Решение № 6010 от 6.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от: Билд ЖСК 2014 ЕООД, чрез адв. Джелепов като процесуален представител и кмета на община Пловдив, чрез пълномощника си юрк. Паланова, срещу решение 971 от 26.05.2022 г., постановено по адм. дело 1615/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът М. Добрев, чрез пълномощника си адв. Ангелов, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответниците Кулбокс АД, Църква Света Марина, И. Димитров, М. Димитрова, Р. Ваклинова, Г. Василевски, Д. Ковачева, Л. Николова, К. Стаматов, А. Стаматов, С. Стаматова, С. Попов, Щ. Николов, ЖСК Западен парк и Е. Добрева, не вземат становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срок. С обжалваното решение, по оспорвания на М. Добрев и Е. Добрева, е отменена заповед 21 ОА-937/08.04.2021 г. на кмета на община Пловдив в частта, с която за новообразуван УПИ XXII-519.1140, за обществено застрояване се предвижда ново ниско до средно застрояване на три калкана с устройствен показатели за зона Ткин: височина до 15 м, Пзастр. 100%, Кинт 2,5-5, Позел. мин. 20%; и е одобрен работен устройствен план (РУП) на част от кв. 7 по плана на Старинна градска част (СГЧ), гр. Пловдив с дву, три и четириетажно застрояване в УПИ XXII с височина в абсолютни коти 173,97 м, 176,97 м, 179,97 м, 182,85 м по нанесените линии на застрояване, етажност и котировки с черен и червен цвят и корекциите със зелен и виолетов цвят. За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт в оспорените части е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в несъответствие с материалния закон и при неспазване на неговата цел. Излага съображения за доказано превишаване с одобреното изменение на ПУП-ПЗ и РУП на определените за процесната територия устройствени показатели съгласно Специфичните правила и нормативи (СПН) към ПУП - ПРЗ на СГЧ - Пловдив, одобрен със заповед ОА1927/29.12.2000 г. Обосновава извод за допуснато нарушение на предвидената в разпоредбата на чл. 17 от СПН на СГЧ - Пловдив максимална височина на основното застрояване в зона Б, в която попада процесният имот, от 5,50 метра - за едноетажните сгради, 7,50 метра - за двуетажните сгради и 9,50 метра - за триетажните сгради. Приема за нарушени и правилата на чл. 19 от СПН на СГЧ Пловдив, да не се допускат терасовидни етажи като нехарактерни за средата, както и на чл. 20, забраняващ надстрояване на сгради - паметници на културата. Излага съображения за неоснователност на възражението на заявителя в административното производство, че същият на основание § 5 от ПЗР на Наредба 7/2003 г. в качеството на възложител е избрал да не прилага правилата от СПН на СГЧ Пловдив, като се позовава на съдържанието на заповед 19 ОА-2164/09.09.2019 г. на кмета на община Пловдив, според която изменението на ПУП - ПРЗ за УПИ XXII-450 е допуснато при изискване проектът да се изготви именно в съответствие с тях. За несъстоятелна е приета от съда тезата на дружеството - настоящ касатор, че завишеното застрояване в имота се дължи на спазване на чл. 25 от СПН за покриване на калканните стени на съседните сгради, доколкото посочената норма не въвежда подобно императивно изискване за покриване във вертикално отношение, а дефинира начина на свързано застрояване - опиране на калканните стени на сградите и в случая е налице изключението по чл. 21, ал. 1, предл. 2 ЗУТ. Счита за неоснователни и възраженията, че при изменението на ПУП - ПЗ не са предвидени нови параметри на застрояване в имота поради привеждането му в съответствие в предвижданията на ЗРП, одобрен със заповед ОА-286 от 21.02.1994 г., тъй като изменението в застроителния план е в противоречие със забраната по чл. 113, ал. 1 ЗУТ, правилото на чл. 34, ал. 3 от Наредба 7/2003 г. и и изискванията на ОУП на гр. Пловдив, като с него се цели заобикаляне на закона и игнориране на допустимите параметри на застрояване по действащия ПУП - ПРЗ на СГЧ - Пловдив от 2000 г. Излага съображения, че не е налице и хипотезата на запазване на заварено застрояване в параметри, превишаващи определения със СПН допуск, тъй като в случая се предвижда изцяло ново застрояване, при това съставляващо не възстановяване в съществувалия вид на сградата - недвижима културна ценност в пълния й обем, а единствено реконструиране/ възстановяване на нейната фасада от запад. По отношение на одобрения РУП съдът приема противоречието му с поставеното в становище изх. 33-7171-352/12.06.2020 г. на МК изискване сградата да се реконструира - образно и материално съгласно извършеното архитектурно заснемане, като не са спазени и изискванията на чл. 62, ал. 3 от Наредба 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове (обн., ДВ, бр. 57 от 26.06.2001 г.) относно минималното съдържание на графичните материали към този вид план. