Решение № 5075 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1378/2021 г.

Решение № 5075 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1378/2021 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационната жалба на "Р. Б." ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Б." № 45, партер, офис 5, подадена чрез пълномощника му адв. Г. З. -М., против решение № 6423/16.11.2020 г. на Административен съд – София – град /АССГ/, постановено по адм. д. № 6459/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ФК-С523-0459735/11.06.2020 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – София в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. С доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед, както и да му се присъдят сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - началник на отдел "Оперативни дейности" – София в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП оспорва същата чрез пълномощника си юрк. И. и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. за касационната инстанция, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е била заповед № ФК-С523-0459735/11.06.2020 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – София в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС вр. чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/2006 г. / е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на търговски обект" – автомати на самообслужване за продажба на услуги с ел. захранване – 5 броя, от които 4 броя за измиване на автомобили и 1 брой прахосмукачка, находящ се в гр. София на бул. "България" № 55, стопанисван от "Р. Б." ЕООД, и е постановена забрана за достъп до него за 14 -дни на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Според мотивите на заповедта при извършена проверка в обекта на 03.06.2020 г. в 11. 43 ч. е констатирано, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и да използва регистрирано в НАП фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване /ФУВАС/. Проверяващите са извършили контролна покупка на услуга – измиване на автомобил /изплакване/ от проверяваните автомати на самообслужване, но продажбата не е регистрирана чрез ФУВАС. За резултатите от проверката е съставен протокол серия АА № 0459735/03.06.2020 г. Административният съд е приел, че жалбата на дружеството – адресат на акта е допустима, но разгледана по същество, неоснователна. Приел е също така, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание на индивидуалния административен акт. В административното производство по издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Относно материалната законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съдът е обсъдил протокола за проверка серия АА № 0459735/03.06.2020 г., съставен от инспектори по приходите, който е официален документ, ползващ се с обвързваща съда доказателствена сила за установените от тях факти и обстоятелства / чл. 179, ал. 1 ГПК /. От него се установява, че в търговския обект работят 5 броя автомати на самообслужване за продажба на услуги с ел. захранване, от които 4 броя за измиване на автомобили и 1 брой прахосмукачка, които не са свързани с ФУВАС. От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, оборващи констатациите на проверяващите. При така установените факти АССГ е приел, че жалбоподателят в качеството си на лице, което извършва продажби на услуги чрез автомат на самообслужване с ел. захранване е бил длъжен на основание чл. 3, ал. 8 от Наредба Н-18/2006 г. да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС. За целта съгласно чл. 7, ал. 1 от същата наредба е бил длъжен да монтира, въведе в експлоатация и да използва регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта. Неизпълнението на задължението по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. е нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС, за което законосъобразно е наложена ПАМ "запечатване на обект". По отношение на срока на ПАМ съдът е приел, че заповедта е мотивирана и според него срокът е определен при спазване на принципа на съразмерност. В случая са съобразени видът и характерът на нарушението, видът, характерът и начинът на осъществяване на конкретната търговска дейност, както и конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението. Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд е приел, че е доказано от страна на ответника по делото извършването на нарушение от търговеца по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС в приложимата редакция, а именно – неизпълнение на задължението по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. да въведе в експлоатация и да регистрира в НАП фискално устройство, чрез което да отчита продажбите на услуги чрез автомати на самообслужване с ел. захранване. Безспорно жалбоподателят извършва продажби на услуги чрез автомат на самообслужване с ел. захранване по определението в пар. 1, т. 12 от ДР на Наредба Н-18/2006 г., а ФУВАС е фискално устройство според т. 40, б. "г" от пар. 1 на ДР на ЗДДС. Като съоръжение, чрез което се осъществява покупка на стока или услуга, позволяващо купувачът да оперира самостоятелно, вкл. при заплащането на цената, всеки един автомат на самообслужване с ел. захранване има характер на търговски обект по определението в пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Според констатациите в протокола за проверката от страна на търговеца се предоставят както услуги за измиване на автомобили от служители на дружеството, така и на услуги за измиване на автомобили чрез автоматите на самообслужване. Продажбите на услуги, които се предоставят от служители, се отчитат чрез въведеното в експлоатация и работещо фискално устройство. Не е налично обаче въведено в експлоатация ФУВАС на нито една от петте клетки, в които се предоставят услугите за измиване и почистване на автомобили чрез автомати на самообслужване. При така установените факти законосъобразно с оспорената заповед ПАМ е наложена именно на петте броя автомати на самообслужване. Правилна е преценката на съда и по отношение на съответствието на срока на ПАМ с тежестта на нарушението, изразяващо се в липсата на ФУВАС на всеки един от петте автомата на самообслужване. Този срок /14 дни от максимално допустимите съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС 30 дни/ безспорно е необходим за постигането на регламентираните в чл. 22 ЗАНН цели – преустановяване на нарушението и на вредните последици от него. С касационната жалба се представя свидетелство за регистрация на ФУВАС от 13.07.2020 г., паспорт на ФУ, приемо-предавателен протокол, свидетелство за въвеждане в експлоатация. В свидетелството е вписан търговски обект автомивка с адрес: гр. София, бул. "България" № 55, според приемо-предавателния протокол ФУ е получено от дружеството – жалбоподател. Не е ясно защо тези писмени доказателства се представят с касационната жалба и не са представени в последното открито съдебно заседание, проведено по дело № 6459/2020 г. по описа на АССГ на 20.10.2020 г., за да може евентуално да бъдат преценени от първостепенния съд по реда на чл. 142, ал. 2 АПК. Настоящият касационен състав намира, че така представените документи не доказват по категоричен начин преустановяване на нарушението по отношение на всички автомати, поради което не обосновават различен извод относно материалната законосъобразност на оспорената заповед, съответно не налагат отмяна на оспореното съдебно решение и връщане на делото за нова разглеждане от друг съдебен състав на същия първоинстанционен съд. В същия смисъл е и становището на ответника по така представеното писмено доказателство. По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено по размер в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съгласно чл. 143, ал. 3 АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6423/16.11.2020 г. на Административен съд – София - град, постановено по адм. д. № 6459/2020 г. ОСЪЖДА "Р. Б." ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" № 45, партер, офис 5 да заплати на Национална агенция за приходите разноски за касационната инстанция в размер на 200 лв. /двеста лева/. Решението не подлежи на обжалване.