Решение № 2280 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12936/2012 г.

Решение № 2280 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12936/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на НОИ (РУСО) - гр. Пловдив, против решение № 786 от 6.04.2012 г., постановено по адм. дело № 1402/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С посоченото решение съдът е отменил решение № 221 от 9.05.2011 г. на касатора, изпратил е административната преписка на ръководителя на пенсионното осигуряване при РУ "СО" - Пловдив за ново произнасяне по заявление вх. № МП-24175 от 7.04.2010 г. и заявление вх. № МП-84151 от 16.12.2010 г., подадени от Людмила Николаевна Патева, съобразно дадените в мотивите на решението указания. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на разноски. С отделна частна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на НОИ (РУСО) - гр. Пловдив се обжалва определение № 2306 от 18.09.2012 г. постановено по същото адм. дело № 1402/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С това определение в производство по чл. 248, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 144 от АПК касатора е осъден да заплати на Людмила Николаевна Патева, от гр. Пловдив сумата 400 лева представляваща направените по делото разноски. Твърди се че това определение е незаконосъобразно като се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - Людмила Николаевна Патева, от гр. Пловдив, чрез упълномощения адв. Екатерина Василева, с писмено възражение депозирано по делото оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд - Пловдив е отменил решение № 221 от 9.05.2011 г. на касатора, с което са потвърдени две разпореждания, а именно: разпореждане № 4903154993/ПР-487/15.02.2011 г., с което на основание Договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност и чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на Людмила Николаевна Патева, от гр. Пловдив, и разпореждане № 4903154993 от 8.02.2011 г. на ръководителя "ПО" при същото РУСО, с което на Людмила Николаевна Патева, от гр. Пловдив й е отпусната ЛПОСВ по второ, подадено от нея заявление, по реда на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО. Със същото решение съдът е разпоредил изпращане на административната преписка на последния за ново произнасяне по заявление вх. № МП-24175 от 7.04.2010 г. и вх. № МП-84151/16.12.2010 г., подадени от Людмила Николаевна Патева, съобразено с дадените от съда задължителни указания, касаещи тълкуването и прилагането на закона. За да постанови това решение съдът е приел, че бил неизяснен недостигащият трудов стаж, респективно неизяснен бил и размерът на недостигащите осигурителни вноски. Извел е извод, че обжалваният административен акт е бил постановен при неизяснена фактическа обстановка и по съображения в този смисъл го е отменил. Решението е правилно. В хода на първоинстанционното съдебно-административно производство коректно е установена вярната фактическа обстановка по казуса. Със заявление вх. № МП-24175 от 7.04.2010 г. Людмила Николаевна Патева е поискала да й бъде отпусната ЛПОСВ от Република България и пенсия за старост от Руската федерация. Съгласно приложените документи българският й осигурителен стаж възлизал на 24 години, 08 месеца и 03 дни. Към заявлението си е приложила писмо от 6.04.1979 г. на заместник-началник управление на Министерството на социалното осигуряване на РСФСР, според което осигурителният й стаж на територията на Руската федерация, положен до 1978 г., който следвало да й се зачете като стаж, бил общо 11 г., 06 месеца и 2 дни. Въз основа на това писмо е било издадено удостоверение от 6.06.1979 г. от директора на Централна дирекция за пенсионно осигуряване при Министерството на финансите на НРБ. На основание Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност служителите, обработващи административната преписка са изискали от компетентните органи на Руската федерация да изготвят документи, удостоверяващи трудовия стаж на Людмила Николаевна Патева. Получени са формуляри РФ/БГ3, РФ/БГ4 и разпореждане за отпускане на пенсия от Русия като потвърденият трудов стаж на лицето, бил само за 5 години, 2 месеца и 17 дни, като в тях не е изяснено на какво се дължи разликата между преди издадените документи и последните. Административният орган е приел, че към датата на подаване на заявлението Людмила Николаевна Патева, от гр. Пловдив е навършила изискуемата възраст, но не е имала изискуемият се минимален сбор от възраст и продължителност на осигурителен стаж - 94, и с разпореждане № ПР-487 от 15.02.2011 г. й е отказано отпускане на ЛПОСВ по заявление вх. № МП-24175 от 7.04.2010 г. С ново заявление вх. № МП-84151/16.12.2010 г. е поискала да й бъде отпусната пенсия за ОСВ на основание § 9 от ПЗР на КСО. С писмо изх. № МП-84151/16.12.2010 г. административният орган я е уведомил за недостигащия й стаж от 2 години, 4 месеца и 7 дни. Съставен е погасителен план на 16.12.2010 г. за разсрочено плащане на сумата, който бил утвърден с разпореждане № МП-84151-4/7.01.2011 г. С разпореждане № 4903154993/8.02.2011 г. на Людмила Николаевна Патева е отпусната пенсия за ОСВ, считано от 16.12.2010 г. на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО във връзка с § 9 от ПЗР на КСО. С жалба вх. № МП-28685 от 20.04.2011 г. Людмила Николаевна Патева е поискала пенсията й да бъде отпусната от 01.12.2009 г., вместо от 16.12.2010 г. като погасителният й план бъде преизчислен към 1.12.2009 г. С решение № 221/9.05.2011 г. - предмет на настоящото производство - директорът на ТП на НОИ - Пловдив приема, че е оспорено разпореждане № 4903154993 от 8.02.2011 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при РУСО - Пловдив и е оставил без уважение жалбата й срещу него, но обсъжда и се произнася и по разпореждане № ПР-487 от 15.02.2011 г. На базата на правилно установените факти и обстоятелства по случая в мотивите на проверяваното съдебно решение са изложени аргументирани съображения от правна страна, въз основа на които са формулирани обосновани и в съответствие с материалния закон изводи от първоинстанционния съд. От представеното от Людмила Николаевна Патева, от гр. Пловдив писмо от 6.04.1979 г. на заместник-началник управление на Министерството на социалното осигуряване на РСФСР, е видно, че общият размер на трудовия й стаж, зачетен по съветското пенсионно законодателство, е общо 11 години, 06 месеца и 2 дни. Въз основа на това писмо е било издадено удостоверение от 6.06.1979 г. на директора на Централна дирекция за пенсионно осигуряване при Министерството на финансите на НРБ. Установено е, че и двата документа са били издадени по силата на Спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване, ратифицирана с Указ № 16 на Президиума на Народното събрание от 16.01.1960 г., в сила от 1.05.1960 г. до 1.01.2004 г. Безспорно е, че заявление вх. № МП-24175 от 7.04.2010 г., с което е започнало административното производство, е било подадено в шестмесечния срок от датата на придобиване правото на пенсия по чл. 94, ал. 1 от КСО - 1.12.2009 г. - когато е прекратено осигуряването й в България и при действието на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност, в сила от 20 март 2010 г. Решаващият състав обосновано е изложил, че на основание чл. 16 от договора компетентните органи сключват споразумение за неговото прилагане, въз основа на което административният орган е разполагал с правото да изиска потвърждаване на трудовия стаж, положен от Людмила Николаевна Патева на територията на Руската федерация. Правилни са изводите на съда, че след като с формуляри РФ/БГ3, РФ/БГ4 и разпореждането за отпускане на пенсия от Русия е бил потвърден само част от трудовия стаж на лицето, посочен в писмо от 6.04.1979 г. и удостоверение от 6.06.1979 г., органът е следвало да изясни на какво се дължи това. Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО в приложимата за казуса редакция (изм., ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.), пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че в процесния случай административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата всестранно и пълно, така както го задължава разпоредбата на чл. 35 от АПК. Представените документи удостоверяват различен по размер трудов стаж, поради което следва да бъде кредитиран единия от тях. Когато в два официални документа се удостоверяват различна продължителност на един и същ трудов стаж, единият от тези документи е с невярно съдържание. Затова в този случай е необходима проверка. Когато производството е все още пред пенсионния орган, тази проверка се прави от контролен орган по чл. 108 от КСО (константна практика по прилагането на чл. 40, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж НПОС). В случая не е установено какви са причините за различния размер на удостоверения от чуждестранен осигурителен институт стаж. Тези несъответствия и неточности не са констатирани от страна на органа и не са изложени убедителни мотиви за това, защо той приема за законосъобразен крайният резултат на разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 от КСО. В този смисъл решение № 221 от 9.05.2011 г., с което директорът на ТП на НОИ - Пловдив е оставил без уважение жалбата на Людмила Николаевна Патева срещу разпореждане № 4903154993 от 8.02.2011 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при РУСО - Пловдив, е постановено от компетентен орган, който не е изяснил напълно релевантните факти и в резултат е приложил неправилно материалноправните разпоредби на КСО. Поради това решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив правилно е било отменено и е разпоредено да му бъде върната преписката за ново произнасяне, в процеса на което, след като изясни изчерпателно относимите за случая факти, да постанови решение, съобразено с дадените от съда задължителни указания, касаещи тълкуването и прилагането на материалния закон. Отмененият с него административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, състоящо се в неизясняване на релевантните факти в разрез с изискванията на чл. 35 от АПК, както и неприлагане на служебното начало при събирането на доказателства с оглед чл. 36 от АПК. След като в административното производство фактите и обстоятелствата не са изяснени в достатъчна степен, няма как в съдебното производство да се санира този недостатък. Изясняването им би могло да стане само в административното производство, което обуславя извод, че при наличието на приложното поле на чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК първоинстанционният съд правилно е отменил решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив и в съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК е разпоредил изпращането на преписката на администрацията за ново произнасяне по случая. При новото й разглеждане компетентният орган следва да установи и изложи вярната фактическа обстановка, при което да обоснове от правна страна как рефлектира тя върху правото на Людмила Николаевна Патева, да й бъде отпусната исканата пенсия. По изложените съображения Върховният административен съд счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив, което като правилно трябва да бъде оставено в сила. Частната жалба срещу определение № 2306 от 18.09.2012 г. постановено по същото адм. дело № 1402/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив касаещо присъдените в тежест на касатора разноски се преценява от настоящия съдебен състав за неоснователна. Така постановеното определение е правилно. Административният съд правилно е отчел и приложил съответните законови норми. За да е основателна претенцията за присъждане на разноски тя следва да бъде направена най-късно до приключване на производството по делото. Видно от материалните по развилото се производство пред Административен съд - Пловдив такава претенция е била направена с изрична молба - лист 147 от първоинстанционното производство. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че не е бил представен списък на сторени разноски. Нормата на чл. 80 от ГПК предвижда изрично, че който не е представил своевременно списък на разноските (най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция) - няма право да обжалва решението в частта му за разноските. Непредставянето на списък за разноски, в същото време, не освобождава съдията от задължението му да се произнесе по своевременно направеното пред него искане за присъждането им. В настоящият казус, обаче, е неприложима субсидиарно прилаганата норма от ГПК, тъй като казусът намира своето решение в чл. 143, ал. 1 от АПК - когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден такъв, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Делото пред първата инстанция е образувано по жалба на Людмила Николаевна Патева, като с решението си Административен съд - Пловдив е уважил изцяло тази жалба и е отменил атакувания административен акт, което налага извод, че искането им за присъждане на разноски е основателно, както правилно е приел състава на съда. Присъдени са разноски доказани по своя размер и реално направени във връзка със съдебното производство. По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, поради което обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство се претендират само от касатора. С оглед изхода от делото такива не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,