала картотекиране. Няма данни това да е съобщено на заявителката. Поради това следва да се приеме, че обжалването на това решение пред първоинстанционния съд е било в преклузивния срок.

Към административната преписка е подадена "нова молба" от Юлияна Иванова до Комисията с дата 2.03.2009 г. за "преразглеждане" на вече взето решение за картотекиране, защото пречките вече не съществували с делбата на имота. Следва да се приеме, че молба с такъв петитум може да се подаде само в производство по чл. 99 от АПК, каквото в случая липсва, защото не е имало влязъл в сила административен акт.

С протоколно решение № 2 от заседание на 26.05.2010 г. (л. 47) по тази молба комисията се произнесла и "потвърдила" решение № 2 от 29.10.2009 г., с което е отказано картотекиране. Същото е съобщено на жалбоподателката на 11.06.2010 г. и срещу него е подадена жалба до кмета на общината с дата 18.06.2010 г. (л. 120). Вместо да изпрати жалбата на кмета, комисията заседава и отново се произнася с протоколно решение № 3 от 08.07.2010 г. "не уважава жалбата" от 18.06.2010 г. и потвърждава Решение № 2/26.05.2010 г. Срещу това потвърдено от кмета решение № 3/8.07.2010 г. има подадена жалба пред съда.

Със заповедта на кмета по жалбата от 18.06.2010 г. е потвърдено нищожно решение на комисията № 3 от 8.07.2010 г., което е постановено в нарушение на правилата за компетентност по степен. Затова жалбата до съда срещу нищожно решение на комисията е следвало да се уважи, като в тази част съдебното решение подлежи на отмяна, а решението на комисията да се провъзгласи за нищожно. Мотивите вече са изложени по-горе в р. I от касационното решение.

След постановяване на решението, с което се прогласява за нищожно решение № 3 от 8.07.2010 г. на Комисията, административната преписка остава висяща по жалбата на Юлияна Иванова от 18.06.2010 г. до кмета на общината срещу решение № 2 от заседанието от 26.05.2010 г. по молбата от 2.03.2009 г. Затова административната преписка следва да му се изпрати за произнасяне в тази част.

Правилно обаче съдът е разгледал жалбата срещу първоначалното решение № 2/29.10.2009 г. на Комисията с отказ за картотекиране и е прието, че същата е неоснователна, защото е законосъобразен отказа за картотекиране. Спазен е чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредбата, тъй като "молителят да не притежава жилище или вила годни за обитаване".

Към делото е приложен препис от протокола, подписан от председателя на комисията, поради което в него липсват подписите на останалите членове на комисията. Това не означава, че решението е нищожно, защото пред първоинстанционния съд въобще не е имало спор дали това решение е подписано от всички членове на комисията. Поради тази причина не е изискан оригинала на решението, а пред касационната инстанция такъв спор не може да се развива за първи път.

Към административната преписка е приложен нот. акт № 42 н. д. № 3014/1997 г., с който се установява придобито право на собственост върху недвижим имот жилищна сграда в с. Вехтово. Правилно съдът е приел, че отказът за картотекиране от 29.10.2009 г. е съобразен с подзаконовата уредба. Съгласно чл. 142 от АПК законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му. Поради това последващото прехвърляне на собствеността с договор от 25.02.2010 г. след издаване на решение № 2 от 29.10.2009 г. не може да се отрази на законосъобразността му, защото е направено и с цел жалбоподателката да се постави в жилищна нужда. Законосъобразни са правните изводи на съда, че отчуждената собственост би могло да бъде обстоятелство, което да е релевантно в ново производство за друга календарна година, в случай, че подзаконовата уредба не придава релевантно значение на сделката. В тази част съдебното решение е правилно и следва да се остави в сила.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 215, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,