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка настоящият състав приема, че решението е валидно, но недопустимо по следните съображения: Неправилен е изводът на съда, че за жалбоподателите в първинстанционното производство е налице правен интерес да оспорят заповедта относно предвиденото ново застрояване и одобрения РУП за УПИ XXII-519.1140, тъй като са заинтересовани лица съгласно чл. 131, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗУТ. С разпоредбата на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ законодателят изчерпателно определя кръга на субектите, които имат качеството на заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и техните изменения. Това са собствениците и носителите на ограничени вещни права върху непосредствено засегнати имоти. Съгласно чл. 131, ал. 2 ЗУТ такива са имотите, предмет на самия план; съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана (изм., обн. ДВ, бр. 16 от 23.02.2021 г.); съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота предмет на плана; както и имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. От доказателствата по делото се установява, че Добреви са съсобственици на УПИ XVIII-454, кв. 7 по плана на СГЧ на гр. Пловдив, който е съседен на УПИ XXII-519.1140, предмет на оспорената заповед. С нея се одобрява изменение на ПУП - ПРЗ, изразяващо се в промяна на регулационната граница между УПИ XXII-450 и УПИ XXIII-449, която минава по имотна граница на ПИ с идентификатори 519.1140 и 519.1139, като се образуват нови УПИ XXII-519.1140 за обществено застрояване с ново ниско до средно застрояване и УПИ XXIII-449 - без промяна на застрояването. Не се спори, че със заповедта не се извършва промяна в площта и границите на имота, собственост на оспорващите в първоинстанционното производство. В този случай те са активно легитимирани да обжалват административния акт, ако попадат в кръга на заинтересуваните лица съгласно чл. 131, ал. 2, т. 2 - 5 ЗУТ. В жалбите до съда са изложени аргументи за незаконосъобразност на административния акт само по отношение одобреното изменение на ПУП относно плана за застрояване и работния устройствен план. Правният си интерес от оспорване на заповедта в тези части жалбоподателите основават с промяната в предназначението на УПИ XXII-519.1140 и етажността на новото застрояване, предвидено в него спрямо техния и другите съседни имоти, включени в свързаното застрояване. Съгласно разпоредбата на чл. 8 ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план. В случай, че за съответната територия няма устройствени планове по реда на чл. 9, ал. 1 ЗУТ, предназначението им се определя от фактическото им ползване. С одобреното изменение на регулационния план действително е налице промяна в предназначението на УПИ XXII-519.1140 - предмет на разработката, от жилищно/смесено/обслужващо на такова само за обществено застрояване. В случая обаче жалбите са насочени срещу одобреното със заповедта изменение на плана на застрояване и РУП, което не е съобразено от съда. Обхватът на оспорванията изключва тяхната заинтересуваност в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, тъй като изменението на регулационния план е влязло в сила. Промяната в предназначението на имота е неотносимо към правния интерес, когато се обжалва одобряване на застроителен план и РУП. В конкретния случай по отношение на съседните имоти са приложими предпоставките по чл. 131, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 5 ЗУТ. Независимо от обстоятелството, че обосновават правото си да оспорят заповедта в посочените части с промяната на предназначението на УПИ XXII-519.1140, предмет на разработката, двамата жалбоподатели пред първата инстанция не обжалват одобреното изменение на регулационния план. В този смисъл съдът неправилно приема, че за тях е налице правен интерес съгласно чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. По делото е установено, че действащ за територията е ПУП - ПРЗ за СГЧ на гр. Пловдив, одобрен със заповед ОА-1927/29.12.2000 г. и СПН към него, одобрени със заповеди РД 09-646/28.12.2000 г. на министъра на културата и РД 08-14-2198/21.12.2000 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. От съпоставката между графичните части на действащия план и на одобрения с оспорената заповед е видно, че свързаното застрояване на три калкана, вкл. между УПИ XVIII-454 (собственост на оспорващите в първоинстанционното производство) и предишен УПИ XXII-450 (сега УПИ XXII-519.1140, за обществено застрояване) е по силата на плана от 2000 г., който потвърждава начина на застрояване, залегнал още в този от 1994 г . В действащия план за УПИ 450 е предвидено надстрояване с един етаж за сградата в него - недвижима културна ценност, съответно двуетажно и триетажно застрояване за останалата част от имота. С оспореното изменение на плана за застрояване и РУП се предвижда промяна в застрояването за УПИ XXII-519.1140, като след демонтажа и премахването на съществуващата в него сграда - паметник на културата, от малкоетажно става ново ниско до средно застрояване, което откъм имота на оспорващите е четириетажно. Със ЗИДЗУТ (обн. ДВ, бр. 16 от 23.02.2021 г.) разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е изменена, като отпада заинтересуваността на непосредствените съседи при предвидена промяна в застрояването в съседен имот. Следователно, релевираното от Добреви основно оплакване срещу увеличаването в етажността на новото застрояване в УПИ XXII-519.1140 за обществено застрояване, по сега действащата разпоредба не съставлява основание за обжалване на изменението в застроителния план. В случая с оспорената заповед се запазва предвиденото и при предходния план свързано застрояване с техния имот, поради което не намира приложение хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Това безспорно се установява и от приетите заключения на вещите лица по назначените по делото единична и тройна съдебно-технически експертизи. Предвид запазването на свързаното застрояване между УПИ XXII-519.1140 със съседните му имоти, преценка за допуснати намалени разстояния спрямо регулационните граници на имота на жалбоподателите в първоинстанционното производство не следва да се извършва поради неприложимост на разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Не се установява с предвижданията на застроителния план да се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване на техния имот, поради което не е налице и хипотезата по чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ. Наведените и поддържани в хода на делото възражения за влошаване режима на ползване по отношение съществуващите сгради в УПИ IV-447 и УПИ V-455, собственост на други лица, не обуславя правен интерес да обжалват заповедта, тъй като не могат да предявават чужди права. Следователно, оспорващите Добреви не притежават активна процесуална легитимация за обжалване на административния акт в посочените части. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването и за нея съдът следи служебно. Липсата на качеството на заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2 ЗУТ изключва правния интерес на жалбоподателите пред първата инстанция и съставлява пречка да се извърши проверка относно законосъобразността на одобрения застроителен план и РУП. Предвид изложеното оспорванията им са недопустими. Всички останали доводи, касаещи несъответствието на оспорените планове с ОУП за територията и неспазване на изискванията, предвидени в СПН за СГЧ на гр. Пловдив са относими към съществото на спора, но не подлежат на обсъждане при недопустимо производство. Подадените жалби на М. Добрев и Е. Добрева срещу заповед 21 ОА-937/08.04.2021 г. на кмета на община Пловдив в частта относно одобреното изменение на плана за застрояване на УПИ XXII-519.1140, за "обществено обслужване" и работния устройствен план за него е следвало да бъдат оставени без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 АПК, съответно производството - прекратено. Като достига до обратен извод и се произнася със съдебен акт по съществото на спора, Административен съд Пловдив постановява недопустимо решение, което съгласно чл. 221, ал. 3 АПК подлежи на обезсилване, а производството по делото - на прекратяване. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на втория касатор за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски, М. Добрев и Е. Добрева следва да бъдат осъдени да заплатят на община Пловдив такива в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,