Решение № 7820 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7257/2019 г.

Решение № 7820 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7257/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Й. Тодорова от [населено място], подадена чрез пълномощник по делото адв. С. Костова, против решение № 55 от 12.04.2019 г., постановено по адм. дело № 377/2018 г. по описа на Административен съд – Шумен. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Релевираните от касатора доводи по същество сочат на отменителното основание по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за мотивираност на процесното уведомително писмо, като според касаторката в него не са изложени мотиви, обосноваващи постановения отказ. Позовава се и на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с правото й да се запознае и оспори актовете, предхождащи издаването на процесното Уведомително писмо. Моли Върховният административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи жалбата й срещу Уведомителното писмо. Претендира присъждане на направените съдебни и деловодни разноски. Ответната страна – заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие /ДФ "Земеделие"/, чрез пълномощник по делото ст. юрк. М. Абилов, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Счита, че обжалваното решение на Административен съд – Шумен следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от касаторката. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като съобрази становищата на страните и прецени доказателствата по делото, с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба на Й. Тодорова е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд – Шумен е отхвърлена жалбата на Й. Тодорова срещу Уведомително писмо с изх. № 02-270-6500/3599 от 23.08.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2015 г. и жалбоподателката е осъдена да заплати на ДФ "Земеделие", гр. София разноски по делото в размер на 405. 00 /четиристотин и пет/ лева. За да постанови този резултат, решаващият състав на Административен съд – Шумен е приел, че процесното Уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, в изискуемата се писмена форма, с посочване на фактическите и правни основания за неговото издаване, които ясно и безпротиворечиво обективират волята на органа и позволяват извършването на проверка за законосъобразност от страна на съдебната инстанция. Съдът е посочил, че изискването за мотивиране на акта съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е изпълнено както с вписване в самото Уведомително писмо на констатираните обстоятелства във връзка със заявлението за подпомагане, подадено от Й. Тодорова, така и с направеното в Уведомителното писмо позоваване на извършените преди издаването му проверки и издадените от други органи актове. Направен е извод, че всички съдържащи се в административната преписка документи, и установените с тях правнорелевантни обстоятелства /приобщени към акта с факта на цитирането им/, ведно с процесното Уведомително писмо, формират съвкупността от фактическите обстоятелства, мотивирали административния орган да вземе крайното решение, като същевременно същите се явяват и съответни на посочените в акта правни основания. Въз основа на точно и подробно изяснена фактическа обстановка, съдът е очертал спорния по делото материалноправен въпрос, с оглед на който е извършил преценката за съответствие на оспорения административен акт с разпоредбите на закона, послужили като правно основание за неговото издаване. Установил е, че спорът се свежда до това, дали площите, с които жалбоподателката е кандидатствала за подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2015 г., попадат извън допустимия слой за кампания 2015 г., одобрен със Заповед № РД 46-236/1.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните. Като безспорно доказани по делото са възприети следните факти: При извършените административни проверки по заявлението за подпомагане от Й. Тодорова с УИН 27.28.0515/78717 е констатирано, че част от заявените за подпомагане площи, посочени в Таблица 1, стр. 2 от Уведомителното писмо, се явяват недопустими за подпомагане, тъй като не попадат в обхвата на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", одобрен със Заповед № РД 46-236/1.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните. Извършени са кръстосани административни проверки в Интегрираната система за администриране и контрол/ИСАК/, в резултат на които се установява, че недопустимите за подпомагане площи са в общ размер 1. 83 ха, формирани от следните парцели по ИСАК: с № 80546-287-3-9 с площ 0. 26 ха, от които 0. 17 ха недопустима площ; № 80546-287-3-10 с площ 1. 45 ха, от които 0. 06 ха недопустима площ и № 80546-287-3-11 с площ 1. 60 ха изцяло недопустима площ. Констатациите относно общия размер на недопустимата площ, установен от Разплащателната агенция при ДФ "Земеделие" въз основа на извършените административни проверки, се потвърждават изцяло в заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза. В заключението е посочено, че от общо декларираната площ от 3. 31 ха допустима за подпомагане е площ от 1. 48 ха /установената площ/, като останалите 1. 83 ха се явяват наддекларирана площ. Отбелязан е и начинът, по който се формира процентът на деклариране – той е равен на отношението "наддекларирана площ", разделена на "установената площ", в случая 1. 83: 1. 48 = 1. 236, т. е. над 100 %. Предвид установеното разминаване между декларираните от Й. Тодорова площи за подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2015 г. и площите, включени в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2015 г., административният орган е отказал подпомагане за така заявените площи, тъй като извършените административни проверки сочели на процент на наддеклариране, превишаващ 100 %. Преценено е наличие на основанието по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП да се откаже плащане, доколкото материалите по преписката доказват по несъмнен начин, че част от заявените площи, представляващи над 100 % от установените за подпомагане площи, попада извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2015 г., като същевременно е съобразена разпоредбата на чл. 19 от Делегиран Регламент /ЕС/ № 60/2014 г., съгласно която при процентно отношение на наддекларирана площ към установената площ в рамките над 50 %, санкционираната площ е равна на установената площ, не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период /три години/ до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната и установената площ /наддекларираната площ/. При тези обстоятелства, първоинстанционният състав е приел, че като е постановил отказ за подпомагане на парцелите, заявени от жалбоподателката по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2015 г., обективиран в процесното Уведомително писмо Изх. № 02-270-6500/3599 от 23.08.2018 г., административният орган законосъобразно е упражнил правомощието си по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, цитирано като основание в оспорения акт. Така постановеното решение на Административен съд – Шумен е правилно. Въз основа на цялостно и