Решение № 9836 от 17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1908/2020 г.

Решение № 9836 от 17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1908/2020 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ф. Хусейн, [населено място], чрез адв. Неделчев срещу решение № 7132/21.11.2019 г., постановено по адм. дело № 9851/2019 г. на Административен съд София- град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 4367/16.07.2019 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерският съвет /ДАБ при МС/, с което е отнет хуманитарния му статут, предоставен с Решение № 8825/11.11.2015 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение. Отправя искане за неговата отмяна, както и за постановяване на друго, с което да бъде върнат предоставеният хуманитарен статут на Ф.. Ответната страна - председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, счита касационната жалба за неоснователна. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че касатора е извършил тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, което обосновавало извода, че лицето представлява заплаха за обществото. Твърди, че не са налице касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: С обжалваното решение съдът е приел, че оспорваното административно решение № 4367/16.07.2019 г. на председателя на ДАБ е законосъобразно и правилно, издадено при спазване на процесуалните правила и материалноправните разпоредби. Първоинстанционният съд е приел, че по отношение на касатора са били налице доказателства, че същият е бил подсъдим за извършено престъпление от общ характер, по чл. 321, ал. 3, пр. второ, т. 1, вр. ал. 1 НК за това, че: в периода от м. 01. 2017 г. до 22.04.2018 г. на територията на РБ и Република Гърция е ръководил организирана престъпна група, с цел съгласувано извършване в страната и в чужбина на престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 НК. Приел е, че деянието само по себе си обективира наличието и на предпоставката, по смисъла на чл. 12, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗУБ – чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за обществото или за националната сигурност. Приел е, че неспазването от административния орган на три месечния срок по чл. 78, ал. 5 от ЗУБ, не представлява съществено нарушаване, защото срокът е инструктивен, а не преклузивен. Настоящият състав на ВАС, четвърто отделение, счита, че решението на АССГ е правилно. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, действащ при спазване на предоставените му по силата на чл. 48, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците правомощия, спазени са законовата процедура, изискуемите форма и реквизити. Решението е мотивирано и издадено при правилно прилагане на материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила. Като фактическо основание за постановяване на обжалвания административен акт е посочено, че по образуваното наказателно дело за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК е било сключено споразумение с касатора. Предвиденото наказание е лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Видно от документите по делото се установява, че му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца. По смисъла на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс "тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Правилно АССГ е приел, че извършеното престъпление от чужденеца е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7, независимо от това, че делото е приключило със споразумение и с по ниско наказание от предвиденото. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците, предоставеният хуманитарен статут се отнема, когато по отношение на чужденеца се установи наличието на основание по чл. 12, ал. 2 или чл. 13, ал. 1, т. т. 6 и 7. Актът е мотивиран с разпоредбата на чл. 12, ал. 2 съдържаща четири хипотези и при наличието на всяка една от тях, лицето се изключва от кръга на лицата, отговарящи на условията за субсидиарна закрила. Неоснователни са твърденията на кастора, че административният орган не е изследвал всички относими факти, документи, свързани с личното положение на молителя, както и с държавата му по произход. Административния орган е спазил процедурата по чл. 78, ал. 3 от ЗУБ. Видно от проведеното интервю на 10.05.2019 г., чужденецът е заявил, че не е имал проблеми с официалните власти в държавата му по произход и не е бил арестуван, съден или осъждан в [държава]. Касаторът е изложил твърдения, че няколкократно е посещавал сирийското посолство в Република България, от където двукратно са му подновявали задграничния паспорт. Административният орган законосъобразно и правилно е приел, че съществуват сериозни основания да се счита, че деянията, извършени от съответното лице, което извън това отговаря на критериите за получаване на поискания статут, представляват основание за изключване, като определянето на тежестта на съответното престъпление е съобразено с цялостната преценка на всички обстоятелства в отделния случай. В този смисъл е решение по дело C-369/17 на СЕС. По делото е приложена актуална справка с вх. № МД-305/15.05.2019 г. за ситуацията в [държава] от дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, където се посочва, че към момента правителството контролира повечето области в страната. Видно от справката, сирийското правителство не преследва или арестува сирийци за получаване на убежище в съседни страни или други страни, включително западни държави, тъй като правителството е разбрало, че те са избягали от войната и от групи, които се борят срещу него в страната. Административният орган подробно е обсъдил представената справка с вх. № МД-8/04.01.2019 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. Видно от доклада на Финландската имиграционна служба, който е използван в справката на ДАБ, лицата, които искат да се върнат в [държава] и да избегнат военна служба (и набираните от милициите), заплащали определена сума пари, за да получат официален документ (badal), който се представял чрез определена милиция на правителството. Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на решението на председателя на ДАБ, тъй като бил нарушен срокът по чл. 78, ал. 5 от ЗУБ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че срокът по чл. 78, ал. 5 ЗУБ е инструктивен, а не преклузивен. Практическият смисъл на този и на други инструктивни срокове е да гарантират спазването на принципа за бързина и процесуална икономия (чл. 11 АПК). Съгласно разпоредбата на чл. 17, § 1, б. "б" от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, гражданинът на трета държава или лице без гражданство се изключват от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарната закрила, ако съществуват сериозни основания да се счита, че съответното лице е извършило тежко престъпление. Посочената разпоредба е транспонирана в ЗУБ, и е приложим към момента на постановяване на решение № 4367/16.07.2019 г., с което е образувано производството за отнемане на хуманитарен статут на касатора. По тези съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, четвърто отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,