правилно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане на становищата на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразен правен резултат, в съответствие с доказателствата по делото и приложимите материалноправни разпоредби. Правилно, при формиране на своите изводи, съдът се е позовал на приетата и неоспорена от страните по делото съдебно-техническа експертиза, с която изслушаното вещо лице е дало заключение след запознаване с резултатите от кръстосаните проверки, проведени от ДФ "Земеделие", относно декларираните от жалбоподателката парцели, като е констатирано пълно съответствие с данните, посочени в атакуваното Уведомително писмо Изх. № 02-270-6500/3599 от 23.08.2018 г. Правилно в мотивите на своето решение административният съд е приел, че относно заявените от жалбоподателката площи ДФ "Земеделие" коректно е приложил изготвения и одобрен от Министерство на земеделието и храните допустим слой, като в конкретния случай определените от Разплащателната агенция като недопустими за подпомагане площи попадат извън този слой. Оттук е изведено заключението, че спрямо заявлението за подпомагане, подадено от Й. Тодорова, досежно заявените от нея парцели за подпомагане е осъществено правното основание на чл. 43, ал. З, т. 6 от ЗПЗП, посочено в оспорения административен акт, по силата на което Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания (в случая – по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2015 г.), когато установи, че заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП за съответната година. Безспорно установено по делото е, че посоченият в Уведомителното писмо специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2015 г. е одобрен със заповеди №№ РД 09-937 от 22.12.2015 г. и РД 46-236 от 1.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните. В съответствие с чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., въз основа на одобрения от Министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", Разплащателната агенция е извършила финална оторизация и плащания на площ за съответната кампания. В мотивите на Уведомителното писмо е отразено още, че на основание чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. и чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" отказва частично или пълно плащанията на площ, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2015 г. При вярно и точно изясняване на относимите към спора факти, потвърдени и от данните, представени в заключението на вещото лице по изслушаната и приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза, първоинстанционният съд правилно е счел, че административните проверки на заявените за подпомагане площи са извършени съобразно изискванията на Наредба № 105 от 22.08.2006 г. По делото е безспорно установено, че със заповед № РД 46-236 от 1.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г. и същият е предаден на ДФ "Земеделие". Този специализиран слой се състои от площите, за които се приема, че отговарят на изискванията за подпомагане и той се актуализира основно с използването на сателитни или самолетни изображения, чрез които е изготвена цифровата ортофотокарта, а също така и чрез отразяване на резултати от теренни проверки на характеристики на физическите блокове. По делото липсват доказателства, че заповед № РД 46-236 от 1.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните е обжалвана от страна на Й. Тодорова, с оглед на което обосновано се приема, че заповедта е влязла в сила отношение на оспорващата. Последната е обвързана от констатациите спрямо факта, че заявените от нея парцели представляват недопустима за подпомагане площ, която е извън окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2015 г. Заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой съставлява годен предмет на съдебно административен контрол, който подлежи на самостоятелно обжалване на основания и по ред, различни от тези, обусловили настоящото производство по оспорване на Уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане. В този смисъл правилно първоинстанционният състав се е позовал на приетото от Общото събрание на Върховния административен съд Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по т. д. № 1/2015 г., което разрешава по категоричен начин въпроса за допустимостта на съдебния контрол спрямо заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. Както правилно е отбелязал първоинстанционният състав, доводите на жалбоподателката/заявени и в касационната жалба/ относно допуснати нарушения в процедурата по изготвяне и утвърждаване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" от Министерство на земеделието и храните, са неотносими към предмета на настоящото съдебно производство, доколкото заповедта за одобряване на допустимия слой е самостоятелен административен акт, неоспорен от жалбоподателката и влязъл в сила спрямо нея към момента на извършване на съответните проверки в ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция по отношение заявените от нея парцели за подпомагане. Следователно, фактически и правно обоснована е преценката на съда за правнообвързващото действие на констатациите в тази заповед, касаещи площите, определени като допустими за подпомагане. Недопустимо е пререшаване на въпроса за включването или невключването на определени парцели в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" в рамките на производство по обжалване на Уведомителното писмо от ДФ "Земеделие". Касае се за отделни административни производства, които приключват с различен административен акт, като на засегнатите лица е предоставена възможността да осъществят ефективна правна защита срещу всеки от тях, в съответствие с нормативноустановените срокове и правила. В конкретния случай, няма данни по делото, а и не се твърди от жалбоподателката нито пред първата, нито пред касационната инстанция, че тя е упражнила правото си да оспорва заповед № РД 46-236 от 1.03.2016 г. на министъра на земеделието на храните, с която са утвърдени допустимите за подпомагане площи за 2015 г. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че като е отхвърлил жалбата на Й. Тодорова срещу Уведомително писмо Изх. № 02-270-6500/2599 от 23.08.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и е осъдил жалбоподателката да заплати разноски по делото на ответната страна, Административен съд – Шумен е мотивирал законосъобразен правен резултат. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и фактите по делото. Извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК сочи, че то е валидно и допустимо. При постановяването му не е допуснато нарушение, съставляващо касационно отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, с оглед на което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е своевременно заявеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски в настоящото производство, които съдът, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, определя в размер на 100. 00 /сто/ лева, за юрисконсултско възнаграждение, платими от касаторката Й. Тодорова в полза на Държавен фонд "Земеделие", гр. София. